Понякога човек оценява нещата около себе си, когато може "да ги види", да ги "докосне", а това е възможно когато те станат част от него. Или той стане част от тях.
Трудно можем да сложим музиката, а защо не и изкуството, в някаква точна категория- истерична, липса на задълбочаване и т.н. Защото ако слагаме в категории музиката, това значи, че човек иска да сложи в някаква категория и всичко около се си. А това не е далеч от истината.
Обичам Андреа Бочели. Изпълнението му със Сара Брайтън- Time to say good bye или Celeste Aida, но това е музика, която човек трябва да слуша когато е сам и когато я разбира. Но това е музика не за всеки момент, не за всеки.
Но това, което харесвам във всяка една музика е, че тя не може да е заместител на друга. Не може да я замени.

А за групата, която ти напомня ника ми, не ми е позната. Аз изходих от итал. ез. и това, което той казва. Щях да го напиша на български, но красотата на всеки език, нещо в което вярвам, е че както и да се преведе на друг, самият той си остава неповторим- звученето, интонацията, значението, което се влага.

А твоят ник, как се появи като твой избор, чаено момиче?

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.