|
ЛЮБОВ + ОСЪЗНАВАНЕ = ВЪТРЕШНО СЪЩЕСТВО
Любовта е абсолютна необходимост за духовния растеж. И освен това любовта действа като огледало. Докато не си погледнал лицето си в очите на някой, който те обича, е много трудно да познаеш себе си. Така както трябва да погледнеш в огледалото, за да видиш своето физическо лице, така трябв да погледнеш в огледалото на любовта, за да видиш своето духовно лице. Любовта е духовно огледало. Тя те подхранва, прави те цялостен, подготвя те за твоето вътрешно пътешествие, напомня ти за твоето оригинално лице.
В моменти на дълбока любов се появяват проблясъци за оригиналното лице, макар че тези проблясъци идват като отражения. Така както по време на пълнолуние можеш да видиш отражението на луната в езерото, в тихото езеро, така и любовта действа като езеро. Отразената в езерото луна е началото на търсенето на истинската луна. Ако никога не си виждал отразената в езерото луна, може никога да не потърсиш истинската луна. Все отново и отново ще влизаш в езерото да търсиш луната, защото в началото ще си мислиш, че там е истинската луна, някъде дълбоко на дъното на езерото. Все отново и отново ще се гмуркаш и ще излизаш с празни ръце, няма да намираш луната там.
И тогава един ден ще ти просветне, че тази луна е просто едно отражение. Това е голямо прозрение - тогава можеш да погледнеш нагоре. Къде тогава е луната, щом като това е само отражение? Щом това е отражение, значи трябва да погледнеш в противоположна посока. Отражението е там, дълбоко в езерото - истинското трябва да е някъде над езерото. За първи път поглеждаш нагоре и пътешествието започва.
Любовта ти дава проблясъци за медитацията, отраженията на луната в езерото - но са само отражения, не са истински. Така че любовта никога не може да те задоволи. Всъщност любовта ще те прави все по-незадоволен, неудовлетворен. Любовта ще те кара все повече и повече да осъзнаваш това, което е възможно, но никога няма да ти даде нещата. Тя ще те обезсърчи - а възможността да се обърнеш към своето същество, лежи само в дълбоко обезсърчение. Само влюбените могат да познаят радостта от медитацията. Тези, които никога до сега не са обичали и никога досега не са се обезсърчавали в любовта, тези, които никога не са се гмуркали в езерото на любовта, за да търсят луната и никога не са се разочаровали, никога няма да погледнат нагоре към истинската луна в небето. Те никога няма да разберат за нея.
Този, който обича, рано или късно ще стане религиозен. Но този, който не обича - политикът например, който не може да обича никого, той обича само властта - никога няма да стане религиозен. Или пък този, който е обсебен от парите - който обича само парите, който познава само една любов, любовта на парите - той никога няма да стане религиозен. За него ще е много трудно поради толкова много причини. Парите могат да се притежават - можеш да имаш пари и да ги притежаваш. лесно е да притежаваш пари, трудно е да притежаваш любимия човек - всъщност невъзможно е. Ще се опиташ да го притежаваш, но как можеш да притежаваш жив човек? Живият човек ще се съпротивлява по всякакъв начин, ще се бори до последно. Никой не иска да загуби своята свобода.
Любовта не е толкова ценна, колкото свободата. Любовта е велика ценност, но не е по-висша от свободата. Така че човек би искал да е влюбен, но не би искал да бъде затворник на любовта.. Поради това рано или късно настъпва обезсърчението. Опитваш се да притежаваш другия и колкото повече се опитваш да го притежаваш, толкова по-невъзможна става любовта и толкова повече другият човек започва да се отдалечава от теб. Колкото по-малко притежаваш другия човек, толкова по-близък се чувстваш с него. Ако изобщо не притежаваш, ако между влюбените тече една свобода, тогава съществува една велика любов.
Преди всичко, усилието да притежаваш един човек не може да не се провали. В това обезсърчение ще бъдеш хвърлен обратно към себе си. На второ място, ако си се научил да не притежаваш човека, ако си научил, че свободата е по-висша ценност от любовта, тогава по-рано или по-късно ще видиш, че свободата ще те доведе до теб самия, свободата ще се превърне в твое осъзнаване, медитация.
Свободата е един друг аспект на медитацията. Ти или започваш със свободата и постигаш съзнанието или започваш с осъзнаването и ставаш свободен. Те вървят заедно. Любовта е вид фино обвързване - те вървят заедно, - но е едно съществено прживяване, много важно за зрелостта.
Има една чудесна дефиниция на реалността чрез любов в прекрасната книга на Маджъри Уйлямс "Кадифеният заек".
- Какво е истинско? - попитал Заекът. - То означава ли да го има това бръмчене вътре в теб и стърчаща дръжка?
- Истинското не означава как си направен - казал Коженият кон. - То е нещо, което се случва вътре в теб. Когато едно дете те обича дълго време и не просто си играе с теб, но наистина те обича, тогава ставаш истински.
- А това боли ли? - попитал заекът.
- Понякога - отговорил Коженият кон, понеже той винаги казвал истината. - Когато си истински, нямаш нищо против да те нараняват.
- Това дали става отведнъж, както когато ти навиват пружината или малко по малко?
- Не става отведнъж - рекъл Коженият кон - Ти ставаш. Отнема дълго време. Ето защо не се случва на хора, които се чупят лесно или имат остри ръбове, или които трябва внимателно да се съхраняват. Общо взето, докато станеш истински, повечето от косата ти е опадала от обичане и очите ти са паднали, и ставите ти са се разхлабили и си станал много опърпан. Но тези неща вече нямат значение, защото щом веднъш станеш истински, не можеш да бъдеш грозен, освен за хора, които не разбират... Веднъж щом станеш истински, не можеш отново да станеш неистински. Това трае завинаги...завинаги...
