Впечатляващ е начина, по който разсъждаваш и намираш смисъл дори и в най-дребния детайл. Трябва да призная – не съм се замислял как изглежда житния клас, нито пък знам за кое съзвездие говориш. Най-малкото поради това не смея да твърдя, че теорията ти е неправилна. Дори напротив – намирам я за твърде интересна.
Но моето разбиране за народното творчество е по-различно. В основата му стои разбирането ми, че независимо от времето, епохата, мястото хората са си едни и същи. Имат едни и същи проблеми, еждневите, мечти, желания. Независимо дали става дума за някой асирийски пастир, тракийски златар, някой пчелар славянин, майстора изографисал Боянската черква или някой австралийски абориген от 17 век. Според мен хората винаги са се трудели ежедневно за насъщния, от време на време са вдигали по някоя веселба, младите винаги са ходили на дискотеки (тлаки и седенки), децата винаги са били любопитни и са си играели с неща, с които не трябва да си играят, а техните родители винаги са се притеснявали дали ще могат да ги отгледат. Е, с напредъка на технологиите и науката измеренията на проблемите и ежедневието се променят. Примерно прадядо ми се е страхувал да не падне град и да убие реколтата, а пред мен винаги стои реалността фирмата да предприеме действия по съкръщаване на разходите и да ме уволни. Същият този мой прадядо е пътувал от Брезово до Пловдив за три дни с волската каруца. Аз взимам разстоянието за по-малко от час с автомобила, но и двамата прекарваме близо 90% от времето си там където живеем и работим.
Но да не задълбавам в подробности, по-важното според мен е, че творчеството на един народ (група хора) в даден момент отразява неговото ежедневие и това, което го вълнува в този конкретен момент. Допреди само стотина години прехраната на българина е била силно зависима от природата – суши, градушки, наводнения, пожари, земетресения. Такива катаклизми са се случвали винаги. Но ако сега имаме много възможности да се справим с тях, в миналото нашите предци не са имали кой знае какъв избор. Трябвало е да опознаят цикъла на природните стихии, което неминуемо е било свързано с изучаване на небето. Защото има пряка връзка между движението на небесните тела (включително звездите) и природните промени. Слънцето е по-ниско зимата отколкото през лятото, еди коя си звезда се вижда пролетно време, но не и през есента, луната става крълга на всеки трийсетина дни и така нататък. Днес ние знаем, че тези неща се случват, защото земята, луната, слънцето се въртята около остта си, земята обикаля около слънцето, луната около земята, а пък слънцето кой го знае и то какви ги върши. Но поданиците на цар Калоян едва ли са били толкова изучени. Те просто са знаели, че когато денят се изравни с нощта започва застудяване. И тъй като чак до 19-ти век процентът на грамотните хора е бил доста под единица те не са имали друг избор да предават тези знания устно чрез приказки, песни, легенди, танци, музика. Или посредством изобразително изкуство – например шевиците. Вероятно шевиците отразяват точно това. А защо не и да са някаква първична форма на счетоводство? Всички сме чували за рабошите – парче дърво, на което с геометрични фигури са отбелязвали кой колко крави има, колко крини жито дължи, кога трябва да се стрижат овцете и други такива. Възможно е просто шевиците да са някакви разкрасени рабоши.
До тук, както виждаш, общо взето споделям твоята теория за посланията и мъдростта във фолклора ни. Но не мисля, че обработването на народното творчество ще бъде пагубно за народа ни. Ако следваме моята логика, хора като Филип Кутев просто са променили това, което са наследили, ръководейки се от това, което е било значимо и важно за народа ни към настоящия момент. От тази гледна точка не звучи невероятно след хиляда години нашите наследници да намират много дълбок смисъл в ... чалгата. Защото възпяването на мерцедеси и мутреси отразява нашето ежедневие, отразява един период от нашата история, в който духовността беше позагубена и оцеляването зависеше от такива „първични” страсти и действия.
Но да се върнем на приказката. За сега имаме две хипотези за нейния смисъл. Според теб тя отразява някакво кодирано астрономическо послание, аз казах, че тя предава една поука, че храната не бива да се разхищава.
Вчера обаче, докато наблюдавах как жена ми бърше дупето на двегодишиня ни син с кърпичка Памперс изведнъж ми хрумна, че житният клас е нещо крайно неподходящо за бърсане на нежно детско дупе. Той е грапав, твърд, бодлив. Едва ли му е било приятно на детенцето да му бършат дупето с такова нещо. Като знам какъв зор е да го научим нашия юнак да казва когато има „ако” и „пиш” и как ни минава през ума да го напляскаме едно хубаво, твърде съм склонен да си помисля, че майката просто му е натъркала дупето за наказание. И тогава се е случило нещо страшно. И ето ти го посланието – когато майката (а и бащата) не се грижат добре за детето си, когато го наказват за щяло и нещяло с неоправдана жестокост, тогава се случват страшни неща. Нещо, което е актуално е днес между другото. Всякакви психолози, педагози, социолози и какви ли не твърдят, че много от проблемите на днешното общество се дължат на недостатъчна близост, обич и нежност в семейството. А голяма част от престъпниците са такива, защото са били лишени от родителска грижа. Ето, че отново се връщаме към моята теза за непреходността на проблемите.
Но бихме могли да продължим и по-нататък. Майката може да се разгледа като метафора на държавата (племето, селото, общността), а детето – на най-уязвимата и беззащитна част от тази общност (инвалидите, сираците, необразованите, родените в гетото). Когато общността не се грижи за хората в затруднено положение, това има жестоки последици за общността.
Можем и да продължим с метафорите и да съпоставим акта на бърсане на дупето с житен клас със съвременната система за социално подпомагане. Вместо майката да използва житото по предазначение, за да нахрани детето, тя прави точно обратното – бърше му дупето, с което нищо не постига. Нито детето е сито, нито дупето добре избърсано, дори има и неприятен за детето страничен ефект. Същото е и с помощите за бедни ученици, които се дават на циганите. Асан изпива помощите, а Асанчо няма учебници, не ходи на училище, остава си все така прост и неук и си затъва все повече в мизерията. Вероятно друго би било, ако Асан получава пари накрая на годината, когато Асанчо има бележник пълен с шестици.
А може би просто силата на фолклора е в това, че ни кара да се откъснем от всекидневието и да помислим върху такива теми?
Или пък просто въпросната приказка си е една лакърдия, разказвана край огъня в студените зимни нощи. Така както един приятел се кълне, че в момента, в който на 17 Ноември 1993 година Балъков подал на Пенев, една звезда паднала от небето. Всички знаем какво се случи секунди след това и какви последствия имаше за нашия народ и каква реплика каза Николай Колев. Представи си, че след седемстотин годни моят пра-пра-пра-пра внук разказва на неговия внук как един голям петел се подиграл на едно малко лъвче, че е хилаво и беззъбо и небето се ядосало. Кой знае?