|
Песента на баба Ви наистина е стара, а и така трагична. Тя е за навечерието на страджанското Преображение отпреди 104 години. И то, уви, като всяка революция, е изпъстрено със съмнения, предателства и братоубийства. И е така различно от онова "добре е да бъдем тука", което ап.Петър е възклинал на истинското Преображение. Но... това е историята ни - има си своите трагедии, копнежи, възходи и падения. На някои места в Странджа тази песен е известна с по-правдивото име "Горките граматичене", а frainetto вече е дал варианта на тази песен, записан във . И наистина "горките": след предателството всички в тях се съмняват, а кметът им е убит от собствения си племенник, член на 'смъртната дружина', както в Странджа са наричали селските чети, подчинени на Комитета...
Песента на баба Ви ми напомни и за типичните песни на филек, започващи с характерното 'събрали са се, събрали...да ядат, джанъм, да пият...'. Тоналностите им са най-разнообразни, защото възпяват почти всичко, което е впечатлило певеца - от предателството и братоубийството до любовта и красотата. Ето думите на една подобна песен от с.Мокрошово, което е останало оттатък Резовската граница, т.е. песента може да е дори по-стара от тази на баба Ви. В нея се пее за куража, който така ни липсва понякога, когато срещнем истината за себе си:
Събрале са се, събрале на Гьоргьовското дугене
сички Гьоргьови юлдаше, юлдаше и кафадаре,
да ядат, джанам, и пият, и за момите споминат,
коя е мома най-бяла, най-бяла и най-цървена,
най-бяла и най-цървена, най-тенка и най-висока.
Гьорги хми отговаряше: -Моми са, холан, моми са,
Станка дядова Димова и Ерина Непетулювцим,
тия са башет момите в селото, във Мокрошово!
Още си думаха, човяк на врата похлопа
и си на име повика: -Гьорги ле, бяло бакалче,
стана ми, Гьорги, отори да виде вътре с когок сте,
с когок ядете и пиете, думате и хоратовате,
вие за мене думате, за мене и моя Станка,
яжте си, холан, пийте си, момите ня споминайте,
моя е Станка зелена, зелена, зелен босилек,
сега са до три години от как ми лъжеш момата,
кажи ми ше я земеш ле, яку я земеш,
кажи ми, ко ня е земеш, пак кажи!
-Дядо ле, дядо Димо ле,
ко имаш мома за главеш, глави я, дядо, жени я,
я нема мома да зема оттука, от вашто село,
майка ми книга проводи, че ми е мома отбрала,
мома отбрала, хубава едигаченка!
И кя се Станка углави на ден, на Църногорово,
Станка гуната надяна, че се със китка закичи,
оде Гьоргьове замина, ня можа Гьорги да трае,
по-близо Станка да дойде, още от делек повика:
- Защо ме, Станко, лъжеше, лъжеше, та че ня ме зе?
-Гьорги ле, младо бакалче, я нале татка проводих,
да дойде, да те попита, пък ти му рече, Гьорге ле:
-Я нема Станка да зема, нека се Станка углави!
Желая Ви да намерите загубеното 'песенно' настроение. Горите в Странджа са най-сини дори и след трагедиите на историята или загубите на тъй близките ни...Редактирано от пoдapъk на 05.08.07 23:30.
|
срещу Преображение [re: She-the-Wolf]
