|
Войната е нашата майка
“Разгромът на България на миналото и на бъдещето ни, на националната и социялната тъкан на Българщината, на основните права на всеки българин, сред което правото на живот с трагична убедителност потвърждават написаното от Дугин срещу тази шайка, докопала властта, срещу геноцида извършван срещу България и българите има само един изход. Това е осъзнатата СЪПРОТИВА, това е личната ВОЙНА на всеки българин, това е неизбежният изход или край, когато всички други средства не действат...”
Съществува предубеждението, че “мирът на всяка цена” е по -добър от войната. Въпреки реалностите на човешката история, въпреки постояните опровержения на пацифистките утопии, тази наивна позиция не изчезва. Напротив.
Апологетите на “мира на всяка цена” се позовават на Евангелието и на антимилитаристичния характер на християнската етика. Това е свободна интерпретация. Защото вечният покой на небесния мир противостои на основната характеристика на долния мир, движен от неистово буйство на стихията.
За това пише и Хераклит: “Враждата е бащата на всички неща”. Горният свят, светът на истинският мир, воюва с долния, попаднал под властта на дявола. Тези два лагера, тези две групи ще се намират в безкрайна вражда, във война до края на света. Примирието между тях е невъзможно. Призивите за него са кощунствени. Между доброто и злото не може да има консенсус. Проповядваната любов към врага неможе да отмени битката.
От войната не може да се избяга. Върху войната и битката са построени основите на този свят. Те са неговото главно качество. Щом сме хвърлени в земният мир, ние въпреки нашата воля, сме мобилизирани на два фронта. И този факт трябва да се възприеме.
Без да решим проблема с войната, без да отговорим на нейния призив ние неможем да се придвижим към нито една страна на битието. Раждайки се, ние сме обречени на определена част от долния мир. Следователно автоматично сме мобилизирани за нейната защита, за отстояване на нацията, обществото, техните интереси.
По принцип всички хора се намират в постоянна война. Те са принудени да защитават своя род, своята нация, своята земя, своята държава, самите себе си от агресивните вълни на земната реалност. Човек се ражда от войната, очредява се от нея, закалява се в нейния огън.
Странно е, че колкото по – упорито човека бяга от реализма за войната, толкова по- страшни и нечовешки са войните, толкова по - дълбоко по спиралата на ужаса се спуска в мерзостта. На това се дължи и фарисейската юридическа установка, забраняваща пропагандата на войната. Какъв фалш!
Войната се подсмива на тези жалки опити. И си отмъщава. Тя е неотменима като смъртта. Онзи, който не се готви за участие в битката, който се отказва от ролята на войника, той не се записва сред дезертьорите а сред жертвите. Рано или късно войната го настига. Но не като жив и свободен, приемащ достойно предизвикателството като благородно същество, а като жалка, неудошевена кукла, като пасивен предмет, възнамеряващ евтино да се изплъзне от могъщото предопределение.
От войната не може да се избяга. Напротив. Важно е точно да определим принадлежността си към своята армия и своята част. Не е важно дали войната вече е обявена, или още не е. Тя няма да се забави много. Тя е неизбежна. Тя е на всякъде около нас.
Но войната няма само духовно- екзистенционален аспект. Тя съдържа и друг компонент, касаещ общата система от ценности. Войната кара човека, отново и отново, с цената на огромно лично усилие, да утвърди своята принадлежност към общността. В това се крие националният и даже социялният смисъл на войната. Тя винаги е колективно дело, винаги е насочена към обща цел, към съхраняването на нацията, държавата или към увеличаване на жизнените им региони. Войната дава смисъла на съществуването на нацията или цивилизацията, както в малкото така и във великото.
Винаги идва моментът, когато тази културна форма е атакувана от врага, искащ да я сломи, преобрази, присвои. Или обратното – винаги идва моментът, когато силата, моща и излишъкът от вътрешна енергия се нуждае от изход. Това може да стане само за сметка на някой друг. Войната има начало и край като исторически период. Но със своята неизбежност, със своята неповторяемост, с постоянството на своите дълбочинни онтологически причини тя превъзхожда историята подчинява я на себе си.
