Песента е на Бинка Добрева, музиката е на съпруга и Александър Райчев. Точно от коя година е, не знам, но някъде края на 70те началото на 80те трябва да е. Ако една песен е направена с мерак и в духа на народната традиция, но не само на повърхността, по някакви външни белези като ритмика и някоя и друга стара дума вмъкната в текста, тогава песента сама излиза от рамките на авторството и хората я запяват, донагласят и се понася от уста на уста. Всеки автор на такива песни би трябвало да се гордее с това и да се радва, макар че името му не се споменава вече. А в днешно време авторите са доста ревностни, ревниви относно техните чеда песните. Колкото повече се връщаме в годините назад, толкова повече народни песни са загубили или са се отскубнали от авторите си. Но в почти всяко село е имало поне една голяма песнопойка или песнопоец, които са имали дарбата да редят песни, да претворяват случки и важни моменти от живота в селото в песни. И дали защото тогава още го е нямало авторското право или дали защото хората са вярвали, че чрез превърналата се в народна памет песен са преодолявали тленното и са се чувствали свързани както с прадедите така и с правнуците си, имената им бавно са избледнявали през годините. Има толкова песни, които се знаят като народни, макар че някъде все пак се пази записан автора им: Лудо младо сън засънило, Янкин брат Янки думаше, мечкадарски песни на Иван Паунов и.т.н.
Но от друга страна някои измъчени опити на песнописци от по-нови времена, да създават песни на фолклорна основа са просто жалки. Трябва първо да си изпял стотици народни песни, ден и нощ, за да ти влезе в кръвта и ти да и влезеш под кожата на народната песен, да усетиш в простотата на изказа, както поетичен, така и музикален, истинската красота и усещане за света, за да можеш и ти да се осмелиш да създаваш подобно творчество. И тогава, когато се е осъществило онова преливане между народното творчество като песен, мелодия, хармония, усет, вибрация и отделния човек, тогава си задавам въпроса, дали е оправдано да се нарича създадената от него творба все още авторска или е отново плод на народния гений. Веднъж големият тракийски певец Данислав Кехайов каза в едно интервю, че никога не би дръзнал да пише на обложката на някой свой албум музика Данислав Кехайов, даже и когато е редил или добавял много колена и от себе си, просто защото толкова много народна музика е слушал през годините, че никога не може да бъде сигурен, че не го е чул вече някъде.