|
В отговор на:
А тия с дребнотемието винаги ще ги има и не можеш да ги спреш.
Напълно вярно. Ако се опита някой да ги спре, рано или късно ще почне да трие безогледно и хората ще се разотидат.
В отговор на:
останалите клубове пълзи цензура под различни форми и правилата стават повод за нея.
Ами едва ли е така точно. Първо, наистина е "под различни форми", което показва, че няма някаква обща насоченст срещу определени мнения. Второ, не може да няма цензура изобщо. Цензурата служи, за да поставя някакви граници, да охранява устои, които задържат общността да не се разпадне. "Няма такова нещо, като свободно слово, и това е добре" - тук цитирам автор, с който като цяло не съм много съгласна, но за това е прав.
А правилата са хубаво нещо, защото от една страна всеки знае кога рискува да бъде цензуриран и си прави сметката, а от друга, определя кои са цензорите, така че всеки да ги знае, и ги ограничава да не изпадат в произвол. И тогава, когато едно общество се променя (а това значи - през цялото време), борбата на едните е да променят правилата, а на другите - да ги съхранят както са си били. Това е, ако са искрени и искат по-доброто за цялата общност. Ако искат да няма правила, това рано или късно ще доведе до разпадане на общността.
Така че тази работа с правилата, ти си прав, че има и друга страна, но трябва да намерим някакъв среден вариант може би.
Това за нерегистрираните не знам дали е хубаво. Може да дойде някой нов, хората не винаги се регистрират тутакси, защото не знаят дали ще им хареса, дали ще се задържат. Ако не им се обърне грам внимания, със сигурност няма да го направят. Би трябвало да се подминават мненията, които са провокативни или обидни, а не хората, които са пуснали нещо, което може да си е съвсем смислено, дори да не са регистрирани.
В отговор на:
... клуб История, където се налага антибългарска атмосфера с помоща на модератора им.
Аз имам тука едно опасение. Сега, ясно е, че има хора, които целят провокации, да дразнят другите, или пък да си налагат мнението, или са агресивни и смятат, че само те знаят коя е правилната позиция по всички въпроси. Обикновено те вярват и че са носители на де що има напредничавост, разум и полезни виждания за бъдещето. Има и такива, които комплексирани от собствените си неуспехи, са склонни да обвиняват всичко останало, но не и себе си - времето, в което са се родили, управляващите, държавата, общността, семейството си - все едно. Това са хората, които казват примерно "тая държава за нищо не става", еди-какво си е много лошо, "защото сме в България" и т.н. Мисля, че първите и вторите са двата типа хора, които имаш предвид, като говориш за антибългарски изказвания. Тях не можеш да ги убедиш в нищо. За мене те НЕ са "национални предатели" или нещо такова - просто нямат акъл за толкоз, а по-скоро са хора с лошо възпитание, лош вкус и като цяло - неудачници. Може би ще ми кажеш, че има платени пропагандатори - поправи ме, ако не е така, но на мен не ми се вярва. Ако са пропагандатори, мисля, че те сами се изживяват като такива и са същия тип хора, като онези, които навремето са доносничели срещу колегите и съседите си, че са разказали политически виц - дребни душици, желаещи винаги да са със силния на деня, на които никой не плаща, а само ги оставя да правят единственото, на което са способни.
Има обаче и други. Аз съм забелязала, че повечето хора в душите си са патриоти - това е нормално състояние на духа, но не им е присъщо едно такова патетично изразяване на това чувство. Като всички нормални хора, те понякога изпитват съмнения, яд, чувство, че с тях е постъпено нередно и несправедливо, обида или нещо друго. Обикновените хора, които правят общността, благодарение на които общността съществува и се развива, не разсъждават постоянно върху теоретични понятия - ако го правеха, нямаше да им остава време да работят, да създават семейства, да бъдат щастливи или нещастни - с една дума, да живеят. Затова понякога може да не направят разликата между "държавата" и "управляващите", може и да са се разсърдили на цялата общност - както си се сърдят двама души, които завинаги ще останат заедно, но постоянно се разправят за глупости. Тоя пример как го измислих не знам, но нещо такова имам предвид. Може пък и да искат да поразсъждават за настоящето и бъдещето, но да не изхождат от предварително застопорени предпоставки, че българите са най-умните на света или нещо подобно. Или да предпочитат да разсъждават на ниво индивиди, а не общности - има теми, по които е по-практично така да се подходи.
И моето опасение е, че точно такива хора често по форумите биват обвинявани в "антибългарска пропаганда", създаване на "антибългарска атмосфера" и т.н. А може те да са на нашето мнение или пък да са близо до нашето мнение. Може да имат нужда да поговорят с някого, за да бъдат убедени. Може би искат да чуят рационален аргумент, за да се почувстват по-сигурни в една позиция, която, която в момента е набедена за крайна и вредна. Нека да не доказваме, че е така. И да не си пазим чак толкова атмосферата, за да не се окаже накрая, че се намираме в стерилна - и абсолютно безплодна среда, в която предъвкваме едно и също в един малък кръг, извън който никой не ни обръща внимание.
Та така, мисля, че е добре да има правила, за да се избегнат точно такива недоразумения, а пък който от пишещите иска да се вслуша в призива на правилата и има желание да се нагърби с мисията да убеди някой примерно, който не е на същото мнение като него, а не само да говори с абсолютни единомишленици, само ще допринесе за целите на клуба.
Fato maior prudentia.
|
Re: Клубни правила! [re: waffen]
