|
Преданоста ни към демокрацията.
В последователно утвърждавани документи, на най-високо равнище, архитектите на външната политика на Сащ изразиха виждането си, че главната заплаха за новия световен ред (отреждащ господството на Сащ в света) е национализмът на Третият свят. Понякога го наричат “УЛТРАНАЦИОНАЛИЗЪМ”.
“Националистическите режими” бяха обвинявани, че се поддават на “народните искания за незабавните повишаване на ниския жизнен стандарт на масите и за насочване на производството към изискванията към вътрешното потребление”.
Основната и многократно провъзгласявана цел на споменатите американски архитекти бе да не се допусне такива “УЛТРАНАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ РЕЖИМИ” да дойдат на власт, или пък ако това все пак се случи, да бъдат свалени и заместени от правителства, подкрепящи частните инвестиции на собствения и чуждия капитал, производството, насочено към износа, и правото да се изнасят получените печалби от страната.
В секретните документи тези цели никога не се поставят под въпрос. Ако си един от архитектите на американската външна политика, възприемаш ги като нещо естествено, като въздуха, който дишаш...
Противопоставянето на демокрацията и на социялните реформи няма как да е популярно в страната, набелязана за жертва. Невъзможно е да привлечеш огромна част от местните хора(това може да стане само в България) в подкрепа на подобно противопоставяне. Лобито може да е само малка група, свързана с американския бизнес и, разбира се, извличащи полза от това.
Сащ разчитат на силата и затова се съюзяват с местните военни “най - слабо антиамерикански настроената политическа група в Латинска Америка”, както се бяха изразили сътрудниците на Кенеди. Именно на воените се разчита да разгромят всякакви “туземни” народни групи, излезли изпод контрол.
Сащ проявиха готовност да се отнасят с търпимост към социялните реформи -като например в Коста Рика, - само и единствено, когато правата на трудещите са пренебрегнати и се запазва благоприятен климат за инвестиции. Тъй като костариканското правителство винаги се е съобразявало с тези две ключови условия, позволено му бе да си поиграе на реформи.
Друг проблем, върху който постоянно се набляга в тези секретни документи, е прекомерният ЛИБЕРАЛИЗЪМ в страните от Третият свят. Смяташе се, че той е особено изявен в Латинска Америка, тъй като там правителствата не са достатъчно вещи в контрола над мисълта и в налагането на ограничения върху пътуванията. А конституцията е толкова несъвършена, че изисква доказателства, за да осъществи съдебно преследване, представете си.
До периода на управление на Кенеди включително оплакванията не спират (документите от по - късни периоди още не са разсекретени). Либералите на Кенеди категорично смятаха, че трябва да се сложи край на прекомерната демокрация, позволяваща “подривната дейност” . Според тях именно прекомерната демокрация мъти главите на някои хора и те не разсъждават правилно.
Не може да се каже обаче, че Сащ не бяха състрадателни към бедните. Така например в средата на петдесете години нашият посланик в Коста Рика препоръча на компанията “Юнайтед фрут” (която по същество управляваше тази страна) да направи някой сравнително простички и доста повърхностни хуманитарни жестове към работниците, от които можеше да се очаква значителен психологически ефект.
Държавният секретар Джон Фостър Дълес се съгласи с идеята и сподели с президента Айзенхауер, че за да се държат латиноамериканците както трябва, “от време – на време трябва да ги потупваш по рамото и да ги оставиш с чувството, че са ти домилели”.
Политиката на Сащ в Третия свят е лесна за разбиране. Ние се противопоставяме постояно на демокрацията, ако резултатите от нея не могат да бъдат контролирани. Проблемът на истинските демокрации обаче е, че те лесно се заразяват от ереси. Например, че правителствата трябва да удовлетворяват потребностите на собственото си население, а не тези на американските инвеститори...
В анализ на системата на междуамериканските отношения, направени от Кралския институт по международни проблеми в Лондон, се стига до извода, че докато Сащ на думи подкрепят демокрацията в действителност се чувстват задължени да подкрепят единствено “частната капиталистическа инициятива” .
Когато правата на инвеститорите са застрашени, демокрацията трябва да се пръждоса. За опазването на тези права е напълно допустимо да се ползват услугите на убийци и мъчители. С подкрепата или пряката намеса на Сащ бяха провалени или свалени от власт парламентарни правителства в Иран през 1953 г. в Гватемала през 1954 г. (1963г, когато Кенеди подкрепи военен преврат, заради опастноста от връщането на демокрацията), в Доминиканската република през 1963 и 1965 г., в Чили през 1973 г. (и в България 1997 г.), както и в други страни. Тази наша политика е неизменна и в Салвадор, и в много други части на земното кълбо.
Методите, използвани от Сащ, са некрасиви. Това което извършиха ръководените от нас “контрас” в Никарагуа, или нашите приятели – терористи в Салвадор и Гватемала, не бяха обикновени убийства. Хората умираха след брутални садистични изтезания: разбиват се главите на деца с камъни; жени се обесват за краката, гърдите им се отрязват или им се одира кожата на лицето, за да умрът от загубата на кръв; режат се човешки глави и се набучват на колове (Б.р. това не напомня ли сцени от неодавнашното ни минало, от т. нар. “османско присъствие” в България, междувпрочем термин, изкован от родните ни “либерали” ?!).
ЦЕЛТА Е ДА СЕ РАЗГРОМИ НЕЗАВИСИМИЯТ НАЦИОНАЛИЗЪМ И НАРОДНИТЕ СИЛИ, СПОСОБНИ ДА УСТАНОВЯТ ЕДНА АВТЕНТИЧНА И СУВЕРЕННА ДЕМОКРАЦИЯ.
Това е мнение на Американски гражданин от еврейски произход борещ се срещу ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА.
“Какво всъщност иска чичо Сам”
Ноам Чомски
"Къса се арканът
На родствената свръзка,
Ако я няма в него
Нишката на дружбата."
|
Преданоста ни към демокрацията.
