Може би не е случайно наистина...но всичко това е горчив факт. Пред очите, всеки ден, ние виждаме нихилизмът на българите към своя фолклор (в пълния смисъл на думата!). Жалко, на мен от това много ми става мъчно. Точно поради тази причина аз преди няколко години писах писмо на именитата Магда Пушкарова, когато тя издаде своите мемоари и там споделяше подобни тревожни сигнали. Тя ми отговори не с писмо, а с няколко нейни снимки, надписани с много силни думи за величието на песенния фолклор на Странджа, на онези завладяващи звуци на гайдата и тъпана. Да се гордеем, че притежаваме такова неоценимо богатство...
Вероятно това е потвърждения и на житейската истина, че "човек оценява нещо след като го изгуби, след като то отмине". И при нас вероятно ще се наложи да издирваме след време неща, които сега с лека ръка сме "унищожили".
Пристрастен съм и затова ще кажа, че това важи и за нашата природа, възпята също от народния творчески гений.
Моля за извинение ако написаното ви се струва досадно...просто темата поставена Били ме тласна към тия размишления.

Вярвам, оптимист съм, че разумът ще надделее и ще успеем да съхраним фолклора си за нашите деца и внуци, за да могат и те да му се наслаждават.

Ето какво казва Калинка Вълчева:
“Чист е изворът на народната ни песен
не пресъхва, не ще и пресъхне.
Пия и ще пия от него, докато живея,
докато мога да се напия на цялото това богатство, което блика от него.
Пътниче, спри! Пий и ти
и утоли своята жажда от непресъхващия извор
на хубавата ни българска, неувяхваща, нестихваща народна песен!”

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от frainetto на 10.01.07 18:56.