|
Любен Каравелов в пътеписните си “Записки за България и българите” обявява еврейските квартали на София за “вонейша чума”, която съперничела дори на Солун - “столината на еврейското отрицателно благовоние”.
В какво, за българина, се състои тази “душевна нечистота”?
На първо място (но това е най-малкият грях на евреите в очите на българските им съседи) - в пристрастеността към един паразитен начин на живот.
Иван Богоров например изтъква, че за разлика от българите и от турците, които били орачи и овчари, “крехкий син на Ревека, като ся бои да хване оралото, за да не му ся изприщят ръцете, той за прехранванието си залягва на лесни и хитри печалби - търговия и монопол”.
Каравелов сочи, че “гърците..., както и евреите, обичат да живеят без труд, без мъки и без голямо безпокойство”.
Евреите са не само хитри и пресметливи, но и непочтени. На тях не бива да се гласува доверие. “А на Давида Хаима нямам твърде голямо уверение, защото плете разновидно тая работа кату чист чифутин” - пише
Раковски в едно свое писмо. Коварството и продажността са типични черти на израилевите чада.
Показателен е смисълът, който се влага в метафората “чифутин”. Например: “Стреснете се, събудете се, братя българи плоещчени. Доста сте падали с главата надолу в чуждите ями, доста сте били чифути, които за пет пари продават майка си” - Каравелов, Л. Събрани съчинения Т. 11
Известна е и еврейската склонност към предателство.
В своя приписка, оставена върху страниците на Протопопинския дамаскин, даскал Тодор Пирдопски обвинява “проклятити чифути”, че с предателството си по време на Гръцкото въстание от 1821 г. станали причина за обесването на цариградския патриарх и за всички други репресии, предприети от властите спрямо християнското население в столицата.
Българите разказват за предателска роля на евреите и по време на Априлското въстание и в Руско-турската освободителна война. Евреите, пише следосвобожденският историописец Г. Димитров, “всегда са клеветели българите пред турското правителство”. В Карлово те ходели преоблечени като турци и показвали на башибозука кого да улови за бесене.
Изобщо, евреите са си извоювали печалната слава на жестокосърдечни врагове на християните. С генетично вроденото им христоненавистничество се обяснява и политическото поведение на европейските политици - евреи.
Иван Вазов в стихотворението “Дизраели”, публикувано през 1876 г. в емигрантския вестник “Стара планина”, разкрива политиката на английското правителство на Дизраели-Биконсфилд за Априлското въстание.
Той не пропуска да посочи еврейския произход на английския министър-председател и обяснява, че в “жидовството” на Дизраели се крие разковничето за антибългарската му политика:
“Тъй нагло Лорда с мирен вид/
свой взгляд министерски исказа,/
и като същий злобен жид/
към нази пълен бе с умраза,/
и тъй цинически, без стид очите на света замаза...”.
Стихотворението завършва с възгласа:
“О, Англио, защо ли днес/
бездушен жид те управлява!”
Причината за всичките еврейски пороци и престъпления, според възрожденците, е тяхната "мръсна" вяра.
Към разобличаването й се стреми православното духовенство. Масово се разпространяват от духовните среди антиюдейските полемични съчинения, писани от покръстени равини.
Софроний Врачански превежда от гръцки едно съчинение с автор новопокръстения евреин Павел Медик и го включва в ръкописния си сборник от 1803 г. - “Книга за трите вери”.
В личната си библиотека на Неофит Рилски има друга подобна гръцка книга - “Златно произведение на Самуил, равин юдейски” (1834 г.) . Към същия тип e “Служение еврейско” от 1839 г. - български превод от гръцки език на съчиненията на новопокръстения бивш равин Неофит.
Сред най-шокиращите неща, които могат да се научат за юдейската религия е и това, че евреите убиват християни с ритуална цел. (Най-често ритуалните убийства се извършват от сектата на хасидите, срещу която е имало съдебни процеси през 19 и 20 в. в Западна Европа и Русия.)
В “Служение еврейско” бившият равин описва, че евреите залавят християнски деца на своя празник Пурим и ги държат затворени до Пасха, когато ги принасят в жертва. От така получената “християнска кров мучена” се слагало в еврейските пасхални хлябове; от нея равините давали да пият на новообрязаните еврейски деца; с нея евреите пръскали своите покойници и захранвали новобрачните.
През ХIХ в. обществеността не само на Балканите, но и в цяла Европа е възмутена от съдебните разкрития срещу хасидите и други еврейски общини.
Неофит Бозвели в диалога “Плач Бедния Мати Болгарии” (1846 г.), говори за еврейското “убаятелное захранване и запояване”.
Напрежението между християни и евреи взривява общественото спокойствие в българските градове с еврейски колонии от новините за извършени от евреите ритуални убийства или опити за убийства на християни - Скопие (1852 г.); Самоков (1859 г.); София (1869 г.); Кюстендил (1875 г.).
Във възрожденската преса има ясно изразена разлика за "кръвното обвинение". във “вътрешния” (издаван в границите на Османската империя) и емигрантския печат. Легалните вестници, макар и с някои разлики, демонстрират толерантно отношение към евреите, повлияно от османската политика.
Емигрантският, и особено революционният печат, изразява един крайно остър антиеврейси тон - особено при едно трагично събитие, което се разиграло в Кюстендил през 1875 г. - зверското убийство на едно дете - престъпление, за което местната християнска община обвинява евреите. Това мрачно събитие е коментирано от няколко български вестника. Списание “Ден”, което се печатало в Цариград не вярва във виновността на евреите:“Ний не знаем що да кажем за тя жаловита вест, като преди всичко се съмняваме м истинносттта й.” Още по-категоричен в оправдаването на евреите е официозният вилаетски вестник “Дунав”, който квалифицира възмущението на кюстендилци като “едно суеверие”. Но Ботевото “Знаме”, в което няма цензура не се колебае смело да посочи виновника: “по сичко се вижда, че детето е заклано от изкусна хахам-башийска ръка”.
Ботев гневно се нахвърля върху евреите.
Българските революционери-емигранти, чиято цел е свободата на България, са дълбоко възмутени от проосманската външна политика на западно-европейските Велики сили - политика, която е в пълно съзвучие с интересите на крупните европейски финансови магнати - евреи.
Оттам е гневът на Ботевите и Каравеловите вестници. ”Свобода”, “Независимост”, “Знаме” бичуват “обрезаните и необрезани еврейски екселенсии”, “израилските барони” и “великите царе юдейски на капиталът”, Ротшилдите и барон Хирш или “чафутските” вестници “Нойе Фрайе Прессе” и “Пестер Ллойд”, които пеят възторжени оди за султана. Ботев и Каравелов посочват факта, че тези “чафутски вестници” имат свои дописници и сред българските евреи - Каравелов, Л. Събрани съчинения, Т. 8
Ненавистта към “израилските барони” се пренася върху “чафутите” въобще, напомня се “кръвното обвинение" и в последна сметка очертава ясно образа на евреите.
|
Нашите национални герои за евреите
