|
Понеже много хора ме питаха, какъв е смисълът, вложен в песента "Ветрове" по стихове на Борислав Мирчев, реших да напиша една моя интерпретация без да имам претенции за каквато и да е оригиналност.
След известно вглеждане в структурата на текста се вижда, че той е специално написан за песен и въобще не случайно, че припевът се повтаря три пъти - всяко изпяване се отнася към различно състояние на Лирическия герой (съжалявам за клишето!), и бележи развитието към една кулминационна точка.
На кого е нужна китара без струни?
Закъсняла нежност, пленени думи?
На кого е нужна нощта без звездите?
Въглен вместо огън, плачът на жените...
С този стих слушателят се въвежда, както в обстановката - нощ е, така и в емоционалното състояние на героя - риторичните въпроси издават душевни терзания.
Ветрове,
гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада душата ми млада...
Е-е-е-е...
За мен припевът тук дава картина от сън, който се сънува в момента. Бленуванията са приятни и човек леко потръпва, от идеята за разкъсване на душата - друг начин да се изрази стремежа към катарзис. Косачите са честни и душевно чисти хора и те не биха сторили зло. За символиката на техния работен инструмент ще стане дума по-късно.
Тази нощ е бедна - китара без струни,
сбогом за последно, даже без думи.
Скитница за обич, уморена птица,
не ми трябва огън, а малка свещица...
Очевидно следва пробуждане и вглеждане в действителността - нощта е бедна, последното сбогом е вече казано, дори не станало нужда да бъде изричано гласно. Нещастието пречиства човека и го кара да се замисли колко малко е необходимо, за да постигне щастие и хармония - една малка свещица.
Ветрове,
гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада душата ми млада...
Е-е-е-е...
С това изпяване на припева следва връщане към съня и той се превръща в най-близкия си синоним - мечтата, току що преживяна и още топли сърцето. Забележете малко по-забързаното изпяване на припева тук в сравнение с останалите - звучи по-весело и дори закачливо, сякаш подканящо природната стихия да донесе очакваното щастие.
Следва едно кратко сепване - като че ли едно "Е-е-е-е" прекъсва блужданието в мечтите.
А когато тръгна сама все нататък,
ще потърся в лицата познатия блясък....
Нощта е отминала, а с нея и красивите мечтания. Тръгване на път - дали е действителен или е път към хората - той явно е бреме. Път в търсене не на истинското, а на блясъка, толкова познат и банален.
Ветрове,
гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада душата ми млада...
Е-е-е-е...
Ветрове,
гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада душата ми млада...
Е-е-е-е...
Припевът започва с пауза - като че ли има колебание, кой път да бъде избран - на истината или на блясъка. Изборът е направен само за миг и героят отново се замечтава и потъва съзнателно в съня си. Той се запътва не към блясъка, а към съня, който го прави щастлив. Сънят е вечен и се казва смърт - нейното ехо се носи над времето, а косачите са се превърнали в палачи, които убиват с косите си и така донасят хармонията, покоя и щастието.
Редактирано от Perdu на 12.02.02 21:59.
|
Анализ на стихове: ВЕТРОВЕ
