Ето един малък откъс от очерка на T. Бакалов за певеца:

"...През 1958 г. Кирил Стефанов ме покани да постъпя в ансамбъл „Пирин". Върнах се в родния край. Преди това, пропуснах да ти кажа, пътувах с концертни народни групи. Нали знаеш, ние така си го казваме — „пътувах", а какво пеене падаше, какви несгоди имаше. Спяхме по къщите в селата. Нямаше хотели, автобуси. Веднъж в Плевенско ме поканиха в една къща. Стопанинът настоя много да отида у тях да пренощувам. Хем да се почерпим, хем да чуя щерка му — хубаво пеела народни песни.
Отначало си поговорихме със стопаните, попях малко, след време в стаята, където бяхме, влезе едно хубаво момиче, да му се не нагледаш.
— Изпей някоя песен, моето момиче — каза стопанинът. — Това е дъщеря ми.
Като запя, щеше да ни издуха всичките от стаята. Голям глас. Накарахме я да изпее още няколко народни песни.
— Как се казваш, девойче — попитах аз.
— Гена, Гена Димитрова.
Благодарихме й за песните. Като излезе от стаята, казах на баща й:
— Няма да стане народна певица. Сякаш го попарих.
— Но ако учи — продължих аз, — ще стане голяма оперна певица.
Гена си спомня този случай. Наскоро ми казаха, че по телевизията ли, по вестниците ли го споменала...
Та тогава бях в групата на Борис Карлов, а там — все майстори: Борис Машалов, Мита Стойчева... И мама Гуга беше там, нали знаеш, така наричахме Гюрга Пинджурова. Пътувах известно време и с Ибро Лолов, с Трайчо Синапов. Но... дума да няма, в ансамбъл „Пирин" станах певец с уважение и авторитет. Такъв, какъвто мечтаех да стана, когато пътувахме по селата. С колко читалищни завеси съм се завивал, за да се стопля. А в ансамбъла... е, отначало и там не беше като сега, но все пак — ансамбъл, а и Кирил Стефанов много се грижеше за нас, за нашия авторитет. Наистина щастие е, че попаднах в този ансамбъл..."