Това е песента "Добре ми дошъл драгинко" - един от шедьоврите на лиричния тенор - Борис Машалов.
Всъщност това последното си описан е края на песента. Последният куплет на песента всъщност е развръзката: "...и птичицата е мънина сама си вие гнездото и си пиленца отглежда, драгинко, драги Стоене". Разбира се цялата песен е изпълнена с много чувство, с дълбок житейски смисъл и майсторски изпълнена на Машалов-в гласа му личи една съпричастност, състрадание към мъката на героя и естествено прави и слушателя съпричастен. Такова въздействие на изпълнител върху публиката аз не съм виждал.
Четох, че баба Васила е казала, че "песен за хатър не се е пяла". Всеки песен е плод на народния творчески гений и всичко за което се е пее е изстрадано, преживяно от народа. А Магда Пушкарова пък казваше, че първо е съдадена песента, после е написана историята на Странджа. Позволих си малко повече размишления...