Ето и добруджански лазарски песни:

Овчар вика от планина:
Ах мъри, моме, малка й моме
повдигни си бяла кърпа
да ти видя бяло лице
бяло лице лебедово,
черни очи черешови,
тънки вежди гайтанови.
А мома му отговоря:
Бре овчарко, бре душманко
що ти трябва мойто лице,
мойто лице продадено,
продадено, заложено
за алтъни маджарлия
и рубета синджирлия.

Я излезте, малки моми,
малки моми, по-големи
да отидем у гората
да наберем зелен явор
да прикрием черковата
да не пада зимна слана
зимна слана, лятна мана
да не слани момите
на момите цветята
за зетьовите венчилата