Любовта те прави истински, иначе си оставаш просто една фантазия, сън, в който няма никаква субстанция. Любовта ти дава субстанция, любовта ти дава цялостност, любовта те прави центриран. Но това е само половината от пътя, а другата половина трябва да се завърши в медитация, в осъзнаване. Но любовта те подготвя за другата половина. Любовта е началната половина, а осъзнаването е крайната. Между тези двете потигаш Висшето. Между тези два бряга тече реката на твоето същество.
Не отбягвай любовта. Мини през нея, с всичките й болки. Да, наистина боли, но когато си в любовта, няма значение. Всъщност всички тези болки те правят по-силен. Понякога боли наистина много силно, ужасно, но всички тези рани са необходими да те провокират, да те предизвикат, да те направят по-малко сънлив. Всички тези опасни ситуации са необходими да те направят буден. Любовта подготвя почвата, а семето на медитацията може да порасне в почвата на любовта - и то само в почвата на любовта..
Така че тези, които бягат от света поради страх, няма никога да постигнат медитацията. Те могат да си седят в хималайските пещери цели животи наред, но няма да постигнат медитацията. Не е възможно - те не са я спечелили. Тя първо трябва да се спечели в света - първо трябва да подготвят почвата. А единствено любовта може да подготви почвата.
Оттук и настояването - да не се отричаш от света. Бъди в него, приеми неговото предизвикателство, приеми опастностите му, неговите болки, рани. Премини през него. Не го отбягвай, не се опитвай да търсиш пряк път, защото няма такъв. Това е борба, мъчнотия, трудна задача, но така човек достига своя връх.
А радостта ще бъде по-голяма, отколкото ако те пуснат на върха с въртолет, защото така ще си попаднал там още неизраснал и няма да си в състояние да му се насладиш. Само си помисли за разликата... Опитваш се с всички сили да се изкачиш на Еврест. Толкова е опасно - има огромна вероятност да умреш по пътя, да не достигнеш никога върха : рисковано е и опасно. Смъртта те дебна на всяка стъпка, има толкова много капани и толкова много възможности да се провалиш и да не успееш. От сто възможности има само една да успееш. Но колкото повече приближаваш до върха толкова повече се издига радостта в теб. Духът ти се извисява високо. Ти си го спечелил, не ти е даден наготово. И колкото повече си платил за това, толкова повече ще му се наслаждаваш. А след това си представи, че могат да те пуснат на върха с хеликоптер. Ще застанеш на върха и ще изглеждаш просто глупаво, тъпо - какво правиш там? След 5 минути ще ти писне и ще си кажеш: "Видях го значи! Няма нищо особено тук!"
Пътуването създава целта. Целта не е да седнеш там на края на пътуването, пътуването я създава на всяка стъпка. Пътуването е целта. Пътуването и целта не са две отделни неща. Целта и средствата не са две отделни неща. Целта се е разпростряла по целия път; всички средства съсдържат в себе си целта.
Така че никога не пропускай никоя възможност да живееш, да си жив, да си отговорен, да си ангажиран, да участваш. Не бъди страхливец. Застани с лице към живота, посрещни го. И тогава нещо в теб малко по малко ще кристализира. Да, това иска време. Коженият кон е прав : "Общо взето, докато станеш истински, повечето от косата ти е опадала от обичане и очите ти са паднали, и ставите са се разхлабили и си станал много опърпан. Но тези неща изобщо нямат значение, защото веднъж щом станеш истински, не можеш да бъдеш грозен, освен за хора, които не разбират... Веднъж щом станеш истински, не може отново да станеш неистински. Това трае завинаги." То е вечно.
Но човек трябва да го спечели. Нека да повторя : в живота нищо не можеш да получиш безплатно? Трябва да платиш и колкото повече платиш за това,толкова повече ще получиш.
Ако можеш да рискуваш целия си живот заради любовта, постижението ти ще бъде велико. Любовта ще те изпрати обратно в теб, тя ще ти даде няколко отражения от медитацията. Първият проблясък от медитацията се случва в любовта. И след това в теб възниква едно огромно желание да постигнеш тези проблясъци, не само като проблясъци, но като състояния, в които да живееш за вечни времена. Любовта ти дава вкуса на медитацията.
Преживяването на любовния оргазъм е първото преживяване на самадхи, на екстаз. То ще те направи още по-жаден. Вече знаеш какво е възможно и вече не можеш да се задоволиш със светското. Святото е проникнало в теб, достигнало е сърцето ти. Бог е докоснал сърцето ти и ти си почувствал този допир. Сега би искал да живееш вечно в този момент, би искал този момент да се превърне в целия твой живот. Той се превръща - и докато не се превърне, човек си остава неудовлетворен.
От една страна любовта ти дава огромна наслада, а от друга - ти дава жажда за вечната наслада.
--------------------------------------
ЗРЯЛОСТ И ЛЮБОВ
Любовта може да има три измерения. Едното е измерението на зависимостта - това е, което се случва с повечето от хората. Съпругът зависи от съпругата, съпругата зависи от съпруга; те се експлоатират взаимно, властват един над друг, притежават се взаимно, принизяват се един друг до състояние на стока. Това се случва в света в 99 % от случаите. Ето защо любовта, която може да отвори портите на рая, отваря само портите на ада.
Втората възможност е любов между две наезависими личности. И това се случва понякога. Но и това води до нещастие, защото има непрестанен конфликт. Не е възможно адаптиране - двамата са толкова независими, че никой не е готов на компромис; да се приспособи към другия.
