|
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ
Редактор - със-та-ви-тел
Ге-о-р-ги Ра-дев
1939 година
Кни-га-та "Учи-те-лят го-во-ри" е със-та-ве-на от Ге-о-р-ги Ра-дев (1900-1940) по ре-дак-ти-ра-ни от не-го из-б-ра-ни мис-ли от Сло-во-то на Учи-те-ля Беинса Дуно, под-ре-де-ни по те-ми.
Тек-с-тът на но-во-то из-да-ние на "Учи-те-лят го-во-ри" е въз-п-ро-и-з-ве-ден по пър-во-то из-да-ние от 1939 г., ка-то е при-ве-ден в съ-о-т-вет-с-т-вие със съв-ре-мен-ни-те пра-во-го-вор-ни и пра-во-пис-ни изис-к-ва-ния на бъл-гар-с-кия кни-жо-вен език.
Съ-дър-жа-ние
Пред-го-вор
Жи-вот
Ду-ша
Ис-ти-на
Лю-бов
Мъд-рост
Прав-да
Бог
Чо-век
Дух
Доб-ро
Сво-бо-да
Свет-ли-на
Яд-ка на Бо-жес-т-ве-но-то уче-ние
Жи-ва-та При-ро-да
Ве-ли-ко-то Все-мир-но брат-с-т-во
Четирите неща
Учител
Ученик
Свещения огън
Тяло на Любовта
Христос
Послесловие
Ние под-на-ся-ме Сло-во-то на Учи-те-ля на всич-ки бра-тя, чи-и-то ду-ши са зат-рог-на-ти от Лю-бов-та, чий-то дух се рад-ва на пъл-на сво-бо-да.
За-що-то са-мо онзи, каз-ва Учи-те-ля, чи-я-то ду-ша е зат-рог-на-та от Лю-бов-та, жи-вее.
Са-мо онзи, чий-то разум е оза-рен от зна-ние-то, но-си свет-ли-на.
И са-мо онзи, чий-то дух се рад-ва на съ-вър-ше-на сво-бо-да, мо-же да се на-ре-че ис-тин-с-ки чо-век и брат на чо-ве-чес-т-во-то.
ЖИВОТ
Из-вор на жи-во-та е Лю-бов-та. Лю-бов-та но-си пъл-ния жи-вот.
Жи-во-тът ста-ва ре-а-лен, ко-га-то чо-век поз-нае Лю-бов-та. Ако чо-век не раз-бе-ре Лю-бов-та, не мо-же да раз-бе-ре и жи-во-та. Ако не раз-бе-ре жи-во-та, не мо-же да раз-бе-ре и вре-ме-то, в ко-е-то той про-ти-ча ка-то неп-ре-ри-вен про-цес. Ако не раз-бе-ре вре-ме-то, той ще из-гу-би му-зи-кал-ния ри-тъм на жи-во-та и ще из-пад-не в ред дис-хар-мо-нич-ни със-то-я-ния, ко-и-то ще го нап-ра-вят не-щас-тен.
Най-ве-ли-ко-то не-що из-вън Лю-бов-та е жи-во-тът. Жи-во-тът е плод на Лю-бов-та. Но Лю-бов-та и жи-во-тът не са ед-но и съ-що не-що. В жи-во-та пос-то-ян-но се из-вър-ш-ват два про-це-са: еди-ни-ят про-цес е про-цес на съг-раж-да-не, а дру-ги-ят - про-цес на ру-ше-не. В Лю-бов-та те-зи два про-це-са не съ-щес-т-ву-ват. Тя е не-що чис-то и един-но. В жи-во-та оба-че има ди-фе-рен-ци-ра-не.
Жи-во-тът без Лю-бов ня-ма ни-ка-къв сми-съл. Та-къв жи-вот е вър-во-ли-ца от стра-да-ния, от па-да-ния и ста-ва-ния. Жи-во-тът не мо-же да се про-я-ви без обич. Жи-вот без обич ня-ма. Пър-ви-ят път, по кой-то жи-во-тът тръг-ва, е обич-та. За да по-ка-жеш, че жи-ве-еш, тряб-ва да оби-чаш. Сми-съ-лът на жи-во-та е в то-ва - да оби-чаш и да те оби-чат.
Жи-во-тът пре-дс-та-влява уси-лие на Ду-ха да се про-я-ви във вън-ш-ния свят, към пе-ри-фе-ри-я-та. Ко-га-то Ду-хът се про-я-ви на пе-ри-фе-ри-я-та и за-поч-не Сво-я-та ра-бо-та, каз-ва-ме, че жи-во-тът се из-ра-зя-ва в сво-е-то еле-мен-тар-но със-то-я-ние ка-то вре-ме-нен жи-вот. Вре-мен-ни-ят жи-вот оба-че е са-мо сян-ка на Жи-во-та или най-мал-ка-та про-е-к-ция на Це-ло-куп-ния Жи-вот. Веч-ни-ят Жи-вот съ-дър-жа без-к-рай-ни въз-мож-нос-ти. Той но-си всич-ки ус-ло-вия за ра-зум-но рас-те-не. А под Це-ло-ку-пен Жи-вот се раз-би-ра - об-ща-та Ми-ро-ва Ду-ша, ко-я-то се про-я-вя-ва в ця-ла-та Жи-ва При-ро-да. На-ши-те ду-ши са час-ти или удо-ве на та-зи Ве-ли-ка Ду-ша.
За да се про-я-ви ве-ли-ки-ят прин-цип на жи-во-та, той тряб-ва да при-е-ме как-ва-то и да е фор-ма, съ-о-т-вет-на на не-го-вия стре-меж и дви-же-ние. Стре-ме-жът, то-ва е ра-зум-ния вът-ре-шен под-тик, а дви-же-ни-е-то е фи-зи-чес-кия му из-раз. Жи-во-тът оба-че не се про-я-вя-ва са-мо в ед-на фор-ма - той се про-я-вя-ва в без-к-рай-но мно-го фор-ми. Ко-га-то по-ве-че фор-ми се съ-че-та-ят и об-ра-зу-ват ед-на по-го-ля-ма фор-ма, каз-ва-ме, че жи-во-тът е ра-зум-но ор-га-ни-зи-ран. То-га-ва всич-ки фор-ми имат стре-меж да да-дат из-раз на та-зи по-ви-со-ка фор-ма.
Жи-во-тът ни-ко-га не се пре-къс-ва, той веч-но про-дъл-жа-ва. Вън-ш-ни-те фор-ми се раз-ру-ша-ват, ала жи-во-тът веч-но про-дъл-жа-ва. Ни-що не е в със-то-я-ние да го раз-ру-ши - жи-во-тът е по-си-лен от смърт-та. Той е сво-бо-ден, не-у-ло-вим, неп-ре-ри-вен. Той не спи-ра. Той неп-ре-рив-но се вли-ва вът-ре и из-ти-ча на-вън. За-що-то, ако жи-во-тът не се вли-ва вът-ре и не из-ти-ча на-вън, чо-век не мо-же да се свър-же с окол-на-та сре-да.
Жи-во-тът, кой-то е в нас, е съ-вър-шен. Удо-вол-с-т-ви-я-та, страс-ти-те, неп-ра-вил-ни-те мис-ли и чув-с-т-ва ог-ра-ни-ча-ват ес-тес-т-ве-ни-те про-я-ви на жи-во-та.
Жи-во-тът мо-же да бъ-де са-мо до-бър. Лош жи-вот ня-ма. И ко-га-то се каз-ва, че жи-во-тът тряб-ва да се по-доб-ри, то-ва е пог-реш-на идея. Сам по се-бе си жи-во-тът не е ни-то до-бър, ни-то лош. В жи-во-та мо-же да има при-ме-си, но той ни-то се по-доб-ря-ва, ни-то се вло-ша-ва. Жи-во-тът из-ли-за от Бо-га и се въз-в-ръ-ща към Не-го. За-то-ва той по съ-щи-на е аб-со-лют-но чист. Из-ме-не-ни-я-та оба-че, ко-и-то се вна-сят в жи-во-та, те имен-но до-кар-ват ло-ши-те пос-ле-ди-ци. И то-га-ва се го-во-ри за свет-с-ки жи-вот, за ду-хо-вен жи-вот, за вре-ме-нен и ве-чен жи-вот. Ала жи-во-тът сам по се-бе си не е ни свет-с-ки, ни ду-хо-вен. Ко-га-то жи-во-тин-с-ко-то жи-вее в чо-ве-ка, жи-во-тът ста-ва свет-с-ки, а ко-га-то ра-зум-но-то жи-вее в не-го, той ста-ва ду-хо-вен. За-що-то жи-во-тът на чо-ве-ка се раз-ли-ча-ва от жи-во-та на ос-та-на-ли-те съ-щес-т-ва по сво-я-та ра-зум-ност. Ду-ма-та "жи-вот" всъщ-ност под-раз-би-ра ра-зум-ност. Къ-де-то ня-ма ра-зум-ност, ня-ма и жи-вот. Къ-де-то има ра-зум-ност, да-же и най-сла-бо про-я-ве-на, там има и жи-вот.
Ра-зум-ни-ят жи-вот е жи-вот на без-с-мър-тие, жи-вот без стра-да-ния и мъ-че-ния. То-зи имен-но жи-вот е дял на чо-веш-ка-та ду-ша. В не-го всич-ко се про-я-вя-ва на сво-е-то вре-ме. В то-зи жи-вот ня-ма сму-ще-ния, а пос-то-ян-на ра-бо-та.
Жи-во-тът сам по се-бе си е един. Фи-зи-чес-ки-ят жи-вот, ду-хов-ни-ят жи-вот и Бо-жес-т-ве-ни-ят жи-вот са три ве-ли-ки про-я-ви на Це-ло-куп-ния, един-ния Жи-вот. Те се раз-ли-ча-ват по сво-и-те на-ча-ла, по сво-и-те обек-ти и по сво-и-те це-ли. Фи-зи-чес-ки-ят жи-вот пос-то-ян-но се из-ме-ня и про-ме-ня. Той е жи-вот на по-вър-х-ност-та на во-да-та, на мор-с-ки-те въл-ни. Ду-хов-ни-ят жи-вот се про-ме-ня, без да се из-ме-ня. Той е жи-вот на мор-с-ки-те глъ-би-ни, на вът-реш-ност-та на мо-ре-то. А Бо-жес-т-ве-ни-ят жи-вот ни-то се из-ме-ня, ни-то се про-ме-ня. Всич-ки те-зи про-я-ви на жи-во-та са тяс-но свър-за-ни. Те са час-ти на ед-но ця-ло - на Це-ло-куп-ния без-г-ра-ни-чен Жи-вот.
