|
Четете тук интервю на Венета Райкова в списание Тема отпреди 3 седмици и си кажете после мнението:
Венета Райкова: Повечето журналисти са подкупни
(Тема) - 2003/2/10
- Венета, гледаш ли "По-добре късно, отколкото никога" по канал 1?
- Не го гледам. Защо?
- Не ми е интересно. Пробвах да го гледам няколко пъти, но просто тома не е моят тип предамане. Много е лигаво за моя вкус.
- Колко пилотни броя на "По-добре късно, отколкото никога" бяха снимани с теб като водеща?
- Четири. На едното гости бяха депутатът Камен Влахов и Кристина Димитрова. На другото - "Антибиотика" и Николай Камов. На третото - Жени Калканджиева и момчетата от "Сблъсък", а на последното - певицата Йоана с шефа на пожарната Кирил Войнов.
- Защо ти не стана водеща?
- Не искам да си правя професионално самоубийство. Няма да коментирам какво се е случило. Важното е, че сега БНТ използва подходящата водеща за този тип предаване.
- Какво предаване според теб може да конкурира "Шоуто на Слави Трифонов"?
- Слави не може да има конкуренция. Или по-точно може, но ако има такъв екип, който 10 години се е сработил, има идеи, има лидер. Казвам това, защото със сценарния екип на "По-добре късно, отколкото никога" бяхме близо един месец всеки ден заедно и в него има страшно добри професионалисти, но всеки е добър в своята си област. Сценаристите са добри, режисьорът също, но в това предаване, в този екип липсва лидерът, човекът, който да стои горе на върха и да изисква максимално доброто от всички. Няма идеолог, няма обединяваща фигура, която да ги поведе в правилната посока, както е при Слави.
- Какви предавания харесваш?
- Например "Сблъсък", защото се прави с хъс и е много истинско. Личи, че водещите са съпричастни към това, което се случва в момента. Това предаване според мен се излъчва в адски неподходящ час за такъв тип - неделя в 9 часа. Другото ми любимо предаване е "Море от любов", което няма нищо общо със скандалната журналистика. Аз съм плакала със сълзи от вълнение от това, което се случва в "Море от любов", защото е много истинско и се вижда, че екипът го прави със сърце, с желание, дава всичко от себе си.
А предавания, за които единственото усилие на журналистите е да отидат в края на месеца да си вземат заплатите, нямат смисъл.
- А в "Шоуто на Слави" какво личи?
- Фактът, че има най-висок рейтинг, е красноречив. Щом хората гледат, значи това е най-доброто предаване.
Това, което на хората им прави лошо впечатление, е, че Слави си дели гостите на два типа - гости, на които се кланя, и други, с които се държи иронично. Това е мнение и на други хора, с които съм говорила.
Негово решение си е все пак как ще се държи с гостите си...
- Какви според теб са модерните предавания сега?
- Тези, които могат да развълнуват хората. Или както е в случая с "Море от любов" - реална житейска история, драмата на двама влюбени.
Според мен обаче повечето водещи не знаят изобщо какво правят. Изведнъж много хора решиха да правят предавания, без да имат представа какво искат да покажат на зрителите.
Ти ме питаш защо не съм гледала "По-добре късно, отколкото никога". Ами не съм го гледала, защото просто първо няма какво ново да науча от него. За да гледам едно нещо, то трябва с нещо да ме обогати или да ме развесели, или пък да ми е забавно или поучително.
На този етап в "По-добре..." това не се случва.
В някои от предаванията, в които канят известни личности, е много важно водещият така да поведе разговора, че тази личност да разкаже своя поучителна житейска история за зрителя. И ако този зрител в момента е в някаква дупка - не може да си намери работа или е нещастен, да си извади някаква поука и да разбере, че той също може да успее.
- Ще дадеш ли пример за такъв водещ?
- Кеворк Кеворкян.
- Да се върнем на модата в предаванията. какво би правила ти, да речем, ако отново застанеш пред камерата?
- В момента имам само предложения да правя скандални предавания. След като се разбра, че няма аз да съм водеща на "По-добре късно, отколкото никога", от много телевизии и радиа се свързаха с мен и ми предлагат да правя само скандални предавания. Аз им казвам, че не желая да се занимавам повече със скандални предавания и че например искам да направя предаване за любовта. Те ми казват: "Ама, Венета, защо за любовта, ти вече си с изграден имидж на скандален журналист, защо да го губим това нещо."