Поети, артисти, мислители, учени хора, които живеят в известна независимост, са такива, с които не е възможно да се живее - твърде са егоцентрични. Те дават свобода на другия, но тази свобода прилича по-скоро на безразличие, отколкото на свобода. Изглежда по-скоро като че ли тях не ги интерисува, като че ли няма значение за тях. Те си осигуряват взаимно личното пространство. Взаимоотношението изглежда прекалено повърхностно - те се страхуват да навлязат по-дълбоко един в друг, защото са по-привързани към своята свобода, отколкото към любовта и не искат да правят компромиси.
А третата възможност е взаимозависимостта. Тя се случва много рядко, но всеки път, когато се случи, част от рая слиза на Земята. Двама души, които нито са независими, нито са зависими, но се намират в огромна синхронност, като че ли дишат един за друг, една душа в две тела - когато това се случи любовта се е случила. Само това може да се нарече Любов. Другите 2 в действителност не са любов, а са просто някакви комбинации - социални, психологически, биологични, но все пак комбинации. Третата е нещо духовно.
Нуждаене и даване, обичане и имане.
К.С. Люис е разделил любовта на тези два вида:"нуждаеща се любов" и "даряваща любов". Аврам Маслов също разделя любовта на тези два вида. Първият вид той нарича "дефицитна любов", а втората - "душевна любов". Разликата е важна и трябва да се разбере.
"Нуждаещата се любов" или "дефицитната любов" зависи от друг човек. Тя всъщност не е истинска любов - тя е нужда. Ти използваш другия човек като средство. Експлоатираш го, манипулираш го, властваш над него. Но така другият човек бива принизен, почти унищожен. А и той върши съвсем същото. Той също се опитва да те манипулира, да те управлява, да те притежава, да те използва. Крайно нелюбящо е да използваш друго човешко същество. Така че това само прилича на любов, но е фалшива монета. То обаче се случва с почти 99% от хората, защото получаваш първия си урок по любов още от детството.
Ражда се дете, то е зависимо от майката. Любовта му към майката е "дефицитна любов" - то има нужда от майката, не може без нея. То обича майката, защото тя е неговият живот. Всъщност това не е в действителност любов - то би обичало и всяка друга жена, всяка, която би го закриляла, всяка която би му помагала да оцелее, всяка, която би осъществила нуждата му. Майката е нещо като храна, която то яде. Тя не е само млякото му, което то получава, но и също и любовта - тя също е нужда. Милиони хора си остават деца през целия си живот, те никога не порастват. Те стават по-стари физически, но изобщо не израстват умствено; тяхната психика си остава малолетна, незряла. Те винаги имат нужда от любов, те копнеят за нея сякаш е храна.
Човек съзрява в момента, в който започне по-скоро да обича, отколкото да се нуждае. Когато започне да прелива, да споделя, да дава. Акцентът тук е напълно различен. В първия случай акцентът е как да получиш повече. При втория случай е как да даваш повече и да даваш безусловно. Това е израстване, зрелост, идване в себе си. Зрелият човек дава. Само зрелият човек може да дава, защото само зрелият има. Тогава любовта не е зависима. Тогава можеш да обичаш независимо от това дали другият човек те обича или не. Тогава любовта вече не е взаимоотношение, а състояние.
Какво се случва, когато едно цвете цъфне в дълбоката гора, където никой не го оценява, никой не усеща ароматът му, никой не минава покрай него, никой не го нарича "прекрасно". никой не вкусва от неговата красота, от неговата радост, където няма с кой да сподели радостта - какво става с това цвете? Умира ли то? Страда ли? Паникьосва ли се? Самоубива ли се? Не ! То продължава да си цъфти, просто продължава да си цъфти. За него няма разлика дали някой минава край него или не, това е без значение. То продължава да пръска своя аромат по вятъра. Продължава да предлага радостта си на Бога, на цялото. Когато съм сам и тогава ще продължавам да съм така любящ както и когато съм с вас.Не сте вие тези, които създавате любовта ми. Ако вие създавахте любовта ми, тогава е естествено и любовта ми да я няма. Не вие изкарвате любовта ми навън, аз ви обсипвам с нея - това е даряваща любов, това е душевна любов.
Но аз съм напълно съгласен, с К. С. Люис и с Аврам Маслов. Първата разновидност, на любовта, не е "любов", тя е нужда. Как може нуждата да бъде любов? Любовта е лукс. Тя е изобилие. Тя е да имаш толкова много живот, че да не знаеш какво да правиш с него, поради което го споделяш. Тя е да имаш толкова много песни в сърцето си, че трябва да ги пееш независимо дали някой ще ги чуе или не, без значение. Ако никой не слуша и тогава ще трябва да пееш своята песен, да танцуваш своя танц. Другият човек може да го приеме, може и да го пропусне - но що се отася до теб това е поток, това е преливане.
Реките текат, за вас, те текат независимо дали вас ви има или ви няма. Те не текат заради жаждата ви, не текат заради жадните ви ниви, те просто си текат там. Можеш да утолиш жаждата си, можеш и да пропуснеш - от теб зависи. Реката всъщност не тече за теб, тя просто си тече. Това че можеш да вземеш вода за нивата си, е случайност; това че можеш да ползваш вода за своите нужди е случайност.