За да раз-бе-ре чо-век жи-во-та и да бъ-де по-ле-зен на се-бе си и на дру-ги-те, тряб-ва да за-поч-не от фи-зи-чес-кия жи-вот и пос-те-пен-но да оти-ва към ду-хов-ния и Бо-жес-т-ве-ния жи-вот. Кой-то не оби-ча фи-зи-чес-кия жи-вот, не мо-же да има ни-как-во от-но-ше-ние към свет-ли-на-та. За-що-то във фи-зи-чес-кия свят е скла-ди-ра-на енер-ги-я-та на свет-ли-на-та - в рас-те-ни-я-та, в пло-до-ве-те. И хи-ги-е-на-та на фи-зи-чес-кия жи-вот за-поч-ва с пра-вил-но из-пол-з-ва-не на свет-ли-на-та, скла-ди-ра-на в рас-те-ни-я-та и пло-до-ве-те. С дру-ги ду-ми, тя за-поч-ва с пра-вил-но-то яде-не. А яде-не-то е пред-го-вор на фи-зи-чес-кия жи-вот. Тъй как-то пред-го-вор на ду-хов-ния жи-вот е му-зи-ка-та, а пред-го-вор на Бо-жес-т-ве-ния жи-вот е мо-лит-ва-та.
Жи-во-тът е сък-ро-ви-ще, ко-е-то тряб-ва да се па-зи. Па-зи го чрез Мъд-рост-та и не-ка ис-тин-с-ко-то зна-ние, ко-е-то про-и-з-ти-ча от нея, да му бъ-де ох-ра-на! Ос-та-ви го да те-че сво-бод-но от ве-ли-кия из-вор - Лю-бов-та! Ос-ве-ти го чрез Ис-ти-на-та, све-та на аб-со-лют-на-та ра-зум-ност. Ос-ве-ти го чрез Ис-ти-на-та, ко-я-то да-ва сво-бо-да на жи-во-та във всич-ки нап-рав-ле-ния.
За-що-то и жи-во-тът си има сво-е-то за-зо-ря-ва-не, своя из-г-рев и сво-е-то плад-не. За-зо-ря-ва-не на жи-во-та, то-ва е Лю-бов-та. Из-г-рев на жи-во-та, то-ва е Мъд-рост-та. Плад-не на жи-во-та, то-ва е Ис-ти-на-та.
За-зо-ри се в жи-во-та! На-пъ-пи! Ста-ни, из-п-ра-ви се на но-зе-те си и по-чув-с-т-вай, че си свър-зан с всич-ки съ-щес-т-ва на Зе-мя-та и Не-бе-то.
Из-г-рей в жи-во-та! Раз-цъф-ти се и вър-жи плод! Дос-тиг-ни не-го-во-то плад-не! Уз-рей! И ко-га-то се из-диг-неш до плад-не-то на жи-во-та, ти ще опи-таш ве-ли-кия му сми-съл, бла-гия му плод.
ДУША
От-де-ля-не-то на чо-веш-ка-та ду-ша от Бо-га със-та-вя един от най-ве-ли-ки-те мо-мен-ти в Би-ти-е-то. То-ва от-де-ля-не е из-вес-т-но в ан-гел-с-кия свят под наз-ва-ни-е-то "за-зо-ря-ва-не на чо-веш-ка-та ду-ша". Ду-ша-та из-ли-за от своя Пър-во-и-з-точ-ник ка-то Бо-жес-т-вен лъч и вли-за в не-о-бят-на-та Все-ле-на, за да из-вър-ши ра-бо-та-та, ко-я-то й пред-с-тои.
Ду-ша-та е веч-на. Тя е та-ка веч-на, как-то Бог е ве-чен. Но до-ка-то Бог е аб-со-лют-но не-и-з-ме-нен, ду-ша-та неп-ре-къс-на-то се из-ме-ня, ка-то по та-къв на-чин се раз-ви-ва и до-би-ва но-ви ка-чес-т-ва.
Чо-веш-ки-те ду-ши жи-ве-ят и се дви-жат в Бо-га. Те съ-щес-т-ву-ват у Не-го във веч-ност-та, ма-кар и да са се про-я-ви-ли в раз-лич-ни мо-мен-ти. Те съ-щес-т-ву-ват за-е-д-но, ма-кар и да не са из-лез-ли ед-нов-ре-мен-но от Бо-га; жи-ве-ят един и същ жи-вот, ма-кар и да се раз-ли-ча-ват. А раз-ли-ча-ват се, за-що-то вся-ка ду-ша пред-с-та-вя ед-но със-то-я-ние на Бо-жес-т-ве-но-то Съз-на-ние.
Ду-ши-те - то-ва са раз-лич-ни със-то-я-ния, в ко-и-то Бо-жес-т-ве-но-то Съз-на-ние се е про-я-ви-ло във вре-ме и прос-т-ран-с-т-во. За-то-ва ние каз-ва-ме: Има са-мо ед-на Ве-ли-ка, Бо-жес-т-ве-на Ду-ша, а всич-ки дру-ги ду-ши са са-мо ней-ни про-я-ви. Всич-ко мо-же да из-чез-не в све-та, но ду-ши-те - ни-ко-га. Те не мо-гат да из-чез-нат, за-що-то не мо-же да из-чез-не и Бо-жес-т-ве-на-та Ду-ша, Бо-жес-т-ве-но-то Съз-на-ние.
Днес хо-ра-та не поз-на-ват ду-ша-та. Те не съз-на-ват се-бе си ка-то ду-ши, а ка-то лич-нос-ти. Лич-ност-та, то-ва е фи-зи-чес-кия чо-век, а не ис-тин-с-ко-то се-бе - ду-ша-та. Те поз-на-ват и лич-нос-ти-те на дру-ги-те, а не ду-ши-те им, ко-и-то са ис-тин-с-ки-те им ближ-ни. Но ако хо-ра-та не вло-жат в съз-на-ни-е-то си иде-я-та, че са жи-ви, ра-зум-ни ду-ши, ако те се съз-на-ват все още ка-то лич-нос-ти, ка-то умо-ве и сър-ца, ка-то мъ-же и же-ни, ня-ма ни-що да пос-тиг-нат. Всич-ки те-зи фор-ми на съз-на-ние са ве-че опи-та-ни. Вло-жат ли оба-че в съз-на-ни-е-то си, че са жи-ви, ра-зум-ни ду-ши, ще вне-сат не-що но-во в жи-во-та си, ще му да-дат но-ва на-со-ка.
За-що-то при се-гаш-но-то раз-ви-тие на чо-ве-ка, ня-ма по-ви-со-ко със-то-я-ние от със-то-я-ни-е-то на ду-ша-та. То но-си със се-бе си всич-ки ус-ло-вия, всич-ки въз-мож-нос-ти на Бо-жес-т-ве-на-та Лю-бов. Са-мо в ду-ша-та мо-же Бог да се изя-ви в Сво-я-та пъл-но-та. Лю-бов-та мо-же да се из-ра-зи на-пъл-но са-мо чрез ду-ша-та. Ако вие из-ра-зи-те лю-бов-та си чрез сър-це-то, тя ще бъ-де са-мо на-по-ло-ви-на из-ра-зе-на. Ако я из-ра-зи-те чрез ума си, тя ще бъ-де пак на-по-ло-ви-на из-ра-зе-на. А всич-ки сла-бос-ти в све-та про-и-з-ти-чат от по-ло-ви-ни-те.
До-се-га чо-веш-ка-та ду-ша е на-пъп-ва-ла, тя е дос-тиг-на-ла да ста-не пъп-ка. Но в на-ша-та епо-ха та-зи пъп-ка за-поч-ва да се раз-т-ва-ря. То-ва раз-т-ва-ря-не на пъп-ка-та-ду-ша е един от най-ве-ли-ки-те мо-мен-ти в Кос-мо-са и се на-ри-ча "раз-цъф-тя-ва-не на чо-веш-ка-та ду-ша". И всич-ки въз-ви-ше-ни съ-щес-т-ва в Бо-жес-т-ве-ния свят очак-ват с тре-пет раз-цъф-тя-ва-не-то на чо-веш-ка-та ду-ша. Те зна-ят, че в нея са на-пи-са-ни всич-ки про-я-ви на Бо-га, че в нея е вло-же-но всич-ко оно-ва, ко-е-то е ста-на-ло пре-ди тях, ко-е-то се-га ста-ва и ко-е-то ще ста-не в бъ-де-ще. Те зна-ят, че чо-веш-ка-та ду-ша е ед-на све-ще-на кни-га, в ко-я-то Бог по един осо-бен на-чин, не-поз-нат за тях, е на-пи-сал раз-ви-ти-е-то на ця-ло-то Би-тие. За-то-ва с та-къв све-щен тре-пет очак-ват те раз-цъф-тя-ва-не-то на чо-веш-ка-та ду-ша. Цве-тът, в кой-то ще се раз-цъф-не та-зи ду-ша, ще блес-не във всич-ка-та си кра-со-та, и Бог ще влее в не-го Сво-я-та Свет-ли-на и Сво-я-та Лю-бов. А в чо-веш-ка-та ду-ша има та-ка-ва кра-со-та, как-то в ни-кое дру-го съ-щес-т-во на све-та. Та-зи кра-со-та с ни-що не мо-же да се срав-ни. До-ри ко-га-то Бог пог-лед-не фор-ма-та на чо-веш-ка-та ду-ша, и Той се ве-се-ли.
Щом се раз-цъф-ти чо-веш-ка-та ду-ша, то-га-ва всич-ки ан-ге-ли, всич-ки слу-жи-те-ли на Бо-га ще дой-дат. Те от не-за-пом-не-ни вре-ме-на очак-ват раз-цъф-тя-ва-не-то й, за да вку-сят от ней-ния нек-тар. А със сво-е-то ид-ва-не те ще до-не-сат Но-ва-та кул-ту-ра, ко-я-то Аз на-ри-чам "кул-ту-ра на Лю-бов-та".
Ко-га-то Хрис-тос сле-зе на Зе-мя-та, Той сле-зе да по-мог-не имен-но на чо-веш-ки-те ду-ши. За-що-то вся-ка ду-ша, ко-я-то е сляз-ла на Зе-мя-та, има ед-на съ-щес-т-ве-на за-да-ча, ко-я-то са-ма тряб-ва да раз-ре-ши.