В процес на подготовка съм на две предавания. Едното е за телевизията, другото за радио. За радиото ще стартира много скоро, може би до седмица. Обсъждаме с един продуцент предаване за ефирна телевизия, а отделно имам предложение от "Евроком" пак да се върна там с "Ексклузивно".
- Може ли да се каже, че "Сигнално жълто" е копие на "Ексклузивно"?
- Не. В "Ексклузивно" имаше гост в студиото и когато аз съм задавала скандални въпроси, този човек е бил пред мен и ми е отговарял вярно ли е или не е дадено твърдение.
Гледала съм едно или две издания на "Сигнално жълто", защото много мои приятели - известни личности - ме питаха аз ли стоя зад него. Нямам нищо общо с това. Познавам водещата на "Сигнално жълто", била съм й шеф в "Евроком", но след това пътищата ни са се разделили. В това предаване се казват някакви неща, изричат се някакви обвинения, които не са подкрепени с нищо. Просто думи, думи. Не се знае проверена ли е тази информация, не е ли проверена.
- Как си обясняваш факта, че има много засегнати от тази водеща, а никой не е завел дело срещу нея?
- Ами питай обидените. Аз не съм сърдита на Вулева за нищо. Не мога да говоря за предавания, с които нямам нищо общо. Не знам какъв е замисълът, каква е идеята на това момиче. Всеки си носи отговорностите. Тя учи право, би трябвало да знае законите.
Мога да говоря за "Ексклузивно", когато то беше на екран, нямаше такива, които се сърдеха. С повечето от хората, които съм канила, не съм се познавала предварително и след участието им сме ставали много добри приятели. Вярно, по време на предаването е имало "настъпване", неудобни въпроси, леко заяждане, предизвикателство, обаче то е било добронамерено. Имало е случаи, в които човекът отсреща се е разсьрдвал, защото съм го хващала в лъжа. Ами като не искаш да те хванат в лъжа, недей да лъжеш. Какво по-лесно от това да си кажеш истината или пък да кажеш, че не желаеш да отговаряш.
- Нашите известни личности склонни ли са да казват истината или предпочитат притворството, когато са провокирани пред камерата?
- В голямата си част известните личности в България са адски готини хора. Е,
и тях можем да ги разделим на интелигентни и такива, които се правят на такива.
Има манекенки, които са момичета на повикване, а държат да се представят като Дева Мария. Това за мен е абсурдно, защото София е много малка и когато излезеш вечер, можеш да видиш кои са компаньонки, какво правят. И след това, като отидат на интервюта, се правят на много морални, което е отвратително. Много млади момичета, които тепърва навлизат в живота, искат да станат манекенки и мислят, че това е някаква добре платена професия. Това обаче не е така. Колко ревюта има на месец или колко реклами ще снимащ в България, та да си купиш "Мерцедес" на 20 години?
Има и нещо друго. Например идват на интервю разни хора при даден водещ и говорят измислени истории. Този водещ знае, че те лъжат, и в същото време им се усмихва или им се лигави. В "Ексклузивно" не съм допускала никога това. Сяда срещу мен въпросният човек и започва да се прави на такъв, какъвто не е. Имам една дума, която употребявам в такива случаи -"представлява ми се". В първата секунда, в която го усетя, че тръгва да ми се представлява, му задавам директно въпроса.
- Водещата на "Сигнално жълто" Албена Вулева е работила 1 година под твоето крило. Добра ученичка ли е?
- Историята е такава. През цялата 2001 година бях търговски директор на телевизия "Евроком". Освен това бях шеф на офиса, който се намираше срещу басейна "Спартак". И като шеф на офиса трябваше да се занимавам с репортери, оператори, рекламен отдел. Тогава се изграждаше новинарският екип и се направи конкурс. Явиха се много кандидати. Една от тях беше Вулева. Момичето има качества на журналист, но просто си е избрала да върви в тази посока. Затова не мога да й кажа браво или - лошо е. Всеки си има право на избор.
В "Евроком" беше новинар. Правила е репортажи и от парламента, отразявала е и криминални случаи. Разделихме се на 31 декември 2002 година и тя се държеше много уважително и почтително.
Разбирам, че и на нея не й е лесно, защото е тръгнала по една наклонена плоскост и е много голям риск да се закопае и оттук нататък повече никой да не я приема като сериозен журналист. От една страна, тя има смелостта да прави подобно предаване, а от друга - рискът да се опропастиш завинаги е много голям.
- Казват, че ти стоиш зад "Сигнално жълто"...
- Не, не стоя.
- Чувала съм коментари на обикновени хора, които харесват начина, по който водещата омаскарява звездите. Как си обясняваш тази реакция?
