Докато четях думите ти, имах чувството, че сменяш радиостанциите. Правиш го, сякаш търсиш песента, която би ти харесала. Сякаш друго не би те задоволило- нещо, което просто да слушаш, без да му обръщаш внимание. Защото...за теб музиката е различна. Защото знаеш точно какво искаш...

Аз лично не мога да слушам музика, която не харесвам. Сменям радиостанциите непрекъснато, докато не попадна на нещо, което искам да слушам...или не, не точно аз, а настроението ми. А като всяко НАСТРОЕНИЕ, и то има свой собствен вкус, разбиране на музиката... Но най-интересното е, че дори настроението ми да е еднакво с това от вчера, неговият вкус, изисквания към мен са...съвсем различни от вчерашните....

Ако ти би написала песен за сегашното си настроение, докато ме четеш, как щеше да се казва и...може би как щеше да започва текста от нея, музиката?

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.