|
Предаването "По-добре късно, отколкото никога" се утвърди в националния ефир като носител на актуалите усещания на български зрител.Въпреки противоречивите настроения в мезийните среди към продукта "По-добре късно,отколкото никога", той успя да се наложи като основен генератор на положителното в емоциите и нагласите на разочарования от агресия и насилие в ефира телевизионен зрител. Културата и начина на подготвяне на това предаване подсказват за отдавна надживени реваншистки стремежи на един или друг член от екипа му.Факт е, че една от рожбите на БНТ и Канал 1, каквото е великолепното токшоу на Ива Екимова, успя да стесни дистанцията между гостуващите и зрителя с човешкия подход във воденето и осъществяването на разговорите, както и в стратегията, довела до окончателния му актуален вид и формат. Международното аудио-визуално производство класифицира появата на подобно предаване в аналогични с актуалните условия в България като акт на зачеване на обществената телевизия. В обществената телевизия едва ли някой би си позволил да подсмърча, докато убеждава зрителите в мнението и позицията на собствената си идеология, сполучливо но ненамясто облечена в добра експресивност теза от известен брой пишещи наемни работници. Обществената телевизия никога не би си позволила да сложи червена точка, защото обществото едва ли има нужда от това да му се обяснява какво трябва да чуят децата ни е какво не трябва. Обществената телевизия не би могла да ангажира с мнението си хората, които си плащат за да я имат. Ето защо "По-добре късно, отколкото никога" се превърна в мост между обществено мнение, от една страна и граждански потребности на зрителя, от друга. Задавали ли сте си до сега въпроса: Коя е най-мръсната дума, изречена в това предаване? Съветвам ви да не го правите, защото ще си загубите времето - такъв цинизъм в това предаване не съществува. Ролята на водещата идеално я вписва в цялостната концепция на продукта, да се осъществява естествено и по смисъла на естествено случващите се събития в живота ни, като това да накараш един гост да си признае пред цяля България, колко много обича жена си и колко пъти е имал възможност да го направи, но е избрал "По-добре късно..." за това. Този факт, както и звученето на цялостната продукция показват, че тя е в състояние да мотивира познатите ни личности да решат да променят имиджа си в по-добра посока...и да го направят, без някой да ги пита в каква форма да си говори с тях - на "ти" или на "вие". Дебелите книги показват, че на "вие" се обръщаме към нещо, което не познаваме или пък се запознаваме с него, без да искаме да го познаваме. В "По-добре късно..." това не може да се случи, защото, ако водещата и екипът на предаването не са се запознали с тях, то зрителите и обществото отдавна са се запознали с тях и гледат този продукт, за да могат утре с право да се обърнат към тях на "ти". Ето това е смисълът на обществената медия...или поне на нейното зачатие, което се случва с "По-добре късно, отколкото никога". И накрая вместо приказка ще ви кажа поговорка:
"Не е луд този, който яде зелника, а този който е на диета"
С уважение:
Кеворк Кеворкян,
българин по сърце
|
"ПО-ДОБРЕ КЪСНО..." ДОЙДЕ НАВРЕМЕ
