|
Доста спекулации се появиха и вече е крайно време да реагирам. Без да обяснявам цялостния замисъл ще кажа, че Движение "Воини на Тангра" не само не е регистрирано по никакъв закон. Такава регистрация би противоречала на първоначалния план. Нещо повече - Движение "Воини на Тангра" никога не е имало ръководни органи.
Председател, секретар, командир - всичко това е чуждо на идеята за Движението. Ако някой си е правил различни планове, те са си за негова сметка. Движение "Воини на Тангра" бе замислено като арена за свободни действия с цел възраждане на българския дух. Общност на хора, обединени от една идея и работещи за нейното реализиране. В Движението нямаше членство, членски внос, не се издаваха и не се изпълняваха заповеди. В този смисъл твърденията, че Движение "Воини на Тангра" се опитва да ръководи, да оглави, да налага - то е просто смешно. При нас не биваше да има нито демокрация, нито аристокрация, нито диктатура. На тяхно място предложих идеята за делокрация. Не някой друг, не волята на водача или изборът на мнозинството определя твоето място, а извършеното от теб. Не машина, не конструкция, а жив организъм. "Опитай се да обезглавиш лишей" . каза преди години един от нашите. Пълзящо образуване, антирак, постепенно обхващащ смъртоносно заболялата обществена структура. Не исках да издигаме сграда, а да трупаме могила.
Движение "Воини на Тангра" се опита да изгради информационна среда, различна от официалната. Тази среда трябваше да послужи като основа за изучаване на миналото, анализиране на настоящото и създаване на прогнози за бъдещето. И на последния малоумник трябва да е ясно, че подобни цели напълно изключват борба за спечелване на избори, опити за влизане в Парламента, домогване до постове. Ние можеше да посочваме факти, да изразяваме мнения. Да показваме и насочваме. Само че каквото и да правехме - то нямаше елемент на задължителност. То НЕ БИВАШЕ да има елемент на задължителност. Както не биваше да има и елемент на конспиративност. Всичко е открито и ясно, никой не налага своята воля над останалите, а само споделя своите виждания. Подобно създание би било неразбиваемо,
неунищожимо.
Успех или провал бяха последните събития? Според мен нито едното, нито другото. Движение "Воини на Тангра" не е организация, а Идея. Една Идея не може да бъде унищожена. Дали чрез нас, било чрез други - тя ще бъде осъществена. Ако разбира се, е ценна и полезна идея. Ако не е - защо да съществува? Нека поясня. Нашите мисли имат свойството да променят света, в който живеем. Не само действията, породени от съответните мисли, а мислите сами по себе си могат да променят действителността. Самите мисли са действителност, реалност, и от тази реалност не може да се избяга.
Колкото са по-истински и по-силни са мислите, толкова породената от тях реалност е по-плътна и по-истинска. Само една-единствена мисъл е в състояние да промени цялата видима реалност. Една-единствена дума може да предизвика взрив, по-мощен от взрива при избухване на атомна бомба. Мисълта е реалност от по-висше естество. Ако не разберете, че думите могат да отключат енергия,
по-голяма от енергията на атомния взрив, няма как да разберете света на бъдещето. Думите са като вятър. Те могат да бъдат лек полъх, могат да бъдат ураган, а могат да са като вихър от избухването на Свръхнова. Силата на този вятър не зависи от силата, с която биват изговаряни, а от вътрешната мощ на вложената идея. Да внесе в света Идеята-Сила, това бе задачата на Движение "Воини на Тангра".
Моята близка цел беше да разпространя Идеята между достатъчен брой хора. Да помогна за разпалването на Факел, който не може да бъде угасен. Вярвам, че успях да го постигна. Успях въпреки огромните трудности да разпространя по-голямата част от знанията, които притежавам. Да ги доведа до състояние на неунищожимост. Успях да науча и други как да разпалват Искри и да ги прибавят към общия Огън. Успях да вдъхна живот на Идеята и да я пусна в света. Оттук нататък тази Идея живее свой собствен живот и аз повече нямам власт над нея. Оценката е въпрос на бъдещето, не на днешния ден. Дали ще дочакам оценката? По-скоро не. Много отдавна един възрастен грък ми разказа, че който сади маслина, той не вкусва от нейния плод. Посажда я за следващите поколения. Та когато израсне дървото на посаденото от мен познание, тогава ще стане ясно какво съм успял и какво не съм успял. Това, че някой се е простил с мечтата си да стане председател на регистрирана организация няма никакво значение. Задачата на Движение "Воини на Тангра" е да промени действителността, а действителността често не се съобразява с дребните ни егоистични желания.
Някога попитали Владимир Висоцки към какво всъщност се стреми. Той отговорил: "Да оставя диря след себе си". Аз оставих своята диря. Проправих своята пътека и това ми стига. Нататък мога да реша, че е редно да помисля и за себе си, за оставащите ми немного години на този свят. Само че решението ми няма да има нищо общо с моята рожба - Идеята. Тя ще расте, ще се развива, ще набира мощ и по времето, когато от мен ще е останал само прах, а имената на зложелателите никой няма да помни. Ето, за постигането на тази цел си заслужаваше да се живее.
Ангел Грънчаров - Eлтимир
|
ЗА ДВИЖЕНИЕТО "ВОИНИ НА ТАНГРА"
