Това е най-често задавания въпрос: " Защо Творецът го допуска?". С две думи трудно се обяснява. Просто защото "защо...?"-тата са много. Та като се почне, защо има войни, защо загиват невинни деца, защо добрите - страдат, защо злите - живеят охолно, защо се раждат хора слепи, недъгави, умствено изостанали и т.н. и т.н. Вземе ли човек да си задава въпроси, може да го прави цял живот и дори и той да не му стигне. На някой ще научи отговора, други са съвсем без отговор... Магарето и коня преди, сега колата, ако си задаваше въпроси - нямаше да мръдне от мястото си. Мироглед не се формира с въпроси. Но това е дълга тема.
А Творецът Го допуска за полза на хората. Такова твърдение, гледано от позицията на световния мироглед не е дори парадоксално, то е глупаво и побъркано. Обаче Христос е казал: “Царството Ми не е от този свят!”, затова са го и разпнали, юдеите, разпнали са Бога, защото не им е било угодно такова царство, някога, някъде си. Искали го на момента, веднага, да бъдат световни господари, така разбирали Божиите обещания. И ще станат, защото друг ще дойде, противоположен на Христос, анти Христос, ще им го даде. Обаче цената, която ще заплати човечеството няма да е просто голяма, то ще загуби всичко...
Е, тогава, къде е ползата?! Пак го е казал Христос - ако едно семе не умре, то няма да даде плод. Тук е ползата – в умирането, в достойния живот и после достойна смърт. Но това е мъчно за говорене, за смърта. Я опитай да седнеш с някой, дори твой приятел, сега, във времето на привидното благоденствие, на маса, и да повдигнеш въпроса за неговата смърт, най-малкото ще отклони разговора а и ще спечелиш в негово лице враг...
Тогава, къде е опората?! Живота на Иисуса Христа не свършва с Тайната Вечеря, има после Голгота, има и Възкресение. Ето това е – Възкресението! Заради него е всичко!