В све-та има ра-зум-ни ду-ши, ко-и-то ис-кат да се пов-диг-нат и да жи-ве-ят съз-на-тел-но. За тях сли-зат на Зе-мя-та Ве-ли-ки-те Учи-те-ли, на тях по-ма-гат и всич-ки лю-бе-щи и све-те-щи ду-ши, ко-и-то ра-бо-тят в све-та. За-що-то са-мо ду-ши, ко-и-то лю-бят и ко-и-то све-тят, мо-гат да по-ма-гат на дру-ги-те ду-ши. Те са за-вър-ши-ли сво-и-те из-пи-ти на Зе-мя-та. В тях Бо-жес-т-ве-но-то Съз-на-ние е про-бу-де-но. Ето за-що, те не ис-кат да на-пус-нат Зе-мя-та. Те каз-ват: "Се-га ние ще жи-ве-ем на Зе-мя-та при всич-ки ус-ло-вия, ще жи-ве-ем та-ка, как-то Бог ис-ка. Ние раз-би-ра-ме се-га как тряб-ва да се жи-вее".
За чо-веш-ка-та ду-ша, ко-я-то ис-ка да се пов-диг-не, ня-ма ни-що не-въз-мож-но. Тя е сил-на, бла-го-да-ре-ние на сво-я-та връз-ка с дру-ги-те ду-ши, ко-и-то са ис-тин-с-ки-те й ближ-ни. И кол-ко-то по-го-лям е бро-ят на ду-ши-те, с ко-и-то чо-веш-ка-та ду-ша е свър-за-на, тол-ко-ва тя е по-сил-на и по-не-у-яз-ви-ма. Ус-пе-хът на ду-ша-та за-ви-си от броя на ду-ши-те, с ко-и-то тя е свър-за-на. Съз-на-ни-е-то на ония ду-ши, ко-и-то взи-мат учас-тие в зем-ния жи-вот на ед-на ду-ша, е пос-то-ян-но със-ре-до-то-че-но в Лю-бов-та, и за-то-ва те й по-ма-гат без-ко-рис-т-но и са-мо-о-т-вер-же-но. Ето за-що, из-кус-т-во-то на зем-ния жи-вот се със-тои в то-ва - до-ка-то чо-век е на Зе-мя-та, в та-зи мал-ка фор-ма, да вле-зе във връз-ка с ду-ши-те на дру-ги-те хо-ра. Там е клю-чът на ус-пе-ха. До-ри ед-на ду-ша да ви оби-ча, тя е в със-то-я-ние да ви по-мог-не в мъч-но-ти-и-те на жи-во-та. А ко-га-то мно-го ду-ши на-со-чат Лю-бов-та си към един чо-век, той мо-же всич-ко да ста-не - по-ет, ху-дож-ник, му-зи-кант, учен. Ве-ли-ка си-ла е Лю-бов-та.
Пъ-тят на вся-ка ду-ша е стро-го оп-ре-де-лен и ни-кой не е в със-то-я-ние да я от-к-ло-ни от не-го. Не-въз-мож-но е ед-на ду-ша да от-к-ло-ни дру-га от ней-ния път, за-що-то Бог зор-ко бди над ду-ши-те и нап-рав-ля-ва тях-но-то дви-же-ние в не-о-бят-на-та Все-ле-на. Са-ма по се-бе си вся-ка ду-ша е ед-на мал-ка все-ле-на, ко-я-то се дви-жи по свой път в го-ля-ма-та Все-ле-на. Но ед-но ве-ли-ко свойс-т-во на ду-ша-та е да се сма-ля-ва - да ста-ва без-к-рай-но мал-ка и да се раз-ши-ря-ва - да ста-ва не-о-бят-на ка-то Все-ле-на-та.
Из-лез-ли пос-ле-до-ва-тел-но от Бо-га, ду-ши-те се на-ми-рат по-меж-ду си в та-ки-ва от-но-ше-ния, в как-ви-то се на-ми-рат то-но-ве-те един към друг. В сво-и-те от-но-ше-ния ду-ши-те със-та-вят хар-мо-нич-ни гру-пи. Те об-ра-зу-ват от-дел-ни сис-те-ми, ко-и-то се дви-жат спи-ра-ло-вид-но в без-г-ра-нич-но-то прос-т-ран-с-т-во. При сво-е-то ин-во-лю-ци-он-но дви-же-ние те сли-зат на гру-пи, но ос-та-ват в раз-лич-ни по гъс-то-та сре-ди, за-що-то не всич-ки мо-гат да пре-о-до-ле-ят тях-на-та съп-ро-ти-ва. Са-мо част от тях дос-ти-гат до най-гъс-та-та ма-те-рия. Та-ка ду-ши-те са свър-за-ни във вид на ве-ри-га, ко-я-то ми-на-ва през раз-лич-ни по-ле-та. При ево-лю-ци-я-та си ду-ши-те въз-ли-зат по съ-щия за-кон - раз-лич-ни-те ду-ши въз-ли-зат в раз-лич-но ред-ки сре-ди.
Да въз-лю-биш ду-ша-та на чо-ве-ка - в то-ва се със-тои ис-тин-с-ки-ят мо-рал. Ала кой-то ис-ка да бо-ра-ви с чо-веш-ка-та ду-ша, тряб-ва да има ве-лик ум. Той тряб-ва да раз-би-ра дъл-бо-ки-те про-це-си, ко-и-то се из-вър-ш-ват в нея. Дъл-бо-чи-на има в чо-веш-ка-та ду-ша! Дъл-бо-чи-на и не-о-бят-ност! За-що-то чо-веш-ка-та ду-ша жи-вее из-вън на-шия свят, в един свят с мно-го по-ве-че из-ме-ре-ния. Тя има са-мо ед-на мал-ка про-е-к-ция на Зе-мя-та. Явя-ва се са-мо вре-мен-но ка-то гос-тен-ка на ума и сър-це-то. И ко-га-то ду-ша-та по-се-ти чо-ве-ка, той ста-ва ве-лик, вдъх-но-вен, бла-го-ро-ден. От-тег-ли ли се ду-ша-та, той пак ста-ва обик-но-вен чо-век.
Всич-ки ве-ли-ки мис-ли и же-ла-ния из-ти-чат от из-во-ра на ду-ша-та. Ду-ша-та пък се пои от друг из-вор - чо-веш-кия дух. Чо-веш-ки-ят дух се пои от още по-ве-лик из-вор - Бо-жия Дух. А Бо-жи-ят Дух се пои от най-ве-ли-кия из-вор - Аб-со-лют-ния, Нез-най-ния Дух на Би-ти-е-то, за Ко-го-то ни-кой ни-що не знае.
И та-ка, пом-ни:
Ти си ду-ша, не тя-ло!
Ти си ду-ша, за-че-на-та ня-ко-га в Бо-жес-т-ве-ния Дух, за-че-на-та в Лю-бов.
Се-га ду-ша-та ти е ве-че пъп-ка, ко-я-то ча-ка да се раз-цъф-ти. Със-ре-до-то-чи съз-на-ни-е-то си в нея, за-що-то то-ва е един от най-ве-ли-ки-те мо-мен-ти на жи-во-та ти! То-га-ва ти ще се раз-т-во-риш за ве-ли-ко-то слън-це, ко-е-то оза-ря-ва це-лия Бо-жес-т-вен свят.
ИСТИНА
За Бо-га ние има-ме две по-ня-тия. Ко-га-то из-ли-за-ме от Не-го, ние Го раз-би-ра-ме ка-то не-що, ко-е-то се ог-ра-ни-ча-ва са-мо в Се-бе Си. А ка-то за-поч-нем раз-ви-ти-е-то си, из-хож-дай-ки от край-но-то, гра-нич-но-то и оти-вай-ки към оно-ва, ко-е-то е без на-ча-ло и без край, схва-ща-ме Бо-га ка-то без-г-ра-ни-чен, без-на-ча-лен.
Ис-ти-на-та, ко-я-то е из-ляз-ла от Без-г-ра-нич-но-то, е нап-ра-ви-ла не-ща-та гра-нич-ни. Тя е, ко-я-то е изя-ви-ла Без-г-ра-нич-но-то. Бог ка-то Ис-ти-на ни прив-ли-ча, а Хрис-тос по-каз-ва ис-тин-с-кия път на на-ше-то вът-реш-но дви-же-ние към Бо-га. И за-то-ва Ис-ти-на-та е на-со-ка към Без-г-ра-нич-но-то и Без-на-чал-но-то, ко-е-то има връз-ка с ог-ра-ни-че-но-то.
Ка-за-но е: "Гла-ва на Тво-е-то Сло-во е Ис-ти-на-та".(Псалом 119:160, бел. ред.) А ние зна-ем, че всич-ки дви-же-ния из-хож-дат от гла-ва-та и се въз-в-ръ-щат пак към нея. Гла-ва-та по-каз-ва по-со-ка-та. И ко-га-то ка-жем, че ня-кой има гла-ва, под-раз-би-ра-ме, че той има по-со-ка и цел, към ко-я-то се стре-ми. Са-мо чо-век, кой-то има Ис-ти-на-та, знае по-со-ка-та на своя жи-вот.
Във Все-ле-на-та всич-ко се дви-жи. Зе-мя-та се дви-жи око-ло Слън-це-то. Слън-це-то се дви-жи око-ло дру-го слън-це - дви-же-ние в дви-же-ние ста-ва. Но об-ща-та по-со-ка на всич-ки те-зи дви-же-ния се да-ва от Ис-ти-на-та.
Ала не са-мо не-бес-ни-те те-ла се дви-жат. Всич-ки же-ла-ния, чув-с-т-ва и мис-ли на чо-ве-ка об-ра-зу-ват ми-ли-а-р-ди све-то-ве и сис-те-ми, ко-и-то се дви-жат към ве-ли-ка-та цел - Ис-ти-на-та. Чо-век тряб-ва да поз-на-ва пъ-тя на сво-е-то дви-же-ние във вся-ко от-но-ше-ние. И той не тряб-ва по ни-кой на-чин да спи-ра то-ва дви-же-ние. В Ис-ти-на-та не се до-пус-ка ни-то за миг ни-как-во ко-ле-ба-ние. Всич-ко у нея е стро-го оп-ре-де-ле-но. Вся-ко ко-ле-ба-ние е съд-бо-нос-но, за-що-то и най-сла-бо-то дви-же-ние на от-дел-ния чо-век та-ка е свър-за-но с дру-ги дви-же-ния, че и при най-мал-ко-то по-ко-ле-ба-ва-не мо-же да го спо-ле-ти ка-тас-т-ро-фа - ста-ва пре-си-ча-не на пъ-ти-ща-та във Все-ле-на-та.
Всич-ки съ-щес-т-ва, ко-и-то не жи-ве-ят спо-ред Ис-ти-на-та, имат же-ла-ние да се дви-жат без-раз-бор-но. И за-то-ва При-ро-да-та ги е ог-ра-ни-чи-ла. А Ис-ти-на-та под-раз-би-ра дви-же-ние в оп-ре-де-ле-на по-со-ка - по-со-ка-та, в ко-я-то всич-ко във Все-ле-на-та се дви-жи - от гра-нич-но-то към Без-г-ра-нич-но-то и Без-на-чал-но-то.
