"Да защитаваш вътрешният си свят..."

В момента, а и не само сега, много хора защитават себе си- вътрешния си свят, себе си, разбиранията си, вярата си и т.н. Изявено, да, изявено желание за някакво себедоказване. В повечето случаи, не пред самите себе си, а пред другите. Както се получава с чувството за сигурност, вътрешна сигурност- търсим опорна точка извън нас, а не в нас.
Според мен, човек няма нужда да защитава вкуса си. Дори да го отстоява, защото независимо дали е критикуван вкуса му или приеман от околните, ако човекът държи на него, не би трябвало "външните фактори" изобщо да са фактори за каквото и да е.
Да отстоява себе си... И тук мога да добавя нещо, но ще пропусна. Ти вече си го казал- тъпо е да се срамуваш от себе си, още по-тъпо е да се срамуваш от някого до теб, че е себе си.

В момента слушам Атлас с "Есенни листа", а навън е пролет. Намирам го красиво, защото човек може винаги да има всичко във всеки един момент- дори един друг сезон, стига да иска.
А ти, пуснал ли си си нещо в момента?

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.