За националния събор в Копривщица, маго да пиша със страници.
Но дори и книга да направия пак няма да мога да ви опиша чувствтото което изпитва човек, когато зайграе хоро насред зеления Войводенец. Отвсякъде се носи нашенската гайде, в ушите ти кънтят барабани, от нейде се чуе превиващия се глас на мома родопчанка пееща бавните безмензурни песни характерни само за тая мистична планина.
"Бела съм бела юначе", "Излел е Дельо хайдутин","Збогом със здраве стара планино", се понасят над възрожденса Копривщица и я пренасят в ония славен 20 април 1876 когато гръмва първата пушка на Априлското въстание.
Веднъж, само веднъж ще трябва да отидеш на този събор за да рАзбереш, че си струва тая земя все още да се нарича България.
Трябва ти само веднъж да се хванеш на хорото, да си нагодиш стъпките, после да вдигнеш глава и да погледнеш двата величествени среднгорски върха: Богдан и Буная. Точно тия същите са свидетели на толкова минало и отминало, точно тия сега те гледат и тебе а може би ще да са свидетели и на върволицата която ще води твоето дете след време.
Копривщица! Заслужава си да заделите 20 лева, макар и трудно заработени.
Парите така или иначе изчезват, но споменът който ще остави това малко градче в сърцето ви е поварвайти незаравим!
....... . . . . . . . . . .!
Станислав Георгиев