...или пък след срещата, приседнали на някой кръстопът, отново я очакват с онзи трепет, който единствен я разпознава:

-Като седиш, Тудоро ле,
тука на път, на друм,
не видя ли, Тудоро ле,
тука кон да мине?
-Да го видя, първо любе,
вър не го познавам.
-Мойто конче, Тудоро ле,
то се юпознава:
на чело муй, Тудоро ле,
де ясното слънце,
на гърди муй, Тудоро ле,
де яснийо месец,
на гърба муй, Тудоро ле,
де дребните звезди,
на опашка муй, Тудоро ле,
перо паунево,
как трепери, как трепери,
перо паунево,
тъй трепери, тъй трепери
[...Георги] за [...Стоянка].

/ на мома в Старо село, Тутраканско /