Дано не е късно, и урока на детето да е минал вече!
В Google има доста информация, ето какво открих....!
Кавал
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кавалът е популярен балкански и анадолски народен дървен духов
инструмент, познат в България, Турция, Македония, Северна
Гърция (кавали или джамара), Косово, Албания, Южна Румъния,
Армения (блур) и Кюрдистан (блул). Представлява цилиндрична
триставна дървена тръба. Горната част е със заоблен край и
служи за наустник. Средната част има 8 отвора за пръстите,
долната е с резонаторни отвори — душници. Звукът се произвежда
чрез странично духане в наустника. Използува се като солов
инструмент, в народни оркестри и ансамбли. Има мек и приятен
тон, поради което е възпят в народните песни като „меден
кавал“. Той е неразделен другар на българските овчари.

http://grenada.al.ru/enciklopedia/kaval.htm
КАВАЛ - болгарский духовой инструмент, продольная открытая
флейта. Корпус КАВАЛА обычно делают из черешни, богато
инкрустируют костью. КАВАЛ бытует на Балканах с незапамятных
времен. Согласно болгарской версии знаменитой легенды, на нем
играл Орфей, чья музыка завораживала людей и зверей. КАВАЛ
имеет хроматический звукоряд и восемь основных игровых
отверстий. На корпусе имеется также несколько дополнительных
отверстий (которые никогда не зажимаются пальцами),
способствующих более точному строю инструмента, расположенных
в одном ряду вместе с основными, По этому поводу болгары
шутят, говоря "Девятая дырка в кавале", что аналогично нашим
идиомам "Пятое колесо в телеге" или "У собаки пятая нога".

Тодор Прашанов - Начална школа за кавал
КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА КАВАЛА
Кавалът е народен дървен духов музикален инструмент, познат у нас от най-старо време. Названието му кавал (според Българския тълковен речник от 1963 г. — ДИ „Наука и изкуство") идва от турската дума кавал, която значи „Дълга дървена овчарска свирка за надуване". Да се установи и докаже точно кога и къде е възникнал кавалът е доста трудно. Историческите данни за родината и първоначалния му вид са много оскъдни. Но без съмнение неговият първоизточник трябва да се търси далеч преди идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Произходът му мбже да се посочи в египетските, сирийските, а по-късно и в гръцките духови музикални инструменти. Най-вероятно кавалът е достигнал до нас по пътя на постоянно усъвършенствуване,- подобно на всички народни музикални инструменти в света. '
Кавалът е разпространен сред бесарабските българи като там се възприема и от румънското насе ление. Среща се в Молдавската. ССР. В Балканските страни Албания, Гърция, Югославия и Турция се среща по-рядко. .
Няма значително събитие в обществения и личния живот на българина, в което кавалът да не съпровожда избликналите радостни, възторжени или тъжни чувства. Той е любим народен музикален инструмент, често наричан „меден кавал". С мекия си, приятен тон и тембър кавалът лее затрогващи народни мелодии, които възпяват нашата красива природа, ручеите и вековните гори в Балкана, славните и героични подвизи на българските хайдути. Под неговите звуци се вият и кръшните, буйни хора и ръченици по мегданите.
Не случайно великият певец на революционната борба у нас, Христо Ботев, го възпява в стиховете:.
,Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, запея песни юнашки, хайдушки, песни за вехти войводи, за Чавдар страшен хайдутин . ...
„Кавал свири на поляна, на поляна край горица, млада, хубава Стояна търчи с менци за < водица.. ."
„арфа на българските планини и
А народният поет Иван Вазов назовава този народен инструмент полета".
Народното творчество също е изразило любовта си към кавала:
„Меден си кавал извади, жална ми песен засвири ...
„Аз „би не ща руди овни, най си искам два юнака, два юнака .кавалджии и две девойки песнопойки...
Кавалът е най-популярният български народен инструмент, който се среща в почти всички етно-' графски области на страната.
Истинските народни кавалджийски школи са в Южна България — Тракия, и в Североизточна България— Лудогорието (Делиормана) и Добруджа. Там кавалджиите свирят с плътен и звучен тон и с лекота преминават в отделните регистри. Тези изпълнители еднакво добре свирят както бавните народни песни, така и бързите темпераментни хорй.
В България кавалът се използува като солов инструмент, като инструмент, съпровождащ народните пенци и в народния оркестър заедно с гъдулки, гайди, тамбури и други.