"Кристален дъжд и тишина
бързат топлите дни.
Стръмен път повява хлад, умират летни мечти.
Безкрай сами, безмислени...разцъфтяват чудни цветя.
Само миг живеят те с искряща красота
Есеннти листа, разпръснати в тревата..."

Винаги щом ми се удаде, позволявам на музиката да флиртува с мислите ми. Никога не й позволявам да го прави с цялото ми съзнание, защото ще се превърне в зависимост за мен- непрекъсната.
Като единствена необходимост, без която не можем.
А може би музиката е вече това за мен, а аз просто не искам да го призная..?

И кога не би слушал музика?


За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.