|
Аз прочетох доклада и на първо време ще дам една интерпретация на т. 1 от горното мнение.
Докладът изглежда отразява два процеса, протекли на семинарите (въпросите 1 и 2). Единият е разграничаването на две коренно различни неща, които казваме, когато казваме "България". Като всяко от тези две неща зависи от това на кого го казваме и защо му го казваме.
От една страна, България е има на една реалност, свързана с корените на нацията и основаната на националния суверенитет държава. ("България е също така име на субект на международните отношения, но това няма връзка в случая.)
Тази първа изходна позиция е свързана със себевъзприятието и себеизживяването на нацията; с определени необходимости и условности, които в този контекст са почти сакрализирани. На тях се гради националната митология, която е необходимо условие за пълноценния живот на нацията и гарант срещу разпада й - дотогава, докато тя съществува и съществуването й е легитимно.
В този първи случай България казва "България" на себе си с цел да бъде пълноценна.
Във втория случай казваме България на някой друг. Този друг е член на друга национална общност и споделя друга национална митология. Нашата не го интересува и той не я разбира, защото не я преживява. За него тя в най-добрия случай може да е интересна, но не е съкровена. Затова на него трябва да му казваме "България" по друг начин.
Формата на посланието зависи и от целта му. Например, ако говорим за велосипеди с един еколог и с един клент в магазин за велосипеди, ще използваме различни речници, макар че и в двата случая хвалим едно нещо. Екологът и клиентът може разбира се да са едно и също лице, но контекстът е различен.
Така във втория случай, когато казваме "България", ние казваме името на търговски продукт. А на продукта се прави реклама, а не се пропагандира. Зад продукта не стои идеология, а интерес.
Търговският интерес някой да си похарчи парите в/за България обслужва идеологическата постановка за развитие на българската нация. Затова е възможно да мислим за България като продукт, без с това да извършваме предателство към България като идея. И когато я рекламираме като продукт, трябва да изтъкнем предимствата за този, на който ще вземем парите, а не предимствата, които са повод за национална гордост за нас.
Другият процес е конкретното обсъждане на чертите на търговските марки и как те трябва да се пригодят към конкретния продукт, какви са целевите групи и т.н.
Озадачава ме подходът на Правителството с цитирания конкурс, обявен в началото на март.
Всички млади хора ще могат да участват в конкурса, а победителят щял да получи лаптоп от министър Шулева.
Между другото, не видях някъде да се споменава за връзка между конкурса и проекта, по който е писан доклада. Да не би да са различни неща? И в двата случая това не говори добре за Прамителството.
А конкурсът носи всички черти на ПР акция на Министерския съвет. За такава голяма цел е редно да се направи широк обществен дебат, който да не разчита на добрата воля на Лорета да пуска темата из форумите. Да участват много повече хора в поредица от форуми - списъкът на участниците в семинарите, даден в края на доклада, е доста кратък за такава голяма задача. След това резултатите и идеите да се обработят от експерти, а не да се обявява конкурс с награда компютър, а експертите да се подберат с прозрачен конкурс за обществена поръчка.
Въпреки всичко, каузата си струва, а инициативата е похвална, и ако в клубовете се появят идеи, мисля че е добре да потърсим начин да ги предадем на който там координира нещата, пък както искат да ги ползват.
Fato maior prudentia.
|
Re: Проект "Лого на България" [re: Loretta]