"Ис-ти-на-та ще ви нап-ра-ви сво-бод-ни".(Евангелие от Иоан, 8:32, бел. ред)
Стре-меж и коп-неж на чо-веш-ка-та ду-ша е да бъ-де сво-бод-на. То-ва е един ве-лик под-тик, но не в обик-но-ве-ния чо-век, а в чо-ве-ка, у ко-го-то съз-на-ни-е-то се е про-бу-ди-ло. Сво-бо-да-та е един ве-лик под-тик в чо-ве-ка, у ко-го-то се съ-буж-да Бо-жес-т-ве-но-то. Ис-ти-на-та под-раз-би-ра вис-ше-то в чо-ве-ка.
"Въз-лю-бил си Ис-ти-на-та в чо-ве-ка"
Це-ли-ят жи-вот на чо-ве-ка по-чи-ва на Ис-ти-на-та, ко-я-то но-си сво-бо-да. Ко-га-то се го-во-ри за сво-бо-да в аб-со-лют-ния сми-съл на ду-ма-та, под-раз-би-ра се ду-хът на чо-ве-ка - най-въз-ви-ше-но-то у не-го - не ума! Чрез Ис-ти-на-та ние мо-жем да из-ле-зем от рам-ки-те на вре-мен-ния жи-вот, на смърт-та и да вле-зем във веч-на-та сво-бо-да.
Каз-ват, че Ис-ти-на-та е от-в-ле-че-на. Не, Ис-ти-на-та е ре-а-л-но-то, ко-е-то ле-жи в ос-но-ва-та на на-шия жи-вот. Тя е един свят на не-о-пи-су-е-ма кра-со-та, кой-то си има сво-и-те крас-ки, то-но-ве, му-зи-ка. Тя е свят, кой-то съ-щес-т-ву-ва и ще съ-щес-т-ву-ва ви-на-ги. В то-зи свят не-ща-та са стро-го, ма-те-ма-ти-чес-ки оп-ре-де-ле-ни. Ня-ма ни-що непред-ви-де-но, ни-що слу-чай-но.
Ис-ти-на-та е не-за-ви-си-ма от лич-ни-те схва-ща-ния на хо-ра-та. Да-ли ще мис-ли-те по един или друг на-чин за нея, да-ли ще се приб-ли-жа-ва-те или от-да-ле-ча-ва-те от нея, с то-ва вие ня-ма да из-ме-ни-те ней-ни-те от-но-ше-ния.
Лю-бов-та вся-ко-га има стре-меж към Ис-ти-на-та. Ис-ти-на-та е обект на Лю-бов-та. Без Ис-ти-на-та ка-то обект, Лю-бов-та не мо-же да се про-я-ви.
Кра-со-та-та е съ-що из-раз на Ис-ти-на-та. Как-во-то е кра-со-та-та по от-но-ше-ние на чо-ве-ка, та-ко-ва е Ис-ти-на-та по от-но-ше-ние на Бо-жес-т-ве-ния свят. Ис-ти-на-та е не-го-ва-та свет-ли-на.
По-не-же Ис-ти-на-та при-над-ле-жи към све-та на без-с-мър-ти-е-то, за греш-ни-те хо-ра тя е не-дос-тъп-на. Да се го-во-ри на греш-ни-те хо-ра за Ис-ти-на-та е все ед-но ня-кой ма-те-ма-тик да го-во-ри на един не-ук чо-век за вис-ши-те ма-те-ма-тич-ески проб-ле-ми.
Лю-бов-та е сниз-хо-ди-тел-на към греш-ки-те на хо-ра-та, към тех-ни-те сла-бос-ти. Ис-ти-на-та оба-че е стро-га и не-у-мо-ли-ма. Ис-ти-на-та не тър-пи не-ве-жес-т-во-то, сла-бост-та, не-чис-то-та-та. В то-ва се със-тои ней-на-та съ-вър-ше-на кра-со-та. Ето за-що, кой-то е слаб, да оти-де при Лю-бов-та. Кой-то е не-ве-жа, да оти-де при Мъд-рост-та. Кой-то е онеп-рав-дан, да оти-де при Прав-да-та, а кой-то ис-ка да бъ-де съ-вър-шен, да оти-де при Ис-ти-на-та.
Мис-ли-те ли, че Ис-ти-на-та е при бо-га-ти-те? - Не е. Мис-ли-те ли, че е при си-ро-ма-си-те? - Не е. Мис-ли-те ли, че е при уче-ни-те, при фи-ло-со-фи-те, при вяр-ва-щи-те, при окул-тис-ти-те? - Не е. Ни-къ-де я ня-ма Ис-ти-на-та. За-що-то то-зи свят е свят на стра-да-ния и смърт, свят на неп-ре-къс-на-ти про-ме-ни. А в та-къв свят Ис-ти-на-та не мо-же да дой-де. Тя не мо-же да сле-зе до не-го.
Ис-ти-на-та го-во-ри със слън-ца-та. Мъд-рост-та го-во-ри с пла-не-ти-те. А Лю-бов-та е тол-ко-ва сниз-хо-ди-тел-на, че го-во-ри и с най-мал-ки-те, най-нез-на-чи-тел-ни-те съ-щес-т-ва.
По-не-же Ис-ти-на-та го-во-ри със слън-ца-та, въз-ви-ше-на и да-леч-на е ней-на-та цел. Ето за-що, за Ис-ти-на-та смър-т-ни-те хо-ра не мо-гат да го-во-рят. Те мо-гат да из-не-сат един факт ка-то ис-ти-на, но за Ис-ти-на-та са-ма по се-бе си, не мо-гат да го-во-рят.
Вло-жи Ис-ти-на-та в ду-ша-та си и сво-бо-да-та, ко-я-то тър-сиш, ще я при-до-би-еш.
Въз-лю-би Ис-ти-на-та! И ко-га-то си тъй си-ро-мах, че ня-маш ни пе-так в джо-ба си, знай, че има не-що, ко-е-то се-ди над вся-ка си-ро-ма-шия. То-ва е Ис-ти-на-та. Има не-що, ко-е-то се-ди над вся-ко бо-гат-с-т-во. То-ва е Ис-ти-на-та. Има не-що, ко-е-то се-ди над вся-ка власт. То-ва е Ис-ти-на-та.
Та-зи Ис-ти-на ще от-во-ри пред те-бе ве-лик прос-тор и ти ще прог-лед-неш. Ко-га-то тя дой-де у те-бе, ще нап-ра-ви ума ти све-тъл, в сър-це-то ти ще вне-се мир, а на тя-ло-то ти ще да-де си-ла и здра-ве,
Ге-рой в све-та мо-же да бъ-де са-мо он-зи, в ко-го-то жи-вее Ис-ти-на-та. Са-мо той мо-же да се жер-т-ва, и ко-га-то се по-жер-т-ва, ще вле-зе да жи-вее в ду-ши-те на хо-ра-та. За-то-ва ви каз-вам: Пре-ди всич-ко и над всич-ко - Лю-бов към Ис-ти-на-та!
ЛЮБОВ
Лю-бов-та е свят, в кой-то жи-вее Бо-жес-т-ве-ни-ят Дух. Най-ве-ли-ки-ят свят, кой-то поз-на-ват мъд-ре-ци-те от всич-ки вре-ме-на и за кой-то Хрис-тос го-во-ри, е све-тът на Лю-бов-та. И ко-га-то каз-ва-ме, че Бог е Лю-бов, под-раз-би-ра-ме съ-щи-на-та, от ко-я-то всич-ко про-и-з-ли-за. От из-во-ра на Лю-бов-та са про-и-з-лез-ли и ще про-и-з-ли-зат всич-ки све-то-ве през всич-ки-те веч-нос-ти.
Всич-ко в све-та жи-вее в Лю-бов-та и чрез Лю-бов-та. Всич-ко, ко-е-то виж-да-ме: звез-д-ни все-ле-ни, слън-ца, пла-не-ти, е про-я-ва на Лю-бов-та. Це-ли-ят Кос-мос в не-го-ва-та це-ло-куп-ност, це-ли-ят фи-зи-чес-ки свят е про-я-ве-на, ма-те-ри-а-ли-зи-ра-на Лю-бов. То-ва е ве-ли-ко-то "тя-ло на Бо-га".
Вън от Лю-бов-та ние не поз-на-ва-ме Бо-га. Лю-бов-та е свър-за-на с всич-ки ор-га-нич-ни съ-щес-т-ва. Ня-ма жи-во съ-щес-т-во, ня-ма жи-ва ма-те-рия в све-та, ко-я-то да не се вли-яе по един или друг на-чин от Лю-бов-та, да не е тяс-но свър-за-на с нея.
Бог на Лю-бов-та не е са-мо вън от нас, във Все-ле-на-та, а и вът-ре в нас. Той е жи-ва-та връз-ка на всич-ко, ко-е-то е "вън" и "вът-ре".
Лю-бов-та обе-ма всич-ко в се-бе си. Са-ма по се-бе си тя е без-ко-неч-на, а всич-ки не-ща вън от нея са ко-неч-ни. И за-то-ва ние каз-ва-ме:
Веч-на е са-мо Лю-бов-та. От нея из-ти-ча жи-во-тът. Лю-бов-та е, ко-я-то но-си пъл-ния жи-вот.
Доб-ро-то ка-то плод на Лю-бов-та, се съ-дър-жа в нея. Мъд-рост-та и тя се съ-дър-жа в нея, за-що-то пред-с-та-вя фор-ми-те, чрез ко-и-то Бо-жи-я-та Лю-бов се изя-вя-ва. Ис-ти-на-та съ-що е вклю-че-на в Лю-бов-та. Тя е най-чис-ти-ят об-раз на Лю-бов-та. Прав-да-та и тя е вклю-че-на в Лю-бов-та. Ето за-що, аб-со-лют-на-та Бо-жия Лю-бов под-раз-би-ра аб-со-лют-на Прав-да. Къ-де-то ня-ма прав-да, ня-ма Лю-бов. Фи-зи-чес-ка-та стра-на на Лю-бов-та е Прав-да-та. За да се изя-ви Лю-бов-та на Зе-мя-та, неп-ре-мен-но тряб-ва да има Прав-да.
Лю-бов-та е дъл-го-тър-пе-ли-ва, ми-лос-ти-ва, но аб-со-лют-на-та Лю-бов изис-к-ва аб-со-лют-на Прав-да. И са-мо чо-век, кой-то е прос-вет-нал в Прав-да-та, мо-же да въз-п-ри-е-ме Бо-жес-т-ве-на-та Лю-бов. Хрис-тос е изя-ве-на-та Лю-бов в Прав-да-та, ко-я-то прос-вет-ва у оне-зи, ко-и-то Го лю-бят.