Ако хората не защитят своята нация и своята вяра на война, те ще загубят връзката с тази нация, ще станат блуждаещи атоми, а тяхната вяра ще загуби спасителната си сила, ще стане плоска недействителна. Отказът от война, бягството от война свидетелстват за дълбоко израждане на нацията за загуба на нейната сплотеност и жизнена сила. Този, който не е готов да се сражава и умира не може истински да живее. Поради това на всякъде, даже и в най - мирната от цивилизациите- никога не е бил прекратяван култа към войната, която дава на нацията смисъл и съдържание.
Ценностите на нациите, културите и обществата се доказват във война и чрез войни. Ценно е онова, за което е заплатено с кръв. Прекрасно е онова, в чиято основа лежи самоотвержен подвиг. Възвишено е онова, за което си заслужава да се умре.
Родината е конкретна форма, обхващаща всички ценности, прекриваща всички трансперсонални записи от емоционалния свят, проникващи през рода и поколенията.
Юнгер пише, че “родината събужда такова изначално чувство, че то е присъщо даже на растенията, които категорично отказват да растат на чужда почва”. Родината е епитаф, възвишено оправдание на загиналите. Достатъчно е само това свещенно слово и войната възприема нов смисъл, достъпен не само на благородния доброволец, на багатура и героя, но и на всеки прост човек, докогото стига в интимен момент гласът на собствената му природа “ Ти можеш да се страхуваш от прекия контакт със Смъртта и Кръвта, но пред лицето на родината, която е над всички ценности ти си длъжен да отидеш на война, ти нямаш право на избор.”
Как диво контрастира всичко казано, което е толкова понятно, разбираемо и логично, с настроенията, които царят днес и у нас. Като че ли са прекъснати най -важните връзки, които трябва да се свързват мисълта и действието, идеологията и психологията, логиката на постъпките и каналите за нейното осмисляне, оценката на миналите избора на бъдещите пътища...
Могат да се поставят различни диагнози. И всички ще бъдат песимистични, горчиви, без надежда.
Най-неуспоримата е, че сме загубили волята за война, че ние предадохме войната. Или от срам, или от страх, или от загуба на разума се отказахме да изпълняваме онова, което са длъжни да вършат в минутите на смъртоносно нападение всички народи. Да воюват.
Народи и народчета, култури и култове, хвърлиха смъртно предизвикателство. Западната цивилизация ни отказва правото да бъдем различна от нея цивилизация – и това е война. Нашите бивши братя отказват да уважават нашата сила и нашия мащаб- това е война. Западните съседи поощрявани от моща на Атлантистите, застрашително ни размахват хилавите си рижави еврейски юмручета – и това е война. Азиятските орди косо и лошо гледат към нашите южни и източни простори – и това е война.
Нашата истрадана, изплакана, отвоювана от нас с възторг духовна мечта е оплювана от привържениците на други културни форми- и това е война. Ние стремително ще се разтворим в небитието като призрак, губейки своето единство, своята сплотеност, своето самобитно, уникално, тревожно и необятно “АЗ” – и това е война.
Колко още може да продължи този кошмарен сън?
Колко още трябва да се чака докато в бърлогата на непробудното помрачение се събуди нашия горд и възвишен дух- духът на смелите и верни на Родината хора.
Колко още трябва да ни зоват сълзите и кръвта от могилите на нашите предци които всичко виждат, но не могат да осъзнаят позорището на хипнотизираните от дръзки чужденци потомци.
Добре, заради тях и заради онези, които страхливо мълвят “пак искат да ни направят пушечно месо” ще кажем иначе.
Добре, войната не е ваша.
Тя е нашата.
Нашата майка!
Александър Дугин
и.п. “Строго Секретно”
"Къса се арканът
На родствената свръзка,
Ако я няма в него
Нишката на дружбата."
|
Войната е нашата майка!