- И аз съм чувала подобни коментари. Ще се върна пак на манекенките, за които ти говорих преди. Обикновеният зрител например гледа светско предаване, в което всичко е много захаросано. Манекенките са много красиви, имат пари за дрехи, имат мезонети, скъпи коли. И хората си казват - абе, как аз се трепя, работя и едва изкарвам да изхранвам семейството си, а това момиче на 20 години го има всичко това.
И в един момент се появява едно предаване, независимо дали това е "Сигнално жълто" или някое друго, което обяснява на обикновения зрител, че нещата не са такива, каквито до този момент са били представяни. И тогава хората си казват - ами ето, за да има тази манекенка тези материални блага, тя пък е направила компромис с морала и достойнството си. Извършвала е определени сексуални услуги, които са й били заплатени, и прочее.
Мен лично не може да ме зарадва, че някой е казал за еди-коя си актриса, че е дебела. Всеки има право да си изглежда, както си иска. Ако иска, ще си яде, ще си е 100 кила, важното е той да си се чувства добре и да е щастлив.
Пък ако някой известен не иска да го плюят, да ходи на фитнес, на масажи, да се стегне и да изглежда добре.
- Имаш ли наблюдения как по западните телевизии се правят такива скандални предавания?
- Нямам наблюдения. Но мога да ти разкажа как у нас не се правят. Преди седмица бях в Нова телевизия, гост на съботното им предаване "У нас". Темата беше "Скандалната журналистика". Отивам в 10 сутринта в телевизията, в добро настроение, предразположена към разговор. Оказа се обаче, че аз съм отишла в предаване, в което водещата Искра Ангелова не е подготвена за темата.
Например първият въпрос, който се опита да ми зададе, беше защо Аня Пенчева била ревала в "Ексклузивно". Аз попитах водещата дали е гледала това предаване. Оказа, че не била. Ами как можеш да зададеш въпрос за нещо, което се е случило някъде, без ти да си свидетел на това и да знаеш за какво става въпрос? Чула била. Няма чула! Когато отидеш на интервю с някого, ти трябва да си подготвен и когато му зададеш въпрос, да знаеш защо точно това нещо го питаш.
Това се разиграва в събота, в сутрешно предаване. Дни преди това всички медии разгласиха какво се случва с германския канцлер Шрьодер. Как втората му съпруга в интервю се тюхка за горката му четвърта съпруга, на която мъжът й изневерява с журналистка. Във вторник британските вестници пишат: "Германци, ето ви телефон и всеки, който ни се обади и разкаже скандална история за вашия канцлер, ще получи възнаграждение."
Та предложих аз на водещата, след като ще говорим за скандалната журналистика, да се фокусираме върху случая с канцлера Шрьодер. Тя стои и ме гледа, не знаела за този скандал. Е, как не го знаеш? Разказах й го и казах, че за мен ето това е скандалната журналистика. Според водещата обаче не било така. Е, какво да говориш повече с тези хора?
- И ти как постъпи?
- Оттам нататък започнах да правя майтапи, започнах да закачам другия водещ Ники, да му правя комплименти колко е хубав. Искра обаче се разсърди. Попитах я дали не са гаджета. Тя отрече, ама ми се сърдеше.
В един момент й казах, ако обича, да стане и да отиде да пийне някъде едно кафе, та ние с Ники да си проведем разговора.
Аз си направих труда да стана в 7 сутринта в събота, да се подготвя за интервюто, да се гримирам сама и прочее, да отида в телевизията, но отсрещната страна я нямаше, липсваше. Тогава реших да им покажа скандално поведение. Защото едно и също се случва всеки ден във всички предавания. Едни и същи известни личности обикалят телевизиите и си говорят каквото си знаят.
Аз и за себе си няма какво толкова да говоря, моята история си е една и съща. Просто отидох в "У нас" и им показах как се прави скандално предаване. Трябва да се случва нещо интересно. Не можеш ти да задържиш вниманието на аудиторията, която има кабелна телевизия с 60 програми.
- Сред тези програми много малко стават за гледане...
- Колкото парите, толкова и качеството.
- Ти си работила в кабелна телевизия, как се издържа една такава медия при такава силна конкуренция при този свит пазар у нас?
- За мен най-правилното е повечето кабелни оператори да се обединят.
Защото когато една кабелна телевизия няма пари да плати на един добър журналист или водещ, тя не може да направи добро предаване, не може да привлече рекламодатели и съответно кръгът се затваря.