Когато зависиш от другия човек винаги има нещастие. В момента , в който започнеш да зависиш, започваш да се чувстваш нещастен, защото зависимостта е робство. Тогава започваш да си отмъщаваш по разни фини начини, защото човекът, от който трябва да зависиш придобива власт над теб. Никой не харесва някой да има власт над него, никой не обича да бъде зависим, защото зависимостта убива свободата. А любовта не може да разцъфти в зависимост -ЛЮБОВТА Е ЦВЕТЕ НА СВОБОДАТА, тя има нужда от пространство, от абсолютно пространство. Другият човек не трябва да се намесва в нея. Тя е много деликатна.
Когато зависиш, другият човек непременно ще властва над теб и ти ще се опиташ да властваш над него. Това е борбата, която се води между така наречените влюбени. те са върховни врагове, в непрекъсната битка. Съпрузи и съпруги - какво правят те? Обичането е нещо много рядко - борбата е правило, любовта е изключение. И те във всеки момент се опитват да властват да властват дори и чрез любовта. Ако съпругът помоли съпругата, тя отказва, не иска. Тя е голяма скръндза - дава, но много неохотно, иска да те накара да си въртиш опашката пред нея. А такъв е случаят и със съпруга. Когато съпругата има някаква нужда и го помоли, той й казва, че е уморен. Имал толкова много работа в службата, че наистина се преработил, и би искал да отиде да спи.
Това са начини да манипулираш, да мориш другия човек с глад, да изгладнява все повече и повече, така че да става все по-зависим и по-зависим. Естествено
жените са по-дипломатични в това отношение от мъжете, защото мъжете са по-силни. Той няма защо да търси изтънчени и хитри начини как да бъде силен, той е силен. Той управлява парите - това е силата му. Телесно е по-силен. В продължение на векове е формирал ума на жената да мисли, че той е силният, а тя няма сила.
Мъжът винаги се е опитвал да намери жена, която да е във всяко отношение по-низша от него. Мъжът не иска да се жени за жена, която е по-образована от него, защото тогава силата му е под въпрос. Той не иска да се жени за гена, която е по-висока от него, защото една по-висока жена ще изглежда да е нещо повече от него. Той не иска да се жени за жена, която е прекалено интелектуална, защото тогава тя ще спори, а аргументите могат да унищожат силата. Мъжът не иска да има жена, която е много известна, защото тогава той отива на второ място. И в продължение на векове мъжът е искал да има жена, която да е по-млада от него. Защото по- възрастната жена е по-опитна, а това унищожава силата.
Така че мъжът винаги е искал жената да е по-принизена - ето защо жените са загубили част от височината си. Няма причина жените да са по-ниски от мъжете, изобщо никаква причина. Те са загубили височината си, защото винаги е била избирана по-ниската жена. Това нещо малко по малко е навлязло в ума толкова дълбоко, че те са загубили част от ръста си. загубили са от интелигентността си, защото не е имало нужда от интелигентни жени - интелигентната жена е представлявала природна аномалия. Сигурно ще се изненадате да научите, че ръстът на жените едва през този век е започнал да се увеличава. Дори и костите им стават по-едри, скелетът им наедрява. Само за 50 години... особено в Америка. И мозъкът им също се увеличава и става по-голям отколкото е бил, черепът се уголемява.
С идеята за свободата на жените се унищожава някакво дълбоко формиране. Мъжът вече е бил силен, така че не е имал нужда да бъде много умен, не му е трябвало да действа по заобиколен начин. Жените не са имали сила. Когато нямаш сила, трябва да си по-дипломатичен и с това да компенсираш. Единственият начин, по който са могли да се чувстват силни, е като бъдат необходими, като карат мъжа да има постоянна необходимост от тях. Това не е любов, това е пазарлък и те постоянно се пазарят за цената. Това е една непрестанна борба.
К.С. Люис и Аврам Маслов раззделят любовта на две категории. Аз не я деля на две категории. Аз казвам, че първият вид любов не е нещо истинско. Само вторият вид любов е любов.
Любовта се случва само когато си зрял. Ставаш способен да обичаш само когато си израстнал. Когато знаеш, че любовта не е нужда, а преливане. - душевна любов, даряваща любов - тогава даваш без никакви условия.
Първият вид, така наречена любов произтича от дълбоката нужда на човека от другия, докато "даряващата любов" или "душевната любов" прелива от един зрял човек към друг поради изобилие. Тя залива човека. Ти я имаш и тя започва да се движи около теб точно както, когато запалиш една лампа, лъчите започват да се разпръскват в тъмнината. Любовта е страничен продукт от човешката същност. Когато ти "си" , около теб има една аура на любов . Когато ти не си, няма такава аура около теб. А когато нямаш тази аура около себе си, молиш другия човек да ти я даде, тогава ставаш просяк. И другият те моли да я дадеш на него или на нея. И сега двамата просяци простират ръце един към друг, и двамата се надяват другият да я има... И естествено и двамата накрая се чувстват подведени, и двамата се чувстват измамени.
Можеш да попиташ, който и да съпруг и която и да е съпруга, можеш да попиташ и които и да са влюбени - и двамата се чувстват измамени. Това, че си считал, че другият я има, си е било твоя проекция - щом си имал погрешна проекция, другият какво може да направи? Твоята проекция е била разбита, другият не се е оказал в хармония с проекцията ти - това е всичко. Но другият човек не е длъжен да бъде или да живее според очакванията ти.
И ти си измамил другия... това е чувството на другия човек, защото той се е надявал, че любовта ще потече откъм теб. И двамата сте се надявали любовта да потече от другия, и двамата сте били празни - как би могло тогава любовта да се случи? В най-добрия случай можете да бъдете заедно нещастни. Преди сте били нещастни самостоятелно, поотделно, а сега можете да бъдете нещастни заедно. И помнете, когато двама души са нещастни заедно, това не е просто събиране, а умножение.