Лю-бов-та е са-мо за ве-ли-ки-те, сил-ни-те ду-ши. Гра-мад-на енер-гия се крие в чо-ве-ка на Лю-бов-та.
Помнете: Любовта не е за болни хора. Лю-бов-та е са-мо за здра-ви хо-ра. Бол-ни-те, мър-т-ви-те хо-ра не лю-бят. Са-мо жи-ви-те хо-ра, ко-и-то са из-пъл-не-ни с Бо-жес-т-ве-ния Дух - те са, на ко-и-то сър-ца-та треп-тят от Лю-бов. Не се лъжете: Болните, мъртвите духом хора не са озарени от Лю-бов-та. И ко-га-то чу-е-те ня-ко-го да каз-ва: "Аз съм чо-век на хлад-ния раз-съ-дък, аз не мо-га да лю-бя, не мо-га да се за-ни-ма-вам с та-ки-ва дреб-на-вос-ти", знай-те, че то-зи чо-век е глу-пав. За-що-то най-мъд-ро-то, най-ве-ли-ко-то не-що в све-та е Лю-бов-та. Най-мъд-ро-то Съ-щес-т-во, за Ко-е-то се каз-ва, че е Лю-бов, лю-би. Он-зи, Кой-то е съз-дал све-то-ве-те, Кой-то е нап-ра-вил всич-ко, Кой-то всич-ко е из-пъл-нил с жи-вот, Кой-то е дал всич-ки жер-т-ви, лю-би, а то-зи пиг-мей, със своя "хла-ден раз-съ-дък", не мо-жел да лю-би! Хрис-тос сле-зе на Зе-мя-та да изя-ви Лю-бов-та, а хо-ра-та на "трез-вия ум" не мо-же-ли да лю-бят!
Про-пъ-ту-вай-те ця-ло-то Не-бе, ця-ла-та Все-ле-на, оби-ко-ле-те всич-ки све-то-ве, всич-ки ще ви ка-жат, че Бог е Лю-бов. И ако бих-те за-пи-та-ли един ан-гел: "Оби-ча ли ни Бог"?, той ще ви ка-же: "По-и-с-кай-те по-ско-ро от ме-не да из-гу-бя всич-ко-то си съз-на-ние, всич-ко, ко-е-то съм при-до-бил през ве-ко-ве-те, от-кол-ко-то да ви от-го-во-ря на въп-ро-са - оби-ча ли ви Бог!"
И на-и-с-ти-на, Бог не мо-же да из-ме-ни на Се-бе Си. Ако при-е-мем, че Бог мо-же да из-ме-ни на Се-бе Си, зна-чи да до-пус-нем, че има ня-как-ва вън-ш-на си-ла, ко-я-то Го ог-ра-ни-ча-ва. А то-ва е не-мис-ли-мо. Лю-бов-та е не-и-з-мен-на. Тя вся-ко-га ни оза-ря-ва.
Спом-не-те си ду-ми-те от Пи-са-ни-е-то: "Бог тол-ко-ва въз-лю-би све-та, що-то да-де Своя еди-но-ро-ден Син, за да не по-ги-не все-ки, кой-то вяр-ва в Не-го". Зна-чи Бог ка-то въз-лю-бил све-та, дал от Се-бе Си в жер-т-ва най-ху-ба-во-то, най-въз-ви-ше-но-то - своя "еди-но-ро-ден Син", за да пов-диг-не ония ду-ши, ко-и-то вяр-ват в Лю-бов-та.
И на-и-с-ти-на, мо-же да се вяр-ва са-мо в ед-но: в Лю-бов-та. Вся-ко дру-го вяр-ва-не е из-ма-ма.
Лю-бов-та стои над вся-как-ви ре-ли-гии. Лю-бов-та са-ма съз-да-ва ре-ли-ги-и-те. В Бо-жес-т-ве-ния свят ре-ли-гии ня-ма. Там съ-щес-т-ву-ва са-мо Лю-бов. Ат-мос-фе-ра-та на Бо-жес-т-ве-ния свят е Лю-бов. Там всич-ко ди-ша Лю-бов. Но по-не-же Лю-бов-та не мо-же да се про-я-ви на Зе-мя-та, за-то-ва се явя-ват ре-ли-ги-и-те. Ис-ка-те ли оба-че да из-пъл-ни-те во-ля-та Бо-жия, тряб-ва неп-ре-мен-но да за-мес-ти-те ре-ли-ги-я-та с Лю-бов-та. То-га-ва все-ки, кой-то ви оби-ча, ще бъ-де све-ще-ник и слу-жи-тел във ва-шия храм.
Ве-ли-ко-то в све-та е да поз-на-ем Бо-га ка-то Лю-бов.
Кра-со-та-та в жи-во-та е във връз-ка-та ни с Бо-га на Лю-бов-та.
Лю-бов-та съ-дър-жа в се-бе си всич-ки ус-ло-вия, всич-ки ме-то-ди, всич-ки въз-мож-нос-ти, чрез ко-и-то чо-веш-ка-та ду-ша мо-же да се раз-вие в сво-я-та пъл-но-та. Ед-нич-ка тя мо-же да про-бу-ди в нея скри-ти-те въз-мож-нос-ти. На-у-ка-та, из-кус-т-во-то не мо-гат да бъ-дат сти-му-ли за про-буж-да-не-то на чо-веш-ка-та ду-ша. Те са са-мо вре-мен-ни за-ня-тия.
Един-с-т-ве-на-та ис-тин-с-ка ра-бо-та в све-та - то-ва е на-у-ка-та за Лю-бов-та. Тя е ве-ли-ки-ят обект на поз-на-ние за ду-ша-та. За-поч-не ли чо-век с Лю-бов-та ка-то ве-ли-ка и мощ-на си-ла, ду-ша-та и ду-хът му се про-буж-дат и той вли-за в ре-а-л-на връз-ка с фи-зи-чес-кия, Ду-хов-ния и Бо-жес-т-ве-ния свят. Са-мо чрез Лю-бов-та мо-же да раз-бе-ре чо-век от-но-ше-ни-я-та, ко-и-то съ-щес-т-ву-ват меж-ду те-зи све-то-ве, как-то и сми-съ-ла на це-ло-куп-ния жи-вот.
Но ед-но не заб-ра-вяй-те: в жи-во-та на чо-ве-ка има са-мо де-сет въз-мож-нос-ти да за-поч-не с Лю-бов-та. През все-ки де-сет го-ди-ни има въз-мож-ност да за-ра-бо-ти та-зи мощ-на си-ла. Ос-та-на-ло-то вре-ме от жи-во-та на чо-ве-ка е от-ре-де-но за за-ни-ма-ние. Уло-ви ли чо-век ед-на от те-зи въз-мож-нос-ти, един от лъ-чи-те на ве-ли-ко-то слън-це, ко-е-то оза-ря-ва це-лия Кос-мос, всич-ко въз-ви-ше-но и бла-го-род-но в ду-ша-та му ще за-поч-не да цъф-ти, да връз-ва и да зрее. Пло-до-ве-те на ду-ша-та уз-ря-ват са-мо под лъ-чи-те на то-ва слън-це.
Ко-га-то проб-лес-не пър-ви-ят лъч на Лю-бов-та, вие ще усе-ти-те в ду-ша-та си та-ко-ва не-о-пи-су-е-мо бла-жен-с-т-во, та-ка-ва свет-ли-на, та-къв мо-щен под-тик във ва-шия ум, та-къв стре-меж във ва-ша-та во-ля, че всич-ки преч-ки в све-та ще поч-нат да се то-пят. Ня-кол-ко ми-га пре-жи-ве-ни в Бо-жес-т-ве-на-та Лю-бов стру-ват мно-го по-ве-че от хи-ля-ди го-ди-ни обик-но-вен чо-веш-ки жи-вот, пре-ка-ран всред най-го-ле-ми удо-вол-с-т-вия и нас-ла-ди.
Ка-то оби-ча-ме, ние тър-сим Бо-га. Ние тряб-ва да лю-бим Бо-га, за да Го въз-п-ри-е-мем и опи-та-ме. А щом Го въз-п-ри-е-мем, ние опит-ва-ме Не-го-ва-та мъд-рост. Ка-за-но е в Пи-са-ни-е-то: "Да въз-лю-биш Бо-га с всич-ко-то си сър-це, с всич-ка-та си ду-ша, с всич-кия си ум и с всич-ка-та си си-ла. И да въз-лю-биш ближ-ния си ка-то се-бе си". То-ва е един-ед-ни-чък за-кон, кой-то се про-я-вя-ва в три свя-та. Лю-бов към Бо-га - ти си в Бо-жес-т-ве-ния свят. Лю-бов към се-бе си, към сво-я-та ду-ша - ти си в Ду-хов-ния свят. Лю-бов към ближ-ни-те си - ти си на фи-зи-чес-кия свят. При-ло-жи ли чо-век те-зи за-ко-ни, ня-ма да има си-ла в све-та, ко-я-то да му се про-ти-ви, ня-ма да има ми-съл, ко-я-то да не му се под-чи-ни и да не дой-де да пос-лу-жи на не-го-вия иде-ал.
Пом-не-те оба-че ед-на ве-ли-ка ис-ти-на: Са-мо Бог лю-би, за-що-то Бог е Лю-бов. Ня-ма чо-век, кой-то сам по се-бе си да мо-же да лю-би. Чо-век мо-же да бъ-де са-мо про-вод-ник на Лю-бов-та, но да лю-би от са-мо се-бе си - не мо-же. Да ис-каш да те оби-ча ня-кой, ще ре-че да ис-каш Бог да те лю-би. Бог, за да про-я-ви Лю-бов-та Си към те-бе на Зе-мя-та, тряб-ва да из-бе-ре ня-кой чо-век ка-то про-вод-ник и чрез не-го да ти се изя-ви. Ако на Зе-мя-та има са-мо един чо-век, кой-то те оби-ча, то е дос-та-тъч-но.
Лю-бов-та в Бо-жес-т-вен сми-съл е ра-зум-на про-я-ва меж-ду две въз-ви-ше-ни ду-ши, ко-и-то сто-ят на ед-нак-во рав-ни-ще и по ум, и по сър-це, и по стре-ме-жи - ду-ши ед-нак-во бла-го-род-ни, ед-нак-во пов-диг-на-ти ду-хов-но. Са-мо та-ки-ва две ду-ши мо-гат да се раз-би-рат. И то-га-ва Лю-бов-та меж-ду те-зи две ду-ши е ка-то му-зи-ка. За-що-то са-мо два-ма ис-тин-с-ки вир-ту-о-зи мо-гат да сви-рят за-е-д-но.
