|
ПРОИЗХОД НА КАПАНЦИТЕ И ХЪРЦОИТЕ ПО АНТРОПОЛОГИЧНИ ДАННИ
проф. Петър Боев
Антропологията е биологична наука, но като се има предвид социално-биологичната същност на човека, тя е помошна наука на историята - съставна част на етногенезиса (наука за произхода на народите). Понякога
антропологичните данни добиват първостепенно значение и сами могат да разрешават въпросите за произхода на народите. Това става тогава, когато данните от историята, археологията, етнографията и езикознанието са недостатъчни за създаване на стройна етногенична теория. У нас такива случаи има при оформя-не на антропологични схващания за местния произход на траките* и за двойния корен на древните българи -Алтайски и ирански. За трети път се натъкваме на такъв случай при антропологичното проучване на капанците и хърцоите, две етнографски групи в Североизточна България, чийто етногенезис още не е изяснен.
Известна е тезата на Иван Коев, според която в бита на капанците са запазени древните български черти и с това се доближават твърде много до чуващите. Тези твърдения Коев основава на задълбочени етнографски проучвания у нас и в Чувашка ССР. Според него името капанец произлиза от женската ръкавна шевица, която има три реда капки. Коев намира, че хърцои е произлязло от прабългарското слово "хър", което означава поле Следователно хърцои означава може би старобългарски превод на племето поляни, едно от седемте племена, заселили Мизия заедно със северяните**.
С цел изучаване етногенезиса на населението на Лудогорието по антропологични данни през 1975-1978
г бяха проучени 3600 души от Разградски окръг от 18 до 30 години. Изследваните капанци обхващат 200 мъже и 185 жени, а хърцоите -106 мъже и 187 жени, или всичко л двете групи 678 души, което е на-пълно достатъчно, да се получат статистически значими данни.
Изследването стана по Московската антропологическа методика, известна в цял свят като най-добра при
атропологични изследвания с оглед на расовата типология и на етногенезиса***. Обхванати бяха 42 соматометрични и соматоскопични белези, необходими на расовата типология, Получените данни бяха
азработени с електронноизчислителна машина според програма, съставена от математичката ст. н. с. Лиляна Бонева.
Капанците се отличават със среден ръст при мъжете и нисък - при жените. Същото е и при хърцоите,
катото ръстът при жените е малко по-висок от капанките.По размери на тялото изобщо и двете проучени
)пулации попадат в една съвкупност с целия български народ. Капанците обаче имат къси крайници, докато хърцоите-средно дълги. По пигментацията (оцветяване)на очите, косите и кожата капанците показват повече от хърцоите смесени типове между североевропидите (светла) и южноевропeидната (мургава) група
раси. Тази смесеност показва известни отклонения, както трябва да се очаква при смесени в расово
отношение групи. Капанците имат повече светли и пъстри очи при повече черни коси и кожа, докато хърцоите - повече пъстри очи при повече кестеняви коси и светла кожа. От всички проучени групи капанците
имат най-много рижи коси. Най-много светли очи от всички проучени в български етнографски групи имат
капанци и добруджанци, а по-малко - хърцоите и балканджиите. Най-много руси коси имат капанците, а
най-малък процент - хърцоите. Най-светла кожа имат хърцоите. У капанците тя е по-тъмна. Пигментацията
(цвят на очи, коси и кожа) има най-голямо значение при расовата диагностика, но тя се определя също и по
другите белези. От анализа на всички изучени белези може да се направи расовата диагностика на двете
проучени от нас етнографски групи.
Медитеранската (средиземноморската) раса е основна раса за цялото население от Североизточна
България (Добруджа и Лудогорието). Тя се отличава със среден или нисък ръст, с правилни черти на лицето,
тъмна, права или къдрава коса, черни очи и тьмна кожа. Навсякъде тя се проявява като смесена с другите раси и се среща като динаро-медитерански примес у капанците повече, отколкото у хърцоите. Динарската раса се отличава с висок ръст, дълго лице, голям нос, голяма долна челюст. Северните расови типове с двете малки раси - източна и западна балтийска -е също доста разпространена. Северната раса се отличава с права руса коса, светли очи и кожа, Западната група расови типове на северната раса има висок ръст и правилни черти на лицето, а източнобалтийската група расови типове - със среден ръст, обло лице и чип нос. Западната северна група се среща повече сред хърцоите, отколкото при капанците. Типична за капанците обаче е източнобалтийската раса, но тя също е доста разпространена и всред хърцоите.
Монголоидната голяма раса се проявява като туранска (южносибирска) раса всред капанците. Нейният риж вариант (или рижави монголи) се среща рядко (до 3%) всред капанците, особено в с. Топчии, но
тук вече с тъмна пигментация. При хърцоите тази раса не се среща. Най-често всред българите се открива
памиро-ферганската раса (раса на Средноазиатското междуречие), характерна за населението на
Туркестан. Най-често се среща всред капанците и рядко всред хърцоите. Туранска раса се проявява понякога само в някои монголоидни белези-монголска гънка на окото, широки и големи скули, епикантус, едрилица, плоско лице и чип нос.
