Религията и митологията представят истината в художествена форма за по-простите хора; философията се опитва да я обясни по умозрителен път; окултизмът се основава на опита на отреклите се от себе си хора, каквито са Буда, Христос и много други на по-ниско ниво. През последния милион години няма нови учения, а само интерпретации на старите. Светът се основава на Йерархията на силите и в тази Йерархия някой трябва да бъде най-отгоре. Но самият връх на Йерархията е непостижим за човешкия разум и затова той се задоволява да приема като Бог и др. някое по-ниско стъпало. Така нареченото Учение на Дънов е една местна интерпретация на някои окултни истини, насочена към шивачите, обущарите и др.от този род през първата половина на 20 век. Но успоредно с Дънов в Европа и Америка са работили и някои непосредствени сътрудници на същинското Бяло братство, към което Петър Дънов не принадлежи, но неговата дейност е приемана с одобрение от Висшите Йерарси. Това ни дава основание да поставим П. Дънов в редицата на Великите българи, какъвто той несъмнено е. Малцина са българите, удостоили се с честта да бъдат забелязани от Великите духовни индивидуалности на света.