|
|
| Тема |
 терзанията на един луд |
|
| Автор | юдa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 16.02.04 11:10 |
|
|
|
никой не те е обичал,говньо,и няма да те обича.страдаш,защото не познаваш истината,несигурен си,подозрителен...всъщност,знаеш истината,но не искаш да я приемеш.тя ще разруши илюзийте ти,но това са само илюзии.не,това са твоите илюзий и щом ги изгубиш,ще трябва да умреш.ако си изгубил живота,ти ще изгубиш смисъл.смисълът на съществуването или безмислието на съществуването?илюзийте ни дава смисъла на съществуването ни,на нещо което не притежаваме.нима,като осъзнаем,че не притежаваме дори съществуването си,което се превръща в една илюзия,ни остава сила да продължим?защо?да продължим какво?да продължим собствената си идентичност?това е единственото,което е наше...и то трябва да умре.доброволно,или недоброволно,ние се отказваме от идентичноста си,от аз-а си.колко хитро измислено.създаден си,да се откажеш доброволно от съществуването си.на това някои му викат "просветление".а другия?другия те кара да не се отказваш от битката.битка която е изгубена,противопоставяне в което си обречен.и точно там е лъжата и точно там е изкушението.и като разбереш,че всичко отива там,от където е дошло,и че няма идване и завръщане,а че всичко е едно и винаги е било така,въпреки привидната си разнообразност,жертваш себе си с любов.а що за същество е този,който ни кара да се борим?или най-големия глупак,или най-изкусния лъжец.но кой го е накарал да лъже и каква е ползата,щом резултата е един и същ?
| |
| |
| 
|
|
