- Черешко, чьорна вишничко,
пролет през тува минахме,
та беше цвета цветила,
пък рожба не си родила.
Дали та слана попари,
или та слонце изгори?
- Юначе лудо и младо,
нито ма слонце изгори,
нито ма слана попари.
Пролет от тука минаха
двамина луди и млади,
под мен на сенка седеха,
та си се люто калнеха:
"Черешко, чьорна вишничко,
ако са двама не зьомем,
дано ми листи не пуснеш,
дано ми суха изсохнеш,
корене да ти прикапет!"
Че си са двама не зьоли,
та ма е кльотва стигнала -
сухо сам дорво станала
от коренат до вархчокат.

Ето и линка: http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnpp/liubovni/271.htm

Не знам обаче кой изпълнява тази песен. Не съм сигурен, но ми се върти в главата, че е Надежда Хвойнева, тя имаше една "Черешка е цвет цветила"...ще потърся, може пък да излезе нещо...До скоро!