Вие чес-то пи-та-те: "Кой ни оби-ча?" В при-със-т-ви-е-то на он-зи чо-век, кой-то ви оби-ча по Бо-жес-т-вен на-чин, как-ва-то и скръб да има-те, как-во-то и ра-зо-ча-ро-ва-ние да пре-жи-вя-ва-те, те ми-гом ще из-чез-нат. На вас ще ви олек-не и прос-вет-не.
Лю-бов-та се от-ли-ча-ва със след-но-то чув-с-т-во: Ко-га-то чо-век обик-не ня-ко-го, той му съ-чув-с-т-ва и се от-на-ся с не-го та-ка, как-то се от-на-ся към се-бе си. Не се ли про-я-ви то-ва чув-с-т-во, Лю-бов-та на де-ло не се про-я-вя-ва. От Лю-бов-та про-и-з-ти-ча и чув-с-т-во-то на про-ща-ва-не-то. Са-мо Лю-бов-та про-ща-ва.
Ис-тин-с-ка-та Лю-бов е по-сил-на от смърт-та. Кой-то лю-би, не уми-ра. Лю-бов-та но-си без-с-мър-тие. Хо-ра-та уми-рат от без-лю-бие.
Ако ед-на май-ка има сил-на и не-по-ко-ле-би-ма Лю-бов към де-ца-та си, смърт-та не мо-же да й ги от-не-ме. Не са-мо смърт-та - ни-коя си-ла в све-та не е в със-то-я-ние да раз-лъ-чи две съ-щес-т-ва, ко-и-то Лю-бов-та е съ-е-ди-ни-ла. Лю-бов-та об-ра-зу-ва най-ус-той-чи-ви-те съ-е-ди-не-ния в жи-во-та. И ко-га-то две ду-ши об-ра-зу-ват ед-но та-ко-ва ус-той-чи-во съ-е-ди-не-ние чрез си-ла-та на Лю-бов-та, те об-ра-зу-ват ед-на двой-но по-мощ-на и по-свет-ла ду-ша с две съз-на-ния. Те-зи две ду-ши ка-то срещ-нат дру-ги две ду-ши, съ-е-ди-не-ни по то-зи на-чин, се свър-з-ват с тях и об-ра-зу-ват ед-на още по-мощ-на ду-ша. Та-ка про-дъл-жа-ва то-зи Бо-жес-т-вен про-цес на Лю-бов-та, кой-то един-с-т-вен е в със-то-я-ние да об-ра-зу-ва ус-той-чи-ви, не-раз-лъч-ни съ-е-ди-не-ния меж-ду ду-ши-те.По то-зи на-чин в Бо-жес-т-ве-на-та Лю-бов всич-ки ду-ши се съ-е-ди-ня-ват в ед-но ця-ло, та-ка мощ-но, та-ка ус-той-чи-во, че ни-как-ва си-ла в све-та не е в със-то-я-ние да раз-къ-са не-раз-рив-ни-те му връз-ки. В то-ва ця-ло вся-ка ду-ша жи-вее в дру-ги-те ду-ши и те жи-ве-ят в нея. Та-ка се осъ-щес-т-вя-ва един-с-т-во-то в мно-жес-т-во-то и мно-жес-т-во-то в един-с-т-во-то.
Спа-се-ни-е-то на чо-ве-ка за-ви-си из-к-лю-чи-тел-но от Лю-бов-та. И ко-га-то Лю-бов-та се про-я-ви в чо-ве-ка, той да-же да е пад-нал, мо-же вед-на-га да се пов-диг-не над ус-ло-ви-я-та. Щас-ти-е-то на чо-ве-ка за-ви-си пак от нея. В щас-ти-е-то чо-век из-пит-ва раз-ши-ре-ние и пъл-но-та, бла-го-да-ре-ние на Лю-бов-та, ко-я-то го е по-се-ти-ла. То-га-ва чо-век чу-ва гла-са на всич-ки жи-ви съ-щес-т-ва и чув-с-т-ва пул-са на об-щия жи-вот. За-що-то Лю-бов-та е ко-лек-тив-на про-я-ва на всич-ки ра-зум-ни съ-щес-т-ва, ко-и-то са за-вър-ши-ли сво-е-то раз-ви-тие и са ста-на-ли ед-но с Бо-га. Лю-бов-та на ед-но от те-зи съ-щес-т-ва е ко-лек-тив-на-та Лю-бов на всич-ки. И ако лю-бов-та на ед-но съ-щес-т-во не е ко-лек-тив-на про-я-ва на всич-ки ра-зум-ни съ-щес-т-ва, тя не е Лю-бов.
Ето за-що, вис-ша-та, идей-на Лю-бов се про-я-вя-ва в Лю-бов към всич-ки хо-ра, без те да по-до-зи-рат ней-ния из-точ-ник. Да лю-биш хо-ра-та, до-ри и ко-га-то те не-на-виж-дат и ти мис-лят зло-то; да им слу-жиш пос-то-ян-но, без те да зна-ят то-ва - то-ва ще ре-че идей-на Лю-бов, то-ва ще ре-че слу-же-не на Бо-га. За-що-то то-ва е ед-на от ос-нов-ни-те чер-ти на Бо-жес-т-ве-на-та Лю-бов - тя иде към нас не-за-ви-си-мо от то-ва да-ли сме греш-ни, или не.
Ма-ги-чес-ка си-ла се крие в Лю-бов-та. Тя е ключ, с кой-то всич-ко зат-во-ре-но се от-ва-ря. Лю-бов-та си има свое све-ще-но име - за-гу-бе-на-та ма-ги-чес-ка ду-ма, ко-я-то тър-сят ка-ба-лис-ти-те от всич-ки вре-ме-на. Све-ще-но-то име на Лю-бов-та, то-ва е ма-ги-чес-кия ключ на без-с-мър-т-ния жи-вот. Чрез не-го всич-ки от-ри-ца-тел-ни енер-гии се прев-ръ-щат в по-ло-жи-тел-ни. С не-го чо-век мо-же всич-ко да нап-ра-ви. За-то-ва се каз-ва, че за Лю-бов-та всич-ко е въз-мож-но.
Един-с-т-ве-на-та си-ла, ко-я-то мо-же ма-ги-чес-ки да пре-у-с-т-рои ця-ло-то съ-щес-т-во на чо-ве-ка, е Лю-бов-та. И тя тряб-ва да про-ник-не нав-ся-къ-де у не-го, да про-ник-не в най-мал-ки-те гън-ки на не-го-ва-та ду-ша, за да го пре-о-б-ра-зи. Лю-бов-та тряб-ва да из-пъл-ни чо-веш-кия дух. Тя тряб-ва да се про-я-ви пъл-но, съ-вър-ше-но, без-г-ра-нич-но в чо-веш-ка-та ду-ша. Тя тряб-ва да пре-бъд-ва и в сър-це-то по съ-щи-на и съ-дър-жа-ние. Тя тряб-ва да дейс-т-ва и в ума ка-то сък-ро-ве-на си-ла.
Че-ти-ри са про-я-ви-те на Лю-бов-та в чо-ве-ка. Тя дейс-т-ва:
ка-то стре-меж в сър-це-то,
ка-то чув-с-т-во в ду-ша-та,
ка-то си-ла в ума,
ка-то прин-цип в ду-ха.
А то-ва е це-ли-ят ци-къл на раз-ви-тие от на-ча-ло до край.
Лю-бов-та ка-то стре-меж се дви-жи към цен-тъ-ра на Зе-мя-та. То-ва са ко-ре-ни-те на Лю-бов-та.
Лю-бов-та ка-то чув-с-т-во се дви-жи към Слън-це-то - то-ва са кло-ни-ща-та.
Лю-бов-та ка-то си-ла се про-я-вя-ва са-мо у ге-ни-и-те и све-ти-и-те. Тя се про-я-вя-ва у всич-ки оне-зи, ко-и-то се жер-т-ват за ед-на Бо-жес-т-ве-на ка-у-за. Са-мо-по-жер-т-ву-ва-ни-е-то спа-да към Лю-бов-та ка-то си-ла. Са-мо чо-век, кой-то има ум, мо-же да осъ-щес-т-ви Лю-бов-та ка-то си-ла.
Лю-бов-та ка-то прин-цип се-га вли-за в све-та. Тя об-г-ръ-ща всич-ко. До Лю-бов-та ка-то си-ла има и прив-ли-ча-не, и от-б-лъс-к-ва-не, има про-ти-во-ре-чия. В Лю-бов-та ка-то прин-цип, всич-ки про-ти-во-ре-чия из-чез-ват.
Чо-век тряб-ва да ми-не през всич-ки сте-пе-ни на Лю-бов-та. Той тряб-ва да ми-не през Лю-бов-та ка-то стре-меж - през ней-ни-те ко-ре-ни, тряб-ва да ми-не през Лю-бов-та ка-то чув-с-т-во - през ней-ни-те кло-ни, тряб-ва да ми-не през Лю-бов-та ка-то си-ла - през ней-ни-те цве-то-ве и да вле-зе в Лю-бов-та ка-то прин-цип - да опи-та Бо-жес-т-ве-ния плод на Лю-бов-та.
До-ка-то Лю-бов-та не вле-зе в све-та, той ня-ма да се пре-о-б-ра-зи. Тя е ве-лик огън, кой-то вна-ся жи-вот. Но ня-ма по-страш-на си-ла от Лю-бов-та за оне-зи, ко-и-то са в дис-хар-мо-ния с нея. За тях нас-тъп-ват то-га-ва ад-с-ки тер-за-ния. Огъ-нят на Лю-бов-та, ка-то ед-на ве-ли-ка въл-на, ид-ва се-га в све-та. Той ще раз-то-пи всич-ко оно-ва, ко-е-то не мо-же да из-дър-жи вис-ши-те треп-те-ния на Лю-бов-та.
Ко-га-то Лю-бов-та не се въз-п-ри-е-ме пра-вил-но, ней-ни-те слад-ки со-ко-ве, от дейс-т-ви-е-то на един осо-бен род ас-т-рал-ни фер-мен-ти, се прев-ръ-щат в осо-бен род ви-но. От то-ва ви-но хо-ра-та се упо-я-ват, ко-га-то в тях се за-ро-ди стре-ме-жът на Лю-бов-та и вър-шат хи-ля-ди гре-хо-ве и прес-тъп-ле-ния.
