|
Председателят на музикалните продуценти Станислава Армутлиева:
В България има пиратство и то е в непоносими размери
Станислава Армутлиева е председател на Управителния Съвет на Българската Асоциация на Музикалните Продуценти /БАМП/ и управител на Вирджиния Рекърдс, лицензиант за България на най-голямата звукозаписна компания в света Universal Music.
През последните седмици в медиите излизат много интервюта и писания за това, че чл. 26 от Закона за авторското право и сродните му права урежда материята свързана със свалянето на филми, музика от Интернет.
Това е толкова юридически неграмотно! Първо ако има член в закона, към който да се отнесем, за да проверим дали това е така, то става дума за чл. 25. Това, което този член урежда е не вид право дадено на потребителите, а вид изключение, което засяга правоимащите и в определени случаи те може да нямат претенции. Изключението, което законът създава е свързано с това, че когато си купиш оригинален диск, можеш да направиш копие от него за лично ползване. Този текст от закона не дава право да го разпространяваш, нито пък да даваш достъп до него на неограничен брой лица. Ето защо ъплоудът и даунлоудът по никакъв начин не се свързват с този текст от закона. И още – в чл. 23 от същия закон ясно е казано, че свободното ползване на защитени произведения е допустимо само, ако не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителите на авторското право. В случая с качването и тегленето на музика в мрежата и двете условия не са валидни. В цялата дискусия по въпроса с Интернет пиратството в медиите започнаха да се изявяват някакви велики капацитети по авторско право, вероятно с цел да съберат клиентела. Истината обаче е, повечето от съветите, които дават не струват нищо.
Все се говори за това, как държавата нищо не прави срещу различните видове престъпност. Интелектуалното пиратство е проблем, който може да има сериозни икономически последици за България. Ето защо държавата най-накрая започва да дава категорични знаци, че този вид престъпност няма да остане безнаказана.И на много хора това не им харесва. Проблемът всъщност е, че почти 100% от активното население на България тегли музика от мрежата. Не сме и очаквали че действия срещу Интернет пиратството ще спечелят големи почитатели на онези, които ги предприемат.
Много хора разкритикуваха действията на ГДБОП, като показни и моментни.
Относно това дали мерките са показни и моментни - за мен е важно, че се предприемат сега. Да се тюхкаме за това какво не е направено в миналото е безсмислено. Важно е тези мерки обаче да не увиснат без последици и без продължение и аз силно се надявам, че те са проява на вече принципна позиция на управляващите във връзка със защитата на интелектуалната собственост.
В медиите се развихри ненужно изопачаване на действията на ГДБОП. Те атакуваха трима много големи разпространители, тоест три виртуални сергии с пиратска музика и филми. Статистиката показва, че 75% от нелегалното съдържание в мрежата произлиза от 15 % от потребителите и именно те са най- големият проблем.
Ако няма кой да тегли обаче, няма да има и пиратсво в мрежата.
Ако изкарате една пиратска сергия в центъра на Лондон пак ще има кой да купи пиратските дискове, въпросът е, че сергията не е в центъра на Лондон, нали? Хората, без значение каква националност са, винаги ще предпочитат да не похарчат едни пари ако има такава възможност. Една от причините, поради които пиратлъкът в курортите ни процъфтява например е, защото чужденците купуват. Ние не говорим за някаква травма в българското съзнание, която прави българина крадец. Въпросът е, че държавите с по-цивилизован пазар, слагат препятствия пред пиратството и то в никакъв случай не остава безнаказано. Всички очакват България да върви по този път. Ето защо всеки трябва да преценява какви рискове поема, защото да даваш достъп до музика в мрежата и да теглиш музика в мрежата без съгласието на собствениците й, е престъпление, кражба. Реално финансов интерес в тази операция имат всички, които участват в нея.
Има ли интернет пиратство в България?
