|
Чобанов, мислех да не ти пиша повече. Ясно е, че твоите хора действат по Закона на Мърфи: .Когато фактите противоречат на вашата теория, игнорирайте фактите.. Да не говорим, че нито едно от тържествените обещания не бе изпълнено. Ясно, брато! Почнал си да се правиш и ти на ромейски император. Ще взема да помисля как мога да потърся политическо убежище в Северна Корея. Или в Монголия. Пък вие си останете тук да се прецаквате един друг, да се надлъгвате и да се правите на велики колкото си искате. Само че последните остатъци от лоялност към .тая страна., към бившата ни държава ме подтикна да изпълня своя дълг /думата я има в старите речници, можеш да прочетеш там какво значи/ и да кажа онова, което съм длъжен да кажа. За да няма недоразумения, ще го пусна и по Интернет. Та всички да разберат за какво става дума.
Служител на специалните служби подстрекава криминални елементи да пребият от бой негов колега. После биячите остават на свобода, към бития не е проявено никакво внимание, а подстрекателят дори не е разпитван.
Побоите над офицери от полицията и службите в Ботевград станаха почти всекидневие, вече никой не се учудва на подобни събития.Същият този подстрекател поради нехайство неотдавна допусна да бъдат разсекретени двама негови агенти и един доброволен сътрудник. Сега с недомислени действия е на път да пожертва трети агент. И какво от това, човекът си стои на поста и продължава да си пие през работно време. А на агентите майната им. За такива ли дебили плащам данъци и на такива ли ще разчитам да ме пазят? Държава, в която се случват подобни неща не е никаква държава. В такава, с извинение държава гражданите трябва сами да се грижат за своята безопасност, защото няма кой да ги защити. В такава, с извинение държава е по-добре да убиеш, да влезеш в затвора и после да излезеш, отколкото да се оставиш да те убият. Принуждаваш ме да си припомням стари знания и умения, Чобанов. Тъпо е, ама то какво в нашата скапана държава не е тъпо? Например когато споменаваш пред шеф на направление в НСС, че даден служител в българска дипломатическа мисия е агент на. Всъщност НСС с нищо не показва, че иска да знае чий агент е служителят и какви са реалните доказателства за това. Както никой не се интересува от доказателства, сочещи, че служител на НСС е бил замесен в наркотрафика. Хайде да не изброявам, че ще напиша цял роман. А ти си зает човек и нямаш време за романи. Ти си толкова зает, че даже нямаш време да се поинтересуваш какво става в собственото ти ведомство. Или пък всички там сте преминали на двойни заплати . от МИТ, от ГРУ, от МИ-6, от КИП. Весела дружинка, достойна за Гинес.Не се притеснявай, Чобанов. Аз вече също съм много зает. Зает съм с подготовката по посрещането на мутрите, които един от агентите на оня алкохолик обеща да ми прати. Искам да бъда по-подготвен от тях, затова от два месеца не съм близвал и капка алкохол. И за да докажа, че ценя твоето време, както вече казах ще публикувам писмото до теб в Интернет. Все някой ще го прочете и ще ти разкаже набързо.
Ще започна да публикувам също имената на агентите, както и разказ за начина, по който са били разкрити. За да се види крещящата некадърност на великите чекисти от НСС. Какво правят те? Предизвикват човек да извърши определени действия, после го .разкриват., съсипват му живота и така оправдават високите си заплати. Само че тоя филм аз съм го гледал още през 1978 година, вече не ми е интересен. По-ми е забавно да ви гледам как заставате в щраусови пози когато възникне реална опасност. Доколкото имам сведения, тази опасност приближава и скоро ще се сблъскате с нея.Казаното дотук може да го пропуснеш. Просто разсъждавах на глас, забавлявах се с мислите си. Последните ми думи обаче те съветвам да прочетеш. Ще ти са от полза.Някога бях български националист. Вече се срамувам, че съм българин. Някога исках да работя за величието на България. Сега ще опиша причините, поради които България повече няма право на живот. Проблемът е, че написаното от мен има лошото качество да се сбъдва. Довиждане, Чобанов! Нали помниш, че ти обещах да се срещнем. В Ада, където е мястото и на двама ни.
Твой: Ангел Грънчаров
4 март 2005 година
|
Писмо до Чобанов