... а някъде вече боенците са избрани и говеят в очакване на Лазаровден:

Мале, мила мале, любе ми са жени,
любе ми са жени,
за незнайно любе,
незнайно, ни познайно.

Мале, мила мале, а знайното любе
през плет хоро гледа,
в черно забрадено
и с черно завито.

Мале, мила мале, в черно забрадено
дребни сълзи рони.
Дето сълза капне,
земя са разделя.

Мале, мила мале, земя са разделя,
ран-босил'е никне.
Овчаре ни го берат,
овчаре, пъдаре.

Мале, мила мале, нито пък го газят,
нито пък го вардят.
Агънца го берат,
агънца, яренца.

/ на боенеца в дома й при закумването, неделя срещу Лазаровден, Еркечко /