Четох интервю на Вени Марковски във в. "Новинар" онзи ден. Той казва, че никой не е провъзгласен от съда за пират, затова в България Интернет пиратство нямало. Определението пират обаче не е юридическо, няма да го намерите в който и да било закон. Това е дума, с която се означава вид поведение – да се разпореждаш с нещо без разрешението на собственика му. Не е нужно някой да бъде осъден, за да го обявиш за пират. Като видиш някой да краде в магазина, ти не чакаш някой да го осъди, за да се развикаш „Дръжте крадеца”. В този смисъл в България не само че има интернет пиратство, но то е в непоносими размери. Най-потърпевши са българските музиканти и творци, за които друг пазар, освен българския все още няма.
Легалната алтернатива също е част от разрешаването на проблема.
Аз вярвам, че легалната бизнес алтернатива ще е част от разрешението на проблема или най-малкото на успешното му овладяване. Да обаче, за да съществува един легален бизнес, трябва да му се даде възможност да диша, някой трябва да отвори прозореца. В момента няма разумно мислещ мениджър, който би инвестирал в легален бизнес модел за теглене на музика в мрежата. Трябва да се създадат условия, за да дойдат такива инвестиции и държавата има огромна роля за тяхното създаване.
Ще Ви дам пример, който е от физическия, а не от виртуалния свят. Преди повече от 5 години създадохме легална алтернатива на пиратските дискове – с благословията на някои от най-големите звукозаписни компании в света, започнахме да произвеждаме тук голяма част от най-търсените музикални албуми и да ги продаваме на безперцедентна за Европа цена. В България можеш да си купиш новия албум на Ю Ту или Роулинг Стоунс за 13-14 лв. – цена, съобразена с джоба на българина. Митът за много скъпия диск бива използван само от хора, които не са влизали в музикален магазин. Да, обаче сергиите из центъра на София и големите градове и курорти не изчезнаха и това проваля легалния бизнес модел. Със страшна мъка продаваме 2 000 бойки от новия албум на Ю Ту, Стинг или 50 Цент. Голяма работа, че сме дали легална алтернатива, при положение, че на сергията, която е точно пред един от малкото музикални магазини у нас, продължават безпроблемно да се продават пиратски копия.
Какви мерки трябва да се предприемат?
Възпитателна информационна кампания, комбинирана с наказателни и гражданско-правни мерки и по-късно с легална бизнес алтернатива. Най-голямата битка е да се промени нагласата на хората. Тази обаче е и най-важната битка - да осъзнаят хората, че като крадеш, като си сваляш музика без заплащане, всъщност ограбваш не само творците и продуцентите, но и себе си. Ако обичаш Ъпсурт, но си теглиш музиката им от мрежата, следващия път на тях ще име е много трудно да си направят нов албум и ти няма да имаш достъп до удоволствието да чуеш нещо ново от тях. Това касае всяка музика – наша, чужда, поп, фолк, рок.
Какво правите вие в тази насока?
Всеки има право да търси и да получава информация – но когато тя е безплатна. Музиката е инвестиция и бизнес. Ето защо ние се опитваме да защитим тази инвестиция с всички възможни средства, които законът ви позволява. От друга страна работим за по-голямата информираност на обществеността. Предстои голяма медийна кампания в защита на интелектуалните продукти, която е под патронажа на Министерството на културата. Ние помагаме с каквото можем. Печатаме образователни брошури, планираме кампания насочена към държавните институции и големите бизнес организации свързана с тегленето и качването на музика на работното място. Работим с МВР, прокуратурата, водим граждански дела.
Каква е световната практика в разрешаването на проблема?
Отново – ясно таргетирани информационни кампании – сред студенти, ученици, колежани, сред родители и работодатели. Дела и наказателни мерки срещу индивиди, чиято самоличност бива разкривана от Интернет провайдърите след предоставяне на събрани доказателства, че има извършено нарушение. И бързо разрастващи се възможности за теглене на музика от мрежата срещу заплащане.
|
В България има пиратство и то е в непоносими разме