Но ти, кой-то мис-лиш, раз-ли-ча-вай то-ва ви-но на чо-веш-ка-та лю-бов, об-ра-зу-ва-но от-пос-ле, от слад-ки-те со-ко-ве на Лю-бов-та!
Спус-ни се сме-ло в ко-ре-ни-те на Лю-бов-та!
Раз-п-рос-т-ри се ши-ро-ко в ней-ни-те кло-ни!
Цъф-ни ка-то цвят на Лю-бов-та!
За-вър-жи ка-то плод на Лю-бов-та!
И ко-га-то въз-ле-зеш в све-та, къ-де-то зре-ят ней-ни-те пло-до-ве, ще за-пе-еш пе-сен-та на чо-ве-ка, кой-то е из-вър-вял ве-ли-кия кръг на Лю-бов-та - от ко-ре-ни-те до пло-да. Чуй та-зи пе-сен!
Бог е Лю-бов,
веч-на, без-г-ра-нич-на,
пъл-на с жи-вот -
жи-вот на бла-гия
Бо-жи Дух,
Дух на свя-тост-та,
Дух на бла-гост-та,
Дух на пъ-лен мир и ра-дост
за вся-ка ду-ша.
И ще чу-еш от-зи-ва на лю-бе-щи-те ду-ши:
"Ний ще хо-дим в тоя път на Свет-ли-на-та,
в ко-я-то ца-ру-ва
Бо-жи-я-та Лю-бов".
МЪДРОСТ
Бог е Лю-бов, Мъд-рост и Ис-ти-на - три ве-ли-ки свя-та, за изу-ча-ва-не-то на ко-и-то е нуж-на ця-ла-та веч-ност.
Три не-ща има, по ко-и-то мо-жем да поз-на-ем Бо-га. Те са:
Бо-жи-я-та Лю-бов, ко-я-то но-си пъл-ния жи-вот.
Бо-жи-я-та Мъд-рост, ко-я-то но-си пъл-на-та свет-ли-на и хар-мо-ния в све-та.
И Бо-жи-я-та Ис-ти-на, ко-я-то но-си съ-вър-ше-на-та сво-бо-да.
И ко-га-то се го-во-ри за три-те ли-ца на Бо-га, ние под-раз-би-ра-ме:
Пър-во-то ли-це на Бо-га е Лю-бов-та, про-я-ве-на в Жи-во-та.
Вто-ро-то ли-це на Бо-га е Мъд-рост-та, изя-ве-на в Свет-ли-на-та на зна-ни-е-то.
Тре-то-то ли-це на Бо-га е Ис-ти-на-та, про-я-ве-на в Сво-бо-да-та.
Ето за-що, три са до-пир-ни-те точ-ки на чо-веш-кия дух с Бо-жия Дух: пър-ва-та е Лю-бов-та, вто-ра-та е Мъд-рост-та, тре-та-та - Ис-ти-на-та. От пър-во-то до-кос-ва-не на чо-ве-ка с Бо-га, у не-го се явя-ва един из-б-лик на Лю-бов; той се прев-ръ-ща в из-вор на жи-вот, кой-то пос-то-ян-но бли-ка. И по-не-же то-зи из-вор тряб-ва да на-ме-ри своя път на дви-же-ние, явя-ва се вто-ро-то до-кос-ва-не на Бо-га - Мъд-рост-та, за да очер-тае пъ-тя на то-ва дви-же-ние. И за-то-ва пър-ви-ят стре-меж на чо-веш-кия Дух е жи-во-тът. Вто-ри-ят стре-меж на чо-веш-кия Дух е зна-ни-е-то. Тре-ти-ят стре-меж на чо-веш-кия Дух е сво-бо-да-та.
Ко-га-то Ду-хът при-до-би-ва зна-ние, свет-ли-на-та се по-я-вя-ва ка-то ре-зул-тат. И ко-га-то го-во-рим за Бо-жес-т-ве-на-та Мъд-рост, ние под-раз-би-ра-ме всич-ка-та свет-ли-на на без-п-ре-дел-но-то прос-т-ран-с-т-во, ко-я-то ни-ко-га не угас-ва. Свет-ли-на-та е дре-ха на Мъд-рост-та. Фи-зи-чес-ка-та свет-ли-на, от ко-я-то ние се пол-з-ва-ме, е ре-зул-тат от из-лиш-на-та енер-гия, ко-я-то Кос-мич-ни-ят Чо-век про-и-з-веж-да при сво-я-та ум-с-т-ве-на дей-ност. Кос-мич-ни-ят Чо-век е при-до-бил тол-ко-ва зна-ния, че има из-ли-шък от свет-ли-на.
Мъд-рост-та - то-ва е све-та на веч-ни-те Бо-жес-т-ве-ни фор-ми, из-тъ-ка-ни от Лю-бов-та. Лю-бов-та е са-ма-та съ-щи-на, а Мъд-рост-та пред-с-та-вя фор-ми-те на хар-мо-ни-я-та, ко-и-то се из-ли-ват в му-зи-ка и по-е-зия.
Мъд-рост-та е свят, в кой-то се кри-ят от не-за-пом-не-ни вре-ме-на всич-ки не-ща, ко-и-то Бог е съз-дал, всич-ки не-ща, ко-и-то въз-ви-ше-ни-те ду-хо-ве са съз-да-ли и всич-ки не-ща, ко-и-то чо-ве-ци-те са съз-да-ли на Зе-мя-та. За-то-ва то-зи свят е дос-тъ-пен и за нас. От то-зи свят из-ти-ча ис-тин-с-ко-то, съ-щес-т-ве-но зна-ние. И ко-га-то то-ва зна-ние пре-ми-не през три-те свя-та - Бо-жес-т-вен, ду-хо-вен и фи-зи-чес-ки - и да-де плод в тях, то-га-ва то ста-ва ре-а-л-но за нас.
Щом ка-то Мъд-рост-та из-г-рее в чо-веш-ка-та ду-ша, вся-ко не-що в ума на чо-ве-ка оти-ва на сво-е-то мяс-то. Всич-ки идеи ста-ват яс-ни, оп-ре-де-ле-ни и ид-ват в пъл-на хар-мо-ния. Умът на чо-ве-ка се от-ва-ря и той виж-да, че то-зи ве-лик Бо-жес-т-вен свят е кра-сив, че в не-го ца-ру-ва хар-мо-ния и ред, и че ко-га-то мъд-рост-та уп-рав-ля-ва, ре-дът не се на-ру-ша-ва. Той виж-да да се раз-к-ри-ва пред не-го-вия дух не-о-бят-но по-ле за ра-бо-та. И то-га-ва той за-поч-ва да гра-ди. За-що-то пра-во е - са-мо Бо-жи-я-та Мъд-рост за-до-во-ля-ва ду-ха на чо-ве-ка.
Ала пъ-тят на Мъд-рост-та е най-тру-ден. Той е път за Учи-те-ли-те. Са-мо съ-вър-ше-ни-ят чо-век, са-мо Учи-те-лят мо-же да про-я-ви Мъд-рост-та.
Да вле-зе чо-век в Цар-с-т-во-то Бо-жие, то-ва за-ви-си от не-го-во-то зна-ние и мъд-рост, а не от не-го-ва-та Лю-бов. В Цар-с-т-во-то Бо-жие по бла-го-дат не се вли-за. Да вле-зе чо-век в Цар-с-т-во-то Бо-жие и да му да-дат там поч-те-но мяс-то, то-ва за-ви-си от не-го-ва-та мъд-рост.
Мъд-рост-та е най-го-ля-мо-то доб-ро на Не-бе-то. Тя е най-го-ля-мо-то и нет-лен-но бо-гат-с-т-во, с ко-е-то чо-веш-ки-ят дух мо-же да раз-по-ла-га. Мъ-дър ли е чо-век, той при-те-жа-ва най-го-ля-мо-то Бо-жие бла-го. Ко-га-то чо-век има мъд-рост, той е умен, си-лен и свет-ли-на-та му ви-на-ги из-г-ря-ва. Чо-век без мъд-рост не е още ис-тин-с-ки чо-век. И ко-га-то ние го-во-рим за Чо-ве-ка, под-раз-би-ра-ме съ-щес-т-во на Мъд-рост-та. Чо-ве-кът е на-ре-чен "син на Мъд-рост-та". Ка-за-но е в Пи-са-ни-е-то: "И ве-се-лях се в Не-го-ва-та оби-та-е-ма зе-мя, и нас-лаж-де-ни-е-то ми бе-ше с че-ло-ве-чес-ки-те Си-но-ве". То-ва са ра-зум-ни-те чо-веш-ки Си-но-ве, в ко-и-то Мъд-рост-та се е ве-се-ля-ла.
Бог чрез Мъд-рост-та е съз-дал Все-ле-на-та. Съз-дал я е за-ра-ди Си-но-ве-те на Мъд-рост-та. Бог пре-бъд-ва в тях, те раз-би-рат Не-го-ва-та Мъд-рост и Го сла-вят. За-що-то Сла-ва-та Бо-жия се от-к-ри-ва са-мо по за-ко-на на Мъд-рост-та. За-то-ва са-мо мъд-ре-цът мо-же да сла-ви.
Мъд-ри-ят чо-век е опи-тал и про-ве-рил всич-ко, ко-е-то знае. У мъд-рия чо-век има неп-ре-о-до-лим стре-меж към Лю-бов-та. В не-го има же-ла-ние и най-мал-ко-то съ-щес-т-во, ко-е-то ви-ди - да го обик-не, да му нап-ра-ви ня-как-ва ус-лу-га. За-що-то мъд-ре-цът ед-нак-во це-ни и го-ле-ми-те и мал-ки-те не-ща.
Мъд-ре-цът жи-вее без за-кон. Глу-пе-цът тряб-ва да жи-вее със за-кон и под за-кон. Ако мъд-ре-цът жи-вее със за-кон, той е не-щас-тен. Ако глу-пе-цът жи-вее без за-кон, и той е не-щас-тен. Мъд-ре-цът жи-вее спо-ред он-зи жив за-кон, кой-то Бог е на-пи-сал в ду-ша-та му. Той се на-ми-ра из-вън ус-ло-ви-я-та на вре-мен-ния жи-вот.
Ти, кой-то се стре-миш към Свет-ли-на-та, чуй ду-ми-те на Мъд-рост-та:
Ис-каш ли да ус-во-иш Бо-жес-т-ве-на-та Мъд-рост и тай-ни-те на Жи-ва-та При-ро-да, каз-вам ти, ня-ма друг път ос-вен стра-да-ни-е-то.
До-ка-то се-диш, до-ка-то роп-та-еш, до-ка-то се оп-лак-ваш, ти си да-леч от Мъд-рост-та.
Прес-та-неш ли да се-диш, ти си бли-зо до Мъд-рост-та.
