"„Отпусни глава на рамото ми
………………………………
Усещам, че и ти си неспокойна
като сърна гонена в дълбок сняг.
На моето рамо ела и се скрий от ловците.”

И отново гласът му ехти в дом с изоставени старци, и отново очите му милват личицата на деца без родители, и отново силуетът му се вижда до леглото на някой болен, а ликът му вдъхва надежда и пропъжда отчаянието.
Отново и отново, всяка година, всеки месец, във всяка държава на Балканите те съживяват спомена за Тоше и напомнят за магията в гласа му, за нежността в очите му, за благородството в сърцето му, за чистотата на душата му.

Има личности, които живеят вечно чрез делата си и следата, която оставят в съзнанието на хората. Такъв е и Тоше Проески – той остави огромна следа в хиляди млади сърца на Балканите и ги научи, че човек трябва да се бори за правото си да бъде щастлив, но тази борба се изразява в способността да обичаме, да прощаваме и да побеждаваме дребнавостите с по детски чиста усмивка!""