|
Пейков и Драганова си тръгват от политиката. Богати!
Законът позволи поголовно харчене на държавни пари
ГЕРГАНА ДИМИТРОВА (В. "МОНИТОР")
Най-после и в българския политически живот се появиха скандали за секс, пари и власт. Мандатоносителите Партията на българските жени и Движение "Оборище", след безуспешна 3-годишна битка за малко власт и малко известност, обраха публичните овации произведоха без усилие не един, а два скандала.
Весела Драганова купи хотел за 780 000 евро, в който, според нея, ще се намира офисът на партията й, а с приходите ще се развива партийна дейност. Хотелът се намира на централна улица, на която заработват хляба си софийските проститутки.
При истинските мъже от "Оборище" първо ставаше дума за 300 000 лв., които Тошо Пейков, според неговите съпартийци, искал да присвои за лични нужди. Според Пейков пък офисът на партията бил употребяван от интимния приятел на една от депутатките, който, покрай другото, го използвал за сън. След това двата лагера патриоти започнаха да се обвиняват за 600 000 лв., а накрая стана ясно, че парите, които очевидно делят, са малко над 1 милион лв. Ако скандалът продължи, мизата със сигурност ще скочи.
Изброените действия щяха да са наистина смешни и жалки, ако сумите те някак все бегло се споменават, не са наистина впечатляващи. Те пораждат въпросите: как стана така, че абсолютно неизвестните преди 2001 г. партии и лидери се оказаха разпоредители на милиони? И за какво всъщност иде реч за политика или за далавера?
Колкото и да е странно, законодателят от предния парламент се е погрижил да узакони въпросните пари в известния Закон за политическите партии. Според закона партиите, получили повече от 1% от действителните гласове на последните избори, получават държавна субсидия. А държавата получава парите си като ги взема от гражданите.
В същия закон е посочено и как да се изразходват държавните нашите пари за персонал, за наеми на помещения, за услуги, за административни разходи и за присъщи дейности. Сиреч харчлъкът е позволен за всичко.
Така пилеенето на субсидии от партиите-мандатоносителки май ще се окаже единствената им успешна дейност през последните 3 години. Скандалите откроиха странния интерес на партиите-джуджета към недвижимите имоти. Странен, защото например бъдещето на партията на Весела Драганова е най-малкото проблематично. И никой нe вярва на приказките за офис и бъдеща политическа дейност след 2005 г. Затова е логичен въпросът: какво ще стане с парите и имотите, ако въпросната партия се саморазпусне? Понеже, в случай на разпускане, Законът за политическите партии подробно разглежда казуса "партия с дългове", но някак срамежливо е пропуснал случая на Весела Драганова "партия милионер". Посочено е само, че ако една партия реши да прекрати съществуването си, нейният ръководен орган обикновено конгресът ще реши какво ще стане с имуществото є.
На практика това означава, че например конгресът ще реши да направи фондация, която ще продължи важната дейност на партията и затова трябва да получи и нейното имущество. Справедливо би било фондацията да е на името на лидера на партията или на самото ръководство. Какво ще стане след това вече знаем. Сигурно не е проблем да се намерят и други удобни варианти, при които партийното имущество да се превърне в лично.
Така че скандалите в Партията на Българските жени и Движение "Оборище" не са случайни. Очевидно и Весела Драганова, и Тошо Пейков са наясно, че краят на мандата наближава и се налага да се вземат важни решения.
Всъщност истинският проблем не е в това, че двама случайни политици ще уредят живота си. А защо предният парламент е позволил подобно изтичане на държавни пари. За съжаление, и настоящият парламент демонстрира пълно безразличие към финансирането на партиите и едва ли нещо ще промени до края на мандата си.
Очевидно Законът за политическите партии е еднакво удобен на политиците от всички цветове. Затова обществото ще продължи да наблюдава как Весела и Тошо жонглират с милиони, докато Милен Велчев се пазари с МВФ за 20 лв. повече в минималната работна заплата от 120 лв.
|
ЗА ПОЛИТИЦИТЕ И ГЮВЕЧА