Като се има предвид произходът на расите, могат да се направят и етногенетични (произход на народите) изводи. Медитеранската раса е типична за траките (макар, че при тях и скитите има също светли типове). Тя взема участие във формиране и на контактната памиро-ферганска раса, донесена от древните българи. Динарската раса, обикновено проявена като динаро-медитеранска комбинирана форма, е типична за тракоилирите. Северната раса е донесена от славяните, също скитите и динлините.Туранската контактна раса е донесена от древните българи, но нейният риж вариант е характерен също и за куманите, дошли през XI век по нашите земи. Такъв расов тип е бил хунският кан Атила*.
Капанците са най-интересната група. В тях се намираха много руси елементи, а сь|цо така и в най-голям
процент – монголоидни примеси. От монголоидните примеси прави впечатление големият процент туранска раса, често със светла кожа,очи и коси, и така се получават "руси монголи". Такива типове у нас досега намерихме само при алианите от Мъдрево, където даже монголоидните типове са не само руси, но и рижи.Такъв риж и "рус монголоид" (конкретно турански расов тип) е известен у куманите. Той е известен не само от писанията на арабските пътешественици, но и от проучване на маджаризирани кумани около гр.Егер, Унгария. Там те са били с куманско съзнание чак до XVII век, а и сега помнят, че техните прадеди са били кумани. Запазени са и църковните регистри за раждания и умирания (куманите там са били католици), където зад името стои и народностната принадлежност -кун=куманин. Около Егер в близо десетина села има такива рижи монголи, които много приличат на алианите от Мъдрево и капанците**.
По този начин нашето изследване за първи път доказа, че част от куманите, преселили се у нас през XI
век, са били побългарени и са се смесили с местните българи, носещи от своя страна български и славянски
белези, отчасти и тракийски. Изглежда, че при капанците има запазени по-големи компактни маси от древните българи, защото се среща освен този турански расов тип, който е характерен както за куманите,така и за древните българите, и някои други конни народи, но и други расови типове, които са били типични за древните българи. Това е преди всичко расата на Средноазиатското междуречие, или памиро-ферганският расов тип на съветските антрополози. Това е най-разпространеният расов тип всред древните българи. Като се отчетат и северните расови типове, които се откриват сред славяните, може да се каже, че капанците представляват доста смесена популация. Няколкото уралски расови типове говорят за угорски примеси, които намираме всред древните българи Всичко това показва, че капанците представляват действително една запазена етнографска група българи, в които навярно има много повече елементи, останали от прабългарите, отколкото в другите места на страната. Изглежда, че част от куманите също са влезли в етногенезиса на капанците, ако се съди по наличните "руси монголи"***. Така че в заключение трябва да се каже, че капанците са действително запазена българска етнографска група с най-много съхранени древни български елементи но и с кумански примеси. Хърцоите имат също доста славянски белези, което личи от северните расови типове в най-различните им варианти. Срещат се и тракийски белези, представени в медитеранската и динарската раса и различните им варианти, но в по-малка степен. След капанците, хърцоите са българска етнографска група с най-много древни български примеси. Трябва да не се забравя, че всички руси белези (очи, коса и кожа) в България, щом не са свързани с монголски белези (монголска гънка на окото, плоско и широко лице, изпъкнали скули, сплеснат нос), са донесени преди всичко от скитите, траките и славяните, Това са мнозинството от русите белези, което показва, че скитите, траките и славяните също участвуват масово в произхода на населението от Лудогорието и Добруджа.
В заключение трябва да се подчертае, че антропологичното проучване на етнографските групи капанци и
хърцои потвърждава етнографските данни, което увеличава сигурността на етногенетичните изводи.
(сп. ..Българска етнография", кн. 3,1984 г.)
*Атила е бил от светла (руса) туранска раса - бяла кожа с лунички, рижи коси, сини очи, т е хун-ефталит по византийските ав-тори,
Същата раса е била характерна не само за хуните, но и за други конни народи - куманите, българското племе сувари (са-вири) и
динлини. Една част от савирите са заемали територията на днешен Дагестан, със столица Белерджент, а друга - Волж-ка България
със солица Сувар. Днешните чуваши са потомци именно на суварите. докато "казанските татари" - на булгарите и барсилите.
Изглежда, че част от савирите са влизали и в племенното обединение на хуно (уно) гундурите, доведени от Аспарух на Балканския
полуостров. Хуногундурите са обединявали още булгари и барсили, Смята се също, че името Борис може да е произлязло от
старобългарската дума барс (тигьр или снежен леопард), тотем на племето (Хапиков) Антропологическото про-учване на скелетите
на древните български племена и на хуните не показва различия, докато куманите се отличават с големи-те размери на черепа. По-
нататъшни детайлни изследвания вероятно ще дадат възможност да се намерят известни различия в расите по трети ред, но за
това се изискват много повече скелети от разкопки. •
** П. Боев. Изследване на кумани - остатъци в Унгария (Под печат).
'"Етнографски данни за кумански примеси сред капанците посочва и Коев -т.нар. "кумански бод" при шевиците.
VITA BREVIS ARS LONGA
|
Кои са наследниците на Исперих?
