|
|
| Тема |
 Бай Ганьо |
|
| Автор |
Amicus Plato (Apprentice) |
|
| Публикувано | 12.04.04 23:05 |
|
|
|
Обсъждали сме с приятели, та рекох да питам и вас. Бай Ганьо в повечето случаи се приема за някакъв странен символ на безпардонност, липса на възпитание, хитрост в лошия смисъл на думата, на това, което ужасно много се дразня като чуя като определение - "простотия".
Защо Алеко Константинов би искал да напише цяло произведение, което единствено цели да представи в чист вид всички отрицателни черти, притежавани от българите по онова време? Дали така формулираните отрицателни черти са били характерни за мнозинството българи? Дали мнозинството българи ги е демонстрирало по този начин?
Или Алеко Константинов не е бил толкова едностранчив в оценката си? Как ви се струва Бай Ганьо като символ на българската предприемчивост, гъвкавост, неподатливост на сляпо възхищение от лустрото на чуждите подстижетия - от лустрото подчертавам, не оспорвам постиженията. Къщи, салтанати... Ами това е първият български предприемач, който не се бои да пътува, чувства се достатъчно европеец, гледа си интереса и не се срамува от това което е. В този смисъл как си говорят текстовете на "Бай Ганьо" и "Криворазбраната цивилизация?"
Идеята да се сложи Бай Ганьо на банкнотата от 100 лева беше много добра. Жалко, че не се осъществи. С една дума - е ли Бай Ганьо образ, от който трябва да се срамуваме и да се сещаме за него всеки път, когято ни избият странните комплекси за малоценност от това, че сме българи, и когато нещо в друга държава ни се види особено захаросано, или напротив - Бай Ганьо е част от това, което сме и си носи и добрите и лошите черти, но можем да вземем пример от добрите, вместо само да се срамуваме от лошите?
Fato maior prudentia.
| |
| |
| 
|
|