Били сте обезсърчени в самота, а сега заедно се чувствате обезсърчени. В това има нещо добро, и то е, че можеш да хвърлиш отговорността върху другия - другият те прави нещастен, това му е хубавото. Можеш да се чувстваш спокоен : " С мен всичко е наред, обаче другият човек... Какво да правя с такава съпруга - противна, заядлива? Човек не може да не е нещастен Какво да го правя тоя съпруг - грозен, скръндза?" Сега можеш да хвърлиш вината върху другия, намерил си изкупителна жертва. Но нещастието си остава и се умножава.
Ето го значи парадокса : тези, които се влюбват, нямат никаква любов, затова се влюбват. И тъй като нямат никаква любов не могат да дават. И още нещо един незрял човек винаги се влюбва в друг незрял човек, защото само те могат да си разберат един другиму езика. Зрелият човек обича друг зрял човек. Незрелият човек обича незрял човек.
Можеш да продължиш да сменяш своя съпруг или своята съпруга хиляда и един пъти, и все отново ще попадаш на същия тип жена, и същото нещастие ще се повтаря - в различни форми и нюанси, но пак същото нещастие, почти същото. Можеш да смениш съпругата, но ти не си се променил - кой тогава ще избере новата жена? Ти ще я избереш. Тогава изборът ще дойде отново от твоята незрялост. И отново ще избереш същия тип жена.
Основният проблем с любовта е първо да стане зряла. След това ще си намериш зрял партньор, тогава незрелите хора изобщо няма да те привличат. Това си е просто така : "Подобното - подобно привлича!". Ако си на 25 години няма да се влюбиш в бебе на 2 години. Точно по същия начин, когато си психологически, духовно зрял, няма да се влюбиш в едно бебе. Такова нещо не се случва. Всъщност зрелият човек никога не пада в любовта - той се издига. Само незрелите хора падат - те се спъват и падат в любовта. Някак си са успявали да останат на краката си. Вече не могат да стоят прави - намират някаква жена и край с тях, намират някакъв мъж и всичко свършва. Те винаги са били готови да паднат на земята и да започнат да пълзят Те нямат гръбначен стълб, нямат гръбнак, те нямат целостта да могат да останат сами.
Един зрял човек има интегритета, необходим му да остане сам. И когато такъв човек дава любов, той дава без никакви връзки и закачалки, закачени за любовта - той просто дава. Когато един човек дава любов той се чувства благодарен, че си приел неговата любов, а не обратното. Той не очаква от теб да му благодариш за това - не, изобщо не, той дори няма нужда от твоите благодарности. Той ти благодари, че си приел любовта му. И когато двама зрели хора са влюбени, се случва един от най-големите парадокси на живота, един от най- прекрасните феномени: те са заедно и все пак са напълно сами. Те до такава степен са заедно, че са почти едно, но тяхното единение не унищожава индивидуалността им - а всъщност то я засилва. Те стават още по-индивидуални. Двама влюбени зрели хора си помагат един друг да стават още по-свободни. В това няма политика, няма дипломация, няма стремеж към доминиране.
Как да властваш над човека, когото обичаш? Само си помисли - доминирането е нещо, като омраза, като гняв, като враждебност. Как можеш да помислиш да доминираш над човек, когото обичаш? Ти ще искаш да го видиш напълно свободен, независим, ще му дадеш индивидуалност. Ето защо аз наричам това най-големия парадокс : те до такава степен са заедно, че почти са едно цяло, но въпреки това в своето единение те са индивидуалности. Техните индивидуалности не са се заличили - те са се засилили. те се обогатяват взаимно що се отнася до тяхната свобода.
Когато незрели хора се влюбят, те един другиму си унищожават свободата, създават обвързване, изграждат затвор. Зрелите хора, когато са влюбени, си помагат един на друг да бъдат свободни, помагат си в унищожаването на всякакви видове обвързване. И когато любовта тече със свобода, в това има красота. Когато любовта тече със зависимост, в това има грозота.
Помнете, свободата е една по-висша ценност в любовта. Свободата е по-висша ценност от любовта. Така че ако любовта унищожава свободата, тя е без стойност. Можеш да изоставиш любовта, но свободата трябва да се спаси - свободата е по висша ценност. А и без свободата ниокога няма да си щастлив - невъзможно е. Свободата е вътрешно присъща на всеки мъж, на всяка жена - върховната свобода, абсолютната свобода. затова човек започва да мрази всичко, което разрушава свободата.
Не мразиш ли мъжа, с когото си свързана? Не мразиш ли жената, с която си свързан? Мразиш ! Това е необходимо зло, трябва да го търпиш. Тъй като не можеш да бъдеш сам, трябва да се уредиш някак си да бъдеш с някого и ще трябва да се приспособиш към изискванията на другия. Трябва да го търпиш, трябва да го понасяш.
Любовта за да бъде наистина любов, трябва да бъде душевна любов, даряваща любов. Дущевната любов означава състояние на любов - когато си пристигнал у дома, когато си познал себе си, тогава в душата ти, в твоето същество възниква любов. Тогава ароматът се разпространява и ти можеш да го даваш на други. Как да дадеш нещо, което нямаш? За да го даваш, първото основно изискване е да го имаш.
Любов и женитба
Бих предложил женитбата да става след медения месец, никога преди него. Само ако всичко върви добре само тогава може да се осъществи женитбата.
Меденият месец след женитбата е нещо много опасно. Доколкото знам, 99 % от женитбите приключват след медения месец. Дотогава си хванат и няма как да избягаш. Тогава цялото общество - законът, съдът, всички са против теб, ако напуснеш съпругата си или съпругата ти те напусне. Тогава целият морал, цялата религия, свещениците, всички са против теб.
