|
|
| Тема |
 Двете страни на "парадния" патриотизъм |
|
| Автор |
Amicus Plato (Apprentice) |
|
| Публикувано | 29.06.04 23:12 |
|
|
|
Тук на няколко пъти съм чела изказвания срещу нещо, което може да се нарече "параден" патриотизъм - веене на знаменца, демонстративно пеене на химна и т.н. Безспорно, показността по принцип е осъдителна, от морална гледна точка. Но когато определени норми са възприети от обществото, макар да имат "параден" характер, те по някакъв начин стават част от неговото битие. Искам да кажа - всички се радват на Нова година, макар че елхите са "парадни" и отдавна са загубили оригиналното си значение, но без елха Нова година не може; също така, ако се непрекъснато си напомняш да се усмихваш, настроението си действително се подобрява, макар да няма рационална причина за това. Много държави си веят знамената навсякъде, където се сетите, и това като че ли наистина повдига духа и подсеща гражданите им кои са, дава им тази необходима част от идентичността им. Затова мисля, че трябва да веем повече знамена и изобщо националната символика да е по-широко застъпена, ако това да има параден характер. Да не забравяме и че украсата създава празнично настроение, а празникът още по своя произход та и до ден днешен се усеща като такъв, защото ни свързва с нещо по-голямо от нас. Тоест, този тип украса може да има благоприятно въздействие върху националното чувство на повечето от насу на повечето от гражданите.
Суеверието носи нещастие.
| |
| |
| 
|
|
