ЕЕЕ, направо ме разбивате бе, хора!!! Затова българите сме на този хал - катерим си се едни други върху главите, спъваме се един друг, никой не гледа общото...
Изумена съм как може да се плюе нашия стилизиран фолклор... само защото някой се е самозвал разбирач в някаква конкретна област или не му стига талант да развие нещо, следва да го оплюе.
Уважаеми със CD-то с българска музика, ти сам си противоречиш - защо ти е да слушаш музика на CD - това не е автентично, това е осъвременен вариант... музиката навремето се е свирела от самоуки хорица на село, хорото навремето се е играло на мегдана... а какво правиш ти?!... седиш си в къщи и си слушаш записи... правени в студио...
Е, това е и с обработения фолклор - не всеки, който иска да танцува, трябва да намери мегдан да го направи. Днес това се прави в читалищата и по сцените - защото има медии, има техника, има съвременни средства, които се ползват. И колкото повече възможности има - толкова повече те навлизат, дори и във фолклора.
Аз самата танцувам от 32 години - и сценични танци, и автентични хора, които съм преподавала на семинари в различни страни. И мога да кажа едно нещо и на теб, и на въпросната Еленка Родолюбова - НАВСЯКЪДЕ по света българските танци (говоря за танците, поставени от така плютите от вас български хореографи) се приемат за "черешката на тортата". 50 групи да има от различни страни, българската е за десерт. Защото истинските ценители оценяват реално стойността на изкуството, което виждат, а и начинът му на поднасяне. Преди месец посетих фолклорни фестивали в Гърция и Турция и, в добавка с фестивала в Бургас, мога да кажа като не-лаик, че балканската картинка е доста тревожна... за нас. Знаете ли какво видях - в Гърция? - т.нар. техен тракийски фолклор придобива много български облик - музиканти, завършили българската школа, директно вмъкват български отсвири, техники и всичко, което са научили, в техните, гръцки композиции. Допреди 7-8 години в Гърция всички ансамбли и групи танцуваха едно и също - хоро в кръг и нищо повече. Да си умреш от скука - това го знае всеки, който е гледал гръцки групи. Днес обаче е различно. Там има хора, които са се заели да изведат от традиционната рамка скучния за съвременно представяне фолклор и да го направят по-атрактивен за хората, които живеят днес. И как го правят - учат се от нас. За първи път преди няколко години видях с очите си гръцка група, изпълняваща "най-новото" си творение - български мъжки тракийски танц - откраднат почти изцяло. Докато гръцката група танцуваше на сцената, нашите момчета отдолу играеха комбинациите 1 към 1, при условие, че този танц е в репертоара на БГ ансамблите от повече от 30 години.
В Турция не е по-различно - там дават мило и драго за развитието на фолклора си - стотици деца в група, сценично обработени танци... това пак е фолклор, просто хората са умни да го адаптират за представяне на сцена в днешно време.
А какво правят братята сърби - това може да го каже всеки, който присъства на фестивала в Бургас. Те и до ден днешен отричат да има шопи на тяхна територия, но това не им пречи да вземат наготово идеята за разработен сценичен вариант на шопските танци. И го играят с гордост, все едно им е дошло отвътре! Но, то така не се получава...
И накрая - въпросният танц на зевзеците още преди десетина години го видях с очите си, изпълняван от сръбска група - не си бяха правили много труд хората да променят ни сюжет, ни костюм, ни хореография...
Явно всички ние, защитаващи тезата за развитието на фолклора, барабар с балканските си комшии, сме глупаци, мразещи корените си, а вие - вие сте наясно с всичко...
Е, докато има такива "консерви" като вас, ние сме обречени. Защото в един прекрасен ден ще осъзнаем, че сме дали много нещо на света, но нищо не ни е останало.
Фолклорът е битът на народа, а битът се променя, значи се променя и фолклора. Пазим го и го имаме, защото има хора, които го обичат. Дали са професори, магистри или самоуки самодейци - има ли значение - НЕ! Важното е да има толерантност и уважение към другия. А когато дойде момент, в който някой непросветен нападне него - нашия фолклор, в каквато и да е форма и вид - да се замислим и да решим кое е по-важно - да защитим нашето изкуство като цяло, или да изкараме его-то си като частност. За съжаление отговорът клони към това, с което започнах...