Нашата неохота да предявяваме изисквания един към друг, а не нежеланието ни да помагаме на хората в нужда, подкопава демокрацията днес. Станали сме прекалено адаптивни и толерантни заради собственото си добруване. В името на съчувствието и разбирането толерираме второстепенни трудови умения, второстепенни привички на мислене и второстепенни стандарти на лично поведение. ... Демокрацията днес ще умре по-скоро от безразличие, отколкото от нетолерантност. Толерантността и разбирането са важни добродетели, но те не бива да се превръщат в оправдание за апатия.

Лаш, Кристофър. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. Обсидиан, 1997

Доброжелателството е основен мотив на либерализма в началото и много от либералите до дне днешен са безкрайно любезни като частни лица, но политически, в качеството си на либерали, те с нещо повече от учтиви. Посоката, в която много или дори повечето хора биха желали да вървят, ги изпълва с възмущение и погнуса, те изобщо не им пожелават да са щастливи, освен по техния начин, и понеже са реформатори и филантропи, полагат огромни усилия, за да превърнат всички, в такъв тип хора, който да им харесва, за да могат да ги харесват. Би било егоистично, мислят си те, да оставим хората на мира. Трябва да им се помогне и то не за това, за което искат - то може да е лошо за тях, а да им се помогне да вървят напред и нагоре, в правилната посока. Прогресът не се побира по правилния начин в по-малък обем население, по-проста икономика, по-голямо нравствено разнообразие между нациите и по-строга нравствена дисциплина във всяка от тях. Такъв прогрес е крачка назад, и ако прави хората по-щастливи, това не се отнася за либералите. За да им допада, прогресът трябва да е в посоката, в която се е развивал 19 век - към големите количества, сложните машининравственото еднообразие и икономическата взаимозависимост.

Сантаяна, Джордж. Иронията на либерализма. В "Консерватизмът", Т.1, Център за социални практики, София, 1999

Fato maior prudentia.