Всъщност обществото би трябвало да поставя всякакви бариери пред женитбата и да не прави спънки при развода. Обществото не трябва да позволява на хората да се женят толкова лесно. Съдът би трябвало да поставя бариери - живей поне 2 години с жената и след това съдът може да ти позволи да се ожениш. А сега те правят точно обратното. Ako искаш да се ожениш, никой не те пита дали си готов или това е просто някаква прищявка, просто защото харесваш носа на жената. Каква глупост ! Човек не може да живее само с един хубав нос. След два дни ще забрави за носа - кой изобщо поглежда носа на съпругата си? Съпругата никога не изглежда прекрасна, съпругът никога не изглежда красив - веднъж щом се запознаете и красотата изчезва.
Трябва да се позволи на двама души да живеят достатъчно дълго, за да се запознаят, да се сближат. Преди това дори и да искат да се оженят , не трябва да им се позволява. Тогава разводите ще изчезнат от света. Разводите съществуват защото са погрешни и насилени. Разводите съществуват, защото женитбите са направени в романтично настроение.
Романтичното настроение е добро, ако си поет - а за поетите не е известно да са добри съпрузи или добри съпруги. Всъщност поетите са почти винаги несемейни, те все ходят с един или друг партньор, но никога не се оставят да бъдат хванати, поради което романтиката им остава жива. И продължават да пишат поезия, прекрасна поезия... Човек не трябва да се обвързва с мъж или жена в романтично настроение. Нека да дойде прозаичното настроение и тогава да се установи. Тъй като ежедневния живот е повече като проза отколкото като поезия.
Човек трябва да остане достатъчно зрял. Зрелост означава, че той вече не е романтичен глупак. Той разбира живота, разбира отговорностите на живота, разбира проблемите да си заедно с един човек. Приема всички тези трудности и въпреки това решава да живее с човека. Не се надява, че ще има само рай, че всичко ще е цветя и рози. Не се надява на глупости, а знае че действителността ще е сурова и груба. Има и рози, но много нарядко и по-малко, а тръните са много.
Когато си станал буден за всички тези проблеми и въпреки това си решил, че си струва да рискуваш и да бъдеш с един човек вместо сам, тогава се жени. Тогава женитбите никога няма да убиват любовта, защото тази любов ще е реалистична. Женитбата може да убие само романтичната любов. А романтичната любов е това, което хората наричат първа любов. Човек не трябва да се осланя на нея. Не трябва да мисли за нея като за нещо, което го подхранва. Тя може да е просто като някакъв сладолед - можеш да ядеш понякога, но не се осланяй на него. Животът трябба да е по-реалистичен, по-прозаичен.
А женитбата сама по себе си никога нищо не унищожава. Женитбата просто изкарва навън всичко, което е скрито у теб - изкарва го навън. Ако в теб има скрита любов, женитбата я изкарва. Ако любовта е била просто преструвка, просто стръв, тогава то тя рано или късно трябва да изчезне. След което твоята реалност, твоята грозна личност изскача отгоре. Женитбата е просто една възможност всичко, което имаш вътре да излезе навън.
Лчбовта не се унищожава от женитбата. Любовта се унищожава от хора, които не знаят как да обичат. Любовта се унищожава поради това, че на първо място нея не я е имало, живял си в някакъв сън. Реалността унищожава този сън. Иначе любовта е нещо вечно, част от вечността. Ако израстнеш, ако научиш изкуството и приемеш реалността на любовния живот, тогава тя неспирно ще расте всеки ден. Женитбата се превръща в една огромна възможност да се израсте в любовта.
Нищо не може да унищожи любовта. Ако я има, тя непрекъснато расте. Но според моето чувство тя преди всичко липсва. Ти не си разбрал добре себе си, нещо друго е имало там - може да е имало секс, да е имало сексуално привличане. Тогава то ще се унищожи, защото веднъж щом се любиш с жената, сексуалното привличане изчезва. Сексуално привличане има само към нещо непознато - веднъж щом опиташ тялото на жената или на мъжа, сексуалното привличане изчезва. Ако любовта е била само сексуално привличане, тогава тя не може да не изчезне.
Така че никога недей да бъркаш любовта с нещо друго. Ако любовта е наистина любов... Какво имам предвид, като казвам "наистина любов"? С това искам да кажа, че се чувстваш внезапно щастлив просто от това, че си в присъствието на другия човек, просто самото присъствие на другия задоволява нещо дълбоко в твоето сърце... нещо в сърцето ти започва да пее, ти изпадаш в някаква хармония. Дори само присъствието на другия човек ви помага да сте заедно; ставаш в по-голяма степен индивидуалност, в по-голяма степен вътре в твоя център, в състояние на по-голяма заземеност. Това е вече любов.
Любовта не е страст, любовта не е емоция. Любовта е едно много дълбоко разбиране, че някой някак си те прави цялостен. Някой те превръща в пълен кръг. Присъствието на другия засилва твоето присъствие. Любовта ти дава свобода да бъдеш сам себе си, тя не е желание за притежаване.
Така че наблюдавай - никога недей да считаш секса за любов, защото иначе ще се подлъжеш. Бъди буден и когато започнеш да чувстваш с някой човек, че дори самото му присъствие, чистото присъствие - нищо друго, нищо друго не е необходимо; ти не искаш нищо, само присъствието, само това, че другия го има - е достатъчно да те направи щастлив... Нещо започва да разцъфтява в теб, хиляда и един лотуси цъфтят - тогава си влюбен. И тогава можеш да минеш през всички трудности, които реалността създава. Много мъки, много тревоги - ще можеш да минеш през всички тях, а любовта ти ще цъфти все повече и повече, защото всички тези ситуации ще се превръщат в предизвикателства. И когато ги преодолява, любовта ти ще става все по-силна и по-силна.
