|
Бяхме отново "горе".
Това "ГОРЕ" е нещо относително, защото "горе", за едни, означава "ДОЛУ", за други.
Лагерът се пълни, но това не е симфонията, за която ще ви пиша.
Симфонията, стана, независимо от това,и въпроки това, че лагера се пълни.
...................................................
Накрая, преди и по време на слизането към София,, започна една канонада, една заря, от гръмотевици и светкавици, гарнирана с дъжди град от ледени частици,които посипаха зечята...
Беше много красиво....беше много истинско.
................................................................
Независимо от самочувствието си, двукраките, се крият от такива стихии със страх.
Един от тези, с които се качих нагоре, ми показа 5-6 метра кабел, с който искал да си обузопаси палатката и да я заземи...хи хи хи хи.
Казвам му, ...."Абе , ей Гунчо,каквото трябва да стане, ще стане и с този кабел и без този смешен кабел.Не размахвай жици тук, на баира, щото е смешно, само да си го помислиш, че ако те светне, ще се спасиш.Ще си изгориш като крушка"...хихи хи
Той взима "предпазни мерки" "превантивни мерки"...хи хи хи , да паднеш от смях.
И така, докато си падахме от високото, първо минах покрай Катя.
Два пъти, Белите БРАТЯ", в нейно отсъствие, и сваляли и скривали палатката и, извън лагера.
Не и давали да храна, незовисимо от това, че искала да си плати и че искала да помага в работата.
Само ви споменавам това, може и да не е така, както ми го разказва тя.
Не твърдя че е вярно.
Не го използувам като коз.
То просто е смешно,......хе хе хе хе, и Катето, двата пъти се намество отново горе....
Смешно е да обяснява, кое место горе,, за кого било запазено и..... и още майтапи, разбира се, майтапи,от гледна точка на Мулето....
......................................
Бедната Кате, къде е попаднало.....съчувствувам и.
Това , за което пиша сега, не е от "симфонията".........
Паневритмията беше приятна, въпреки Павлина от Търново. Тя дори разсмя много хора, правейки постоянно забележки с крясъци. Те- забележките и, са гърбави и грозноватички , като самата нея.Тя всъщнот, е по грозна от Катето, ако пинате Мулето.И то не физически, а с това, че представлява учението МУ, пред непознати същества, и парадира с това, че издава част от беседите МУ.
Той не се сърди.
И мулето не и се сърди, макар, да си я бъзика постоянно.
Миналата година, тя ми удари два шамара, разбира се, не по най сериозен начин и не по най сериозен повод, но си го приех с усмивка.
Беше свързано с брадата и косата ми-неща, които не я засягат повече, от гърбицата и.
Не зная , защо се занимава с това, да учи дргите,когато има сериозен повод, да се занимае с това, да изправи гърбицата си.
Всъщност, това не ме засяга.
И това, няма нищо общо със симфонията.
....................................................
Виж, това че една лисица, тази нощ ни обходи и ни душила няколко минути, има общо със симфонията.
Лично Мулето не я видя, щото е спало дълбоко, но другите-две жени/подлагай всичко на съмнение/, са били много впечатлени от контакта си с лисичето.
Видала, че не сме интересни, лисицата е взела завой към небитието, но остави трайна следа в съзнанието ни.
Освен чрез мен-тук, новината бързо обиколи всички познати на жените/постаняй всичко на съмнение/, дори се запечати и в постинга на Мулето, наравно със жълтия домат.
Дори лисицата , преценява, че няма какво да прави около нас и за да не се зарази от някоя човешка болест и слабост, , е напуснала бързо бивачето ни.
А жълтия домат, такъв виждах за първи път, беше много жълт и вкусен.
Не го попитах, дали е пожълтял по политически съображения, щото първо го изядохме.....
...........................................................
Интересно ли ви е?
Мога да спра до тук , а мога и да продължа....
Муле-мога всичко що желая, и после.....леле -мале.....И кво от това?
|
Симфония с град,,гръмотевици,светкавици и лисица..
