* * *

Разболе се мамо, мойто първо либе,
па си пойдох мамо, либе да си видая.
И му рекох мамо, на първо ми либе.
Да си ойда мамо, горе на Балкана,
киткй да му бера- билки лековити.

Па си пойдох мамо, по малка пътечка
и си стигнах мале горе на Балкана.
На Балкан си видох мале, моя мила сестра,
ръцете и мамо с въжета въжени.
У ръце и мамо маленко и момче.
Нозе са и мале със синджир вързани!
Синджир води мамо,турчин еничерин,
и я бие мамо мойта мила сестра.
Моя мила сестра и нейно мило чедо.

Па си рекох мале турчин да го питам.
Турчин га го питам що ми сестра бие.
Що ми сестра бие и маленка и рожба.
Он ми рече мамо оти е българка.
А дете и мамо гяурско е момче.

Па му рекох мале турчин да ги пущи.
Да ги пущи двайца! Мене да ме земе.
Мене да ме вземе оти съм убава-
Църни ми са очи кат църни църници.
Лице ми е мамо, бело и червено.
Снага ми е мамо тенка кат топола.

Па ги пущи мамо и сестра и дете.
И сестра и дете и мене ме пущи.
Па си идем мале прошка да ти искам.
Прошка да ти искам вяра да си меним.
Прошка да ти искам, сбогом да си земем.

Да му кажеш мале на сестрино дете.
Га юначе стане турци да ги бие.

Да му кажеш мале и на първо либе.
Га църница гледа поглед да ми среща.
Га топола скърши снага да ми кърши.
Га ми лице спомни с добро да ме помни.