Любовта е вечност. Когато я има, тя непрестанно все расте и расте. Любовта има начало, но няма край.
===================================================
РОДИТЕЛ И ДЕТЕ
Ако родителите медитират, ако детето се роди не само чрез биологично сексуално сношение, но и чрез дълбока медитативна любов... Медитативната любов означава да слеете души, а не само телата си. Това означава да оставите настрана своето его, своите религии, своите идеологии - да станете прости и невнни. Ако детето бъде заченато от родителите в това освободено от формиране състояние, има голяма сигурност, а не просто вероятност, детето да бъде напълно свободно от ограничения.
Има някои неща, които трябва да се разберат - не могат да се дадат никакви доказателства за тях, те са отвъд доказателствата. Само твоят опит може да ти даде доказателството.
Например биологичния организъм е в състояние да надмине себе си. Това става в определени моменти. Тези са моментите, които са най-любими за човешкия ум, защото в тези моменти ти си познал свободата, познал си една разширена същност, познал си една върховна тишина и мир, познал си без съответната и омраза, която следва. Този момент наричаме оргазъм. Биологията ти дава оргазма - това е най-ценния дар на сляпата биология. Можеш да използваш тези моменти на свобода, на сливане, на изчезване, за медитация. Няма по-добро пространство от оргазма, от което да направиш скока към медитацията. За двама влюбени, които чувстват една душа в две тела ... за момент всичко спира и времето е спряло. Няма мисли и умът е спрял. Ти си в състояние на чисто съществуване. Тези са малките пространства от които можеш да отидеш отвъд биологията.
Всичко, което трябва да знаеш е, че това представлява медитацията: състояние отвъд времето, отвъд егото, тишина. блаженство, една всепроникваща радост, един непреодолим екстаз..
Това се случва между двама души посредством биологията. Веднъж щом разбереш, че то може да се случи и в твоето усамотение, ти просто трябва да изпълниш определени условия. Според моето разбиране, човекът е познал медитацията чрез сексуалния оргазъм, защото в живота няма друг момент, който да може толкова да приближи медитацията.
Обаче всички религии са против секса. Те са за медитацията, но са против началното, основното преживяване, което ще те въведе в медитацията. Затова са създали едно бедно човечество - не само в материален смисъл, но и в духовен. Те са формирали умът ти да бъде до такава степен против секса, че да навлизаш в него под натиска на биологията. Но под този натиск ти не можеш да преживееш свободата на оргазма, безкарайността, която изведнъж ти става достъпна, вечността на момента, дълбочината, бездънната дълбочина на преживяването.
Поради това, че човекът е бил лишен от блаженството на оргазма, той е станал неспособен да разбере какво е медитация. А това е, което искат всички религии : никога да не станете медитативни - да говориш за това, да четеш за това, да правиш изследвания, да слушаш лекции... Всичко това, което да създаде още по-голямо обезсърчение в теб, защото разбираш всичко за медитацията интелектуално, но нямаш никаква екзистенциална основа - нямаш дори и капка преживяване, което да може да докаже, че щом има една капка... трябва някъде да има и...океан.
Капката е екзистенциалното доказателство за океана. Биологията е далеч по-състрадателна от всичките ви църкви, синагоги, храмове и джамии. Макар и да е сляпа, биологията не е толкова сляпа както вашите Моисей, Кришна, Исус, Мохамед. Биологията е твоята природа, тя не изпитва към теб друго освен състрадание. Тя ти е дала всичко възможно, което е необходимо, за да се извисиш, да достигнеш до свръхестетвеното състояние.
През целия си живот съм се борил с идиоти. Те не могат да ми отговорят, не могат да отговорят на моите аргументи, което е толкова просто: ти говориш за медитация, но трябва да дадеш някакво екзистициално доказателство в човешкия живот, иначе хората ще разберат само думи. Ще трябва да им дадеш нещо, което да ги накара да осъзнаят възможното - да правиш любов без никаква вина, без никакво бързане, без никакво мислене, че вършиш нещо лошо или нередно. Така ще правиш най-доброто най-правилното нещо на света.
Странно е да виждаш как хората могат да убиват без никакво чувство за вина - и то не един човек, а милиони, - но не могат да създадат без да чувстват вина. Всички религииникога не са били нещо друго освен... БЕДСТВИЕ !
Прави любов само тогава, когато си готов да бъдеш в медитативно състояние. И когато се любиш създавай медитативна атмосфера. Трябва да се отнасяш към мястото като към свято място. Да създаваш живот... какво би могло да бъде по-свято от това? Прави го толкова прекрасно, толкова естетично, толкова радостно, колкото е възможно. Не трябва да има бързане.
И ако двамата влюбени се срещнат в такава атмосфера и в такава тишина вътрешно, те ще привлекат възможно най-висшата душа.
Ти раждаш дете според чистотата на своята любов Ако всеки родител е разочарован, той би помислил за това - че това е детето, което е заслужил. Родителите никога не са създавали възможност за по-висша и по-развита душа да влезе в утробата. - защото мъжката сперма и женската яйцеклетка само създават възможност за душата да влезе. Те създават възможност да се появи тяло, така че душата да се въплати. Но какво същество ще привлечеш в утробата, зависи само от чистотата на твоята сексуална активност, на твоето любовно единение.
Ако светът е пълен с идиоти и посредствени хора, вие, като родители сте отговорни.. Родителите винаги мислят, че децата им са случайни. Не би могло да има по-голямо престъпление от това да създадеш случайно живот.
