241. КАРАДЖА ДУМА РУСАНКЕ

Том ХІІІ: Народни песни

Караджа дума Русанке:
- Русанке, росян босилек,
Русанке, булка хубава,
ти чула ли си, Русанке,
хората да ни приказват,
хората, нашти комшии?
Бил съм, Русанке, хайдутин,
на хайдутите ятака,
на парите им ортака.
Много ми, Русанке, дотегна
тез думи от наште комшии,
чудя се, вече мая се
кои пътища да хвана -
дали из гори зелени,
или из буйни балкани?
Таман туй дума Караджа,
силно се порта удари,
удари, още почука,
почука, още повика:
- Байно ле, бате Стефане,
я излез, байно Стефане,
много ти здраве носиме
от Сливен града голяма,
от Сливенските балкани,
от батя Хаджи Димитър,
при него, бате, да идеш,
дружина да му поведеш.
Стефан се в къщи повърна
и на Русанка думаше:
- Русанке, росна ябълко,
отивам, вече заминвам
при батя Хаджи Димитра.
Едно ми й мъчно и жално -
много те млада оставям
със мъжко дете на ръце.
Детето да ми изгледаш;
ако се, Русанке, не върна,
за мене да му разкажеш,
да знае и той да помни,
че и той баща имаше.


Войниково, Тервелско; трапезна (Добруджа пее, НИ, 1961).