Всички хора живеят в един преходен човешки свят, гдето нещата не са се установили. Любовта на земята, каквато е сега, не е установена, тя се изменя. Но има един свят, дето нещата са установени и постоянно растат...

Естественото състояние на човека, в което може да живее, е любовта. При любовта има един прилив, известни сили в природата се вливат в душата. Някой път човек може да затвори този извор, тази енергия може да престане да се влива в душата и тогава той изгубва Любовта. Любовта може да се изгуби. Течението си съществува, но това, което се влива вътре, то изчезва. И тогава човек се намира в едно противоречие. То се състои в това, че човек усеща в живота си една празнота, нищо не го привлича. Но дойде ли това течение и животът пак се осмисля.

В любовта по някой път има примес, от който трябва да се освободиш. Любовта ти не е чиста. Чистата любов се отличава по това, че човешкото съзнание не е раздвоено. Тя е Божествената Любов.