Готви се за това. И най-важното нещо е да разбереш момента на оргазма: липса на мисли, на време, на ум, просто едно чисто съзнание. В това чисто съзнание можеш да привлечеш някой голям мъдрец. По начина, по който се любите, е странно че не са се привлекли още същества като Адолф Хитлер, Мусолини, Сталин... Чингиз Хан. Привличате само посредствени хора.
Животът на детето започва още от момента, в който душата влезе в утробата. Ако тя е минала през медитативното пространство, възможно е да имаш дете, без да му налагаш никакво формиране. Всъщност дете родено от медитация не може да бъде формирано - то ще въстане срещу това. Само посредствените хора могат да бъдат формирани.
А двойка, която е способна на медитативност, докато прави любов не е обикновена двойка. Те ще уважават детето. Детето е един гост от непознатото и трябва да уважаваш един такъв специален гост. Родители, които не уважават децата си, непременно ще унищожат живота им. Вашето уважение, вашата любов, вашата благодарност, че : "Ти избра нас за свои родители !", ще получат своя отговор с по-дълбоко уважение, с по-голяма благодарност, с повече любов.
А когато обичаш един човек не можеш да го формираш. Когато обичаш един човек, ти му даваш свобода, даваш му защита. Когато обичаш един човек, ти не искаш той да бъде просто едно твое индигово копие, а би искал той да е уникална индивидуалност. И за да го направиш уникален ще подготвиш всички необходими условия, всички предизвикателства, които да провокират неговия потенциал.
Няма да го натоварваш с ерудиция, защото ще искаш той сам да познае истината. Всяка заимствана истина еЛЪЖА. Докато ти не я изпиташ, тя никога няма да бъде истина.
Ще помогнеш на детето да изживее все повече и повече неща. Няма да му казваш, че в света има Бог - това е лъжа, защото ти не си виждал Бога. Родителите са те лъгали и ти повтаряш на свой ред лъжата на своето дете. Родителите са те формирали и какъв е животът ти? - едно дълго нещастие от люлката... до гроба. Искаш ли животът на твоето дете също така да бъде едно дълго нещастие, пълно със страдание, мъка, отчаяние ?
Ако обичаш детето си, ще му помагаш да се радва, да се смее, да танцува. Но родителите правят точно обратното.
Дете, което не е формирано, по много начини поставя родителите си в неудобно положение пред другите. Но ако те го обичат, ще са готови да направят всичко. Дори и ако това причини неловкост пред другите, не вреди. Детето им ще израстне като едно уникално същество. Те ще му помогнат да остане свободно, отворено, достъпно за непознатото бъдеще.
Ще му помогнат да стане търсещ човек, а не вярващ. Няма да го направят християнин, юдей, хиндуист или мохамеданин, защото тези религии са причинили толкова много щети- повече от достатъчно. Време е всички религии да изчезнат от планетата. Единствено неформираните деца могат да направят това чудо да се случи, защото утре те ще бъдат само млади хора, а не християни, хиндуисти и мохамедани. Ще бъдат просто търсещи, търсенето ще е тяхната религия.Вярванията спират изследването.
Споделяй с детето си всичките си преживявания. Накарай го да осъзнае, че то е заченато в един много любящ момент на оргазъм, че любовта е един велик дар от съществуването. И трябва да направиш любовта централен момент в своя живот, защото само чрез любовта можеш пристъпиш отвъд сляпата природа в света на свръхестественото, където не съществува слепота, където се превръщаш в зрящ.
Да, човек може да има неформирано и свободно дете, но това не е възможно само посредством биологията. То е възможно, ако си достатъчно смел да направиш любовта свой храм, свое място за медитация. Тогава ще привлечеш душа, която има потенциал за уникалност. И тогава дай на детето всички възможности за свобода, дори и това да е против теб и против твоите разбирания. Свободата на детето ти е по-ценна, защото твоето дете е бъдещето на човечеството.
Вашите дни са минали - какво значение има, ако бъдещето е против вас? Какво сте придобили от миналото - вие сте празни, вие сте просяци. Искате ли и вашите деца да бъдат празни и просяци? Това е което всички деца се опитват да правят - да произвеждат копия, индигови копия. Но помнете, съществуванието приема само оригиналите. Там индиговите копия не се приемат.
Нека детето ти да има свое оригинално лице.
То може да създаде страх у теб, загриженост, но това са си твои проблеми. По никакъв начин не създавай задръжки за детето си. А дете, на което е била дадена свобода - дори и против собствените му родители - ще те уважава завинаги. А сега случаят е точно обратен : всяко дете е пълно с гняв, с ярост, с омраза към родителите си, защото това, което са му сторили, е непростимо.
Така че като давате свобода, като позволявате на детето да бъде самото себе си, каквото и да означава това, като го приемате в неговата естествена самосъщност, накъдето и да води тя, вие създавате дете, което ще ви обича и уважава. И сте не само обикновени майки и бащи, а сте дарители на живот, на свобода и уникалност. Детето ще носи прекрасния спомен в сърцето си завинаги и благодаростта му към вас ще го направи напълно сигурно, че това, което е направено за него, то трябва да направи за бъдещите поколения.
Aко всяко поколение се отнася към децата с любов и уважение и им дава свобода да растат свободно, всички тези глупости за пропастта между поколенията ще изчезнат. Ако уважавате своите деца, ако сте техни приятели. Няма да е възможно да има пропаст нежду поколенията.
(от ОШО "За Зрелостта")
|
ЛЮБОВ + ОСЪЗНАВАНЕ = ВЪТРЕШНО СЪЩЕСТВО
