„Ясен месец веч изгрява,
над зелената гора,
в цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.
...........................
Град куршуми над селото,
скъпа кръв порой тече.
Падат Пано, Равашола.
мрат в гората синове."10

песента до колкото зная се изпълнява от Сава Попсавов, странджански изпълнител и в ози край много го тачат, по Странджа , Сакар и Бугаско..
до колкото зная песента се намир и в учебник по музика за 5 клас или нещо такова,
а запис можеш да намериш във фонд на БНР, предпплгам по големите градове се намир, поне в Стара Загора да,
надявам се мъничко поне ти помогнах

Революционната дейност в Тракия, по свидетелствуването на същия автор, въпреки всички опити за намеса от страна на „върховистите" и от страна на агентите на Фердинанд, запазва своята независимост. Това се дължи на „прогресивните ръководители..., които с риск на живота си бранеха" независимостта на движението.

Някои непредвидени случки преди избухването на въстанието създават рискове да се компрометира делото чрез предварителни разкрития. Но практически резултатът от тези случки е положителен - повдига се борческият дух на населението и още по-здраво се сплотява за подготовката. Така например на 20 март 1903 г. в с. Сармашик (дн. Бръшлян) турска войска огражда четата на Пано Ангелов. Завързва се сражение, загиват войводата и смелият четник Никола Равашола - любимец на Герджиков. Турците изоставят труповете им, но убитите са погребани в Малко Търново при участие на цялото население на града. Манифестацията е импозантна по своята масовост, по своята дързост. Турската власт е изненадана и смутена и с уплаха наблюдава всенародното преклонение. На тези двама герои народът посвещава песен, станала общ въстанически химн, който и до днес се пее:

„Ясен месец веч изгрява,
над зелената гора,
в цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.
...........................
Град куршуми над селото,
скъпа кръв порой тече.
Падат Пано, Равашола.
мрат в гората синове."10

Друга особеност в подготовката на Преображенското въстание е създаването на „смъртните дружинки" - дело на Герджиков. Те не са тъждествени на „селските чети" в Македония. Специалната задача на тези дружинки е да наказват предателите и да изпълняват присъдите. Акциите им създават голям престиж на организацията. Освен това по време на въстанието те стават ядрата на революционната армия, проявила се като въоръжен народ, а не милитаризиран инструмент на властта

Бръшлян - някогошното Сърмашик се е сгушило сред китно -дивна обвивна растителност от повит и бръшлян, сплели се с вековни дървесни видове.

Разположено в североизточната част на Странджа планина на 14км. от град Малко Търново с надморска височина 240м. Природо - географските дадености на селището и микрорайона му са привличали вниманието на поселниците на земи още преди хилядолетия.В една стара книга е записано "Светилището на гръцките богове е било Олимп, столицата Атина, резиденциите им били около Сърмашик".

Сегашното селище датира от края на 17 и началото на 18 век, след като жителите на трите колибарски селища - Юртет, Селище и Живак слизат и се заселват в мястото на най-старата част на селото "Долна махала".

Село Бръшлян има героично историческо минало в годините на турското робство.По време на подготовката на Илинденско - Преображенското въстание през април 1903 година в селото се води сражение с четата на Пано и четника Равашола.Селото и героите са възпяти в песента "Ясен месец веч изгрява", която остана в историята като Странджанската марсилеза.
От 4.02.1982 година селото е обявено за архитектурен резерват с 82 обекта

танцувай по ръба на острието