|
Слънцето продължава да излива лъжи /лъчи/върху долината на падащите илюзии.
Гаргите и хората се оттеглиха на сянка, едните в шубраците , а другите в санката на балконите на кошерите, наречени блокове.
И едните и другите се отегчават и отегчени,крачат важно из прахта,на илюзиите си, облечени с одежди като инквизирани арестанти.Те подтичкват бързо или бавно, от сянка на сянка или от леш, на леш, с надеждата че не са обречени на гибел и унищожение.
Едното муле, застанало от страни им се присмиваше на мулешки, но не всички го разбираха........те всъщност нямаха представа, как изглеждат от страни.
А и за какво им е да разберат, след като цирка би свършил, така, както е започвал.
По добре е , че не разбират.
От гъстака на околните размити сенки, излязоха обалци, които се превърнаха в дъжд , а после в град.Там , в производствения отдел, за производство на облаци, не си бяха изпълнили плана и сега наваксваха.
Явно обаче сбъркаха рецептата,и се получи дъжд менте, смесен с ледове.
Едва ли някой от хората , се сети , да си сложи такъв лед в уискито, но но след като десетки хора,получиха инфаркт, от огънатите си автомобили, ....
Заваля дъжд.
Не точно дъжд, но илюзия за дъжда.
Всички отгечено въздъхнаха.
Дъжда стана град!
Направо ад.
Слънцето не знае какво прави.
То ако знаеше, едва ли би правило такива поразии на земята.
Подтичкващи фигури, закачулени, започнаха да сноват около автомобилите катафалки, с които , поради липсата на криле, хората се придвижваха на земята.
Една щгарга, погледна нагоре и си помисли нещо лошо за небето , почесвайки прясната си цицина на главата, с левия преден крак.
Не смятайте че гаргите нямат предни крака.
Те имат крила, които, когато гаргите забравят да летят, ще се превърнат в крака.
Те-гаргите, още не знаят че рано иили късно, ще преминат в ролята на хората , а хората, все са забравили, че са били в ролите на гарги и затова, когато погледнеш носовете им, веднага ти се набива смешната истина, че хората вси още са гарги....или пилци....страдащи от амнезия.
От дъжда се получава ръжда.
Именно тази ръжда, беше причина паметта на хората да ръждясва и да загубва своя блясък, какъвто въобще не е имала никога.И затова , те имаха безусловна вяра в паметта си, която беше тежеше като тежък надгробен камък въру мястото, в което беше закопана поредната лъжа , наричана още истина.
Истината си почиваше дълбоко в гроба на съзнанието, и никакав лъжа не можеше да я събуди и дори града, който удряше главите и колите на хората, не успя да направи това.
Всяка година хората избираха и провеждаха разни конкурси.
Те обаче не се бяха сетили, да проведат конкурс за "Най храбър слънцеборец", длъжност , за която разбира се, беше подготвено само Мулето.
Това муле, което не беше кон, най арогантно отказваше а се квалифицира, регистрира или кравифицира в класацията на конете, контетата, контрите и реконтрита, които обитаваха света на падащите лъчи, в долината на илюзиите.
Мулето нямаше нищо общо с истината и нейните гробокопачи, както и с тези, които разиграваха тези виртуални игри.
На този свят нямаше нищо истинска, но хората така бяха захласнати по лъжата, че си оставаха гарги-решояди и почти толкова интелегентни.
Гаргите са интелегентни птици и не стават за ядене.
Затова никой не ги отглежзда промишлено.
Чакат ги, да влезат между хората и една тогава, започва лова на човеците.
Един ловец, наречен Иисус каза на своите ученици-гарджоци:
"Вървете след мен и ще направя от вас, ловци на човеци"
И досега не е ясно, дали гаргите са хванали човеците или човека е хванал гаргите и не ги пуска.
Нищо не е ясно.
И за всичко това е виновно слънцето.
То грее и плаче, плаче и грее.
И все лъже, греейки.Затова понякога вали дъжд.
Като сега!
Муле- кво стана тази? И кво от това?
|
Слънцето продължава да излива лъжи