В повечето кабелни телевизии собственикът не разбира нищо от журналистика. Всъщност се получава така, защото в някои от тези телевизии условията не ги диктува шефът, а любовницата му, която в повечето случаи е някоя комплексарка.
Освен това повечето журналисти са подкупни и правят платена журналистика. Лъжат хората и хората вече не вярват на никого.
Това са водещи не само на икономически или политически предавания. Говоря за водещи на токшоута и на светски предавания, които искат просто да изкарат някой лев, за да живеят по-добре. Изкарвайки по тази начин пари, продават морала и съвестта си. Защото те не говорят това, което наистина мислят, а това, което им е платено да говорят. Лошото е, че това го правят някакви народни любимци, на които хората в някакъв момент са им вярвали. Те обаче се увличат, защото искат да имат хубав апартамент, хубава кола...
- Дай пример за такива водещи.
- Не е нужно да казвам имена. Може да се проследи как поведението на повечето журналисти се е променило през годините. как когато се смени дадеш политическа партия, веднага се променя мисленето на журналиста. Как идеите, в които вярва, също се променят. За мен това е недопустимо, защото повечето журналисти се слагат и на властта, и на икономическите групировки, и на светските личности.
Аз си мисля дали този журналист е щастлив, след като е взел някакви пари. Не е реално той да е щастлив. Как заспива вечер този човек?
- Ти взимала ли си пари за такива услуги?
- Никога. На мен кой да ми предложи пари и да дойде в моето предаване и да се разправяме. Нямам нито кола, нито апартамент, макар че работя повече от 10 години като журналист.
- Как ще коментираш жълтата преса у нас?
- Няма жълта преса. Заявявам го в пълно съзнание. Какво значи например папарашка снимка? Например, ти да стоиш с фотоапарат една седмица пред дома на дадена известна личност и да снимаш абсолютно всичко - кой влиза, кой излиза, какъв боклук хвърля, какво си поръчва в ресторанта, в който ходи. Прекалява ли с алкохола. Буквално трябва да живееш с този човек, да му влезеш под кожата. Това за мен е истинската жълта журналистика.
В България какво става. Аз ти се разсърдвам на теб, защото си по-красива или по-богата от мен, и решавам да се обадя в някой вестник и да разкажа някоя гадост за теб. Този вестник изобщо не я проверява тази гадост и на първа страница с огромни букви те заклеймяват като най-долната личност. Една лъжа, като се повтори 10 пъти, хората започват да вярват. Мога да ти разкажа какво направи един от жълтите ни вестници с мен преди две години.
- Разкажи...
- Гостува ми в "Ексклузивно" Васил Найденов. Говорим най-различни неща и в един момент той решава да обясни на зрителите за прословутата лампа, която един вестник го призова да върне. Два-три месеца го дрънкаха за тези пари. И Васил обяснява, че всъщност не дължи пари, че няма такава лампа и всичко е измислено. Аз съответно като един възпитан човек го изслушвам.
Какво се случва на следващата седмица, когато въпросният вестник отново излиза? На едната му страница с огромни букви пише Венета Райкова еди-к'во си, на другата - Васил Найденов еди-к'во си. В тази цялата страница, писана за мен, се изброяват 10 известни българи, с които аз имам едва ли не едновременно връзка. Намесени са певци, актьори, тв водещи и един Мистър България имаше за цвят, постарали се бяха палитрата да е пълна. Четейки тази страница, хората сигурно са си помислили, че аз водя един наистина супер живот, все с известни и красиви мъже около мен.
- Ти поинтересува ли се от първоизточника на тази информация?
- По-късно разбрах, от един човек, работещ във въпросния вестник, че това го написали за мен, да ми е като урок. Причината била, че съм позволила на Васил Найденов да плюе това издание. Лично главният редактор на вестника задължил репортерите си да измислят една история за мен, без значение дали е истина. Важното било да има една страница помия. И то на тема мъже. А аз винаги съм подчертавала, че съм моногамна и че за мен на първо място е любовта. После ходи обяснявай, че нямаш сестра.
Затова казвам, че в България няма жълта преса. Защото, ако те толкова се интересуваха от моя личен живот, по това време имах връзка с един известен актьор и можеха наистина да видят какво се случва с мен, защото ние не сме се крили.
Просто тези репортери работят за едната заплата и не правят нищо. Може би, защото трудът им не е добре заплатен. На Запад, ако направиш една папарашка снимка, си осигуряваш живота за години наред.
Автор: ПЕТЯ БАХАРОВА
|
Интервю с Венета Райкова на тема "По-добре..."