До-ка-то фи-ло-соф-с-т-ву-ваш, ти си да-леч от Мъд-рост-та, от своя Учи-тел. Прес-та-неш ли да фи-ло-соф-с-т-ву-ваш, ти си бли-зо до Мъд-рост-та, ти си при но-зе-те на своя Учи-тел.
Ко-га-то из-гу-биш сми-съ-ла на жи-во-та, тър-си то-ва, ко-е-то све-ти.
Учи се при то-зи, кой-то но-си свет-ли-на.
Пом-ни:
Доб-ро-де-тел-та жи-вее са-мо при то-ва, ко-е-то ни-ко-га не по-тъм-ня-ва. Дру-жи с то-ва, ко-е-то не по-тъм-ня-ва.
Стре-ми се към свет-ли-на-та и не заб-ра-вяй:
Зна-ни-е-то от ед-но мяс-то не ид-ва и Свет-ли-на-та през един про-зо-рец не вли-за. Не-и-з-б-ро-и-ми са пъ-ти-ща-та на Зна-ни-е-то. Не-и-з-б-ро-и-ми са про-зор-ци-те на Свет-ли-на-та.
Вло-жи Мъд-рост-та в ума си, свет-ли-на-та ще дой-де и зна-ни-е-то ще ти да-де сво-я-та по-мощ.
Са-мо свет-ли-ят път на Мъд-рост-та во-ди към Ис-ти-на-та.
ПРАВДА
"То-га-ва Пра-вед-ни-те ще прос-вет-нат в Цар-с-т-во-то на От-ца си."
Не на Зе-мя-та, ни-то на Не-бе-то, а "в Цар-с-т-во-то на От-ца си". То-ва Цар-с-т-во не е цар-с-т-во-то на При-ро-да-та. Цар-с-т-во-то на При-ро-да-та е дом за въз-пи-та-ние на мал-ки-те де-ца. И те-зи пра-вед-ни не са обик-но-ве-ни-те пра-вед-ни-ци на Зе-мя-та, ни-то Прав-да-та, за ко-я-то ви го-во-ря, е обик-но-ве-на-та прав-да.
Го-во-ря за она-зи Прав-да, в ко-я-то има свет-ли-на. "То-га-ва пра-вед-ни-те ще прос-вет-нат в Цар-с-т-во-то на От-ца си". Ако из-да-ваш свет-ли-на-та на то-ва цар-с-т-во, пра-ве-ден си, ако не из-лъч-ваш тая свет-ли-на, ни-как-ва прав-да ня-ма в те-бе. Всред обик-но-ве-ни-те пра-вед-ни-ци на Зе-мя-та, ко-и-то са без свет-ли-на, все-ки мо-же да ми-не за пра-ве-ден.
"Пра-вед-ни-те ще прос-вет-нат в Цар-с-т-во-то на От-ца си".
Мно-зи-на мо-же би ще ка-жат: "Как-во ни ин-те-ре-су-ва нас, че пра-вед-ни-те ще-ли да прос-вет-нат в ня-как-во си цар-с-т-во?" Мно-го е важ-но то-ва. Без свет-ли-на в све-та не мо-же да има ни-ка-къв нап-ре-дък и раз-ви-тие. Пре-ди ми-ли-а-р-ди и ми-ли-а-р-ди го-ди-ни те-зи съ-щес-т-ва - Пра-вед-ни-те, са влез-ли в Цар-с-т-во-то на От-ца си и са при-до-би-ли та-зи свет-ли-на. Бла-го-да-ре-ние на нея, се-га све-тът виж-да. Свет-ли-на-та, в ко-я-то жи-ве-ем, е свет-ли-на на Пра-вед-ни-те. Тя е един из-б-лик на тях-на-та прав-да.
Кои са Пра-вед-ни-те, ко-и-то са прос-вет-на-ли? Свет-ли-те ан-ге-ли, слу-жи-те-ли-те на Бо-га. И ако те прес-та-не-ха да све-тят, да жи-ве-ят в прав-да, с нас на Зе-мя-та всич-ко би се свър-ши-ло. И ако Ме пи-та-те, за-що има нуж-да от Прав-да, ще ви от-го-во-ря: "За да мо-гат бъ-де-щи-те по-ко-ле-ния да жи-ве-ят във ва-ша-та свет-ли-на".
Свет-ли-на-та, ко-я-то про-и-з-ти-ча от Прав-да-та, е есен-ци-я-та на она-зи свет-ли-на, ко-я-то да-ва жи-вот, ко-я-то но-си в се-бе си жи-во-та.
Лю-бов-та се изя-вя-ва са-мо на оне-зи, ко-и-то са пра-вед-ни и "са прос-вет-на-ли в Цар-с-т-во-то на От-ца си" - он-зи ве-лик, ра-зу-мен Бо-жес-т-вен свят, къ-де-то Пра-вед-ни-те схва-щат дъл-бо-кия сми-съл на не-ща-та.
Прав-да-та, то-ва е ед-но ка-чес-т-во на чо-веш-ка-та ду-ша. Вся-ка ду-ша е ро-де-на да бъ-де пра-вед-на. И от-на-ча-ло тя е би-ла пра-вед-на. При-до-бий-те то-ва ка-чес-т-во, то-ва нас-лед-с-т-во, ко-е-то ви е да-де-но - да бъ-де-те пра-вед-ни.
Вся-ка ду-ша тряб-ва да бъ-де пра-вед-на. За-що? - За да из-ле-зе от нея Ве-ли-ка-та свет-ли-на. А в свет-ли-на-та, ко-я-то из-ти-ча от Прав-да-та, Лю-бов-та ще й се изя-ви. Прав-да-та, то-ва е ос-но-ва-та, на ко-я-то Лю-бов-та се изя-вя-ва и оси-я-ва чо-веш-ка-та ду-ша. Всич-ки ду-ши мо-гат да бъ-дат пра-вед-ни и да из-да-ват свет-ли-на. Ду-ши, ко-и-то не ис-кат да све-тят, са ду-ши, ко-и-то се бо-рят с Бо-га.
Не се бо-ри с Бо-га!
Влез в свет-ли-на-та на Прав-да-та и съз-най, че не жи-ве-еш как-то тряб-ва.
Не се бо-ри с Ве-ли-кия Ба-ща на Лю-бов-та, кой-то обе-ди-ня-ва ця-ла-та Все-ле-на, всич-ки съ-щес-т-ва в сво-я-та хар-мо-ния.
Ос-ве-ти име-то Му, за-що-то Той е, Кой-то се е жер-т-вал без-б-рой пъ-ти за всич-ки съ-щес-т-ва. Чу-еш ли вед-нъж гла-са Му, в те-бе ще се за-ро-ди же-ла-ние и ти да се жер-т-ваш за Не-го. В те-бе ще се за-ро-ди го-тов-ност всич-ко да да-деш, без кап-ка съ-жа-ле-ние. Ти ще си ка-жеш: "Мно-го мал-ко съм дал, же-лал бих още ми-ли-о-ни го-ди-ни да жи-вея, за да да-вам".
Аб-со-лют-на-та Бо-жия Лю-бов изис-к-ва аб-со-лют-на Прав-да. Там, къ-де-то ня-ма Прав-да, ня-ма Лю-бов. Фи-зи-чес-ка-та стра-на на Лю-бов-та е Прав-да-та. За да се изя-ви Лю-бов-та във фи-зи-чес-кия свят, неп-ре-мен-но тряб-ва да има Прав-да. Ня-ма ли Прав-да, всич-ки слад-ки ду-ми са праз-ни.
На хо-ра-та им тряб-ва аб-со-лют-на-та Бо-жия Прав-да - она-зи Прав-да, ко-я-то да се при-ло-жи ед-нак-во към всич-ки, без ни-как-во из-к-лю-че-ние, ко-я-то има пред вид не са-мо хо-ра-та, но и всич-ки жи-ви съ-щес-т-ва, от най-мал-ко-то до най-го-ля-мо-то. Спо-ред Ве-ли-ка-та Прав-да, за-ко-нът тряб-ва да бъ-де ед-на-къв спря-мо всич-ки - и спря-мо во-ла, и спря-мо чо-ве-ка; и спря-мо прос-тия, и спря-мо уче-ния; и спря-мо обик-но-ве-ния граж-да-нин, и спря-мо ца-ря. Ко-га-то дой-дем до то-зи Све-щен за-кон, всич-ки тряб-ва да има-ме бла-го-го-ве-ен тре-пет пред не-го. За-що-то и прос-ти-ят граж-да-нин ка-то нап-ра-ви греш-ка, и ца-рят ка-то нап-ра-ви греш-ка, тя си е все греш-ка пред за-ко-на на Прав-да-та.
Прав-да-та е, ко-я-то съз-да-ва ис-тин-с-ки-те от-но-ше-ния меж-ду чо-веш-ки-те ду-ши. Дой-де ли тя, ще се изя-ви оно-ва ис-тин-с-ко ува-же-ние, ко-е-то тряб-ва да имат чо-ве-ци-те един към друг. То-га-ва ня-ма да гле-да-ме с през-ре-ние на ни-ко-го, а ще бъ-дем све-ще-ни един за друг.
Ето за-що, за да пос-тиг-не-те съ-вър-шен-с-т-во, ка-то пър-во стъ-па-ло на ва-шия жи-вот, пос-та-ве-те Бо-жес-т-ве-на-та Прав-да, чрез ко-я-то се изя-вя-ва Лю-бов-та към всич-ки съ-щес-т-ва - чо-ве-ци, жи-вот-ни, рас-те-ния. При-до-би-е-те ли то-ва, къ-де-то и да пог-лед-не-те, ще виж-да-те са-мо доб-ро-то. Виж-да-те ли доб-ро-то, то ще про-и-з-ве-де в ду-ша-та ви све-щен тре-пет.
Прав-да-та е не-що вът-реш-но. Да бъ-деш спра-вед-лив, то-ва зна-чи да зна-еш как да пос-тъ-пиш при вся-ка твоя ми-съл, при вся-ко твое чув-с-т-во, при вся-ко твое дейс-т-вие. Да бъ-деш спра-вед-лив, ще ре-че да зна-еш как да пос-тъ-пиш ка-то мис-ле-що съ-щес-т-во, ка-то ра-зу-мен, ис-тин-с-ки кул-ту-рен чо-век.
Ис-каш ли да имаш пра-ви от-но-ше-ния към всич-ки съ-щес-т-ва, бъ-ди спра-вед-лив към тях.
Прав-да-та е един ве-лик вът-ре-шен про-цес за раз-п-ре-де-ля-не на всич-ки Бо-жес-т-ве-ни бла-га по всич-ки час-ти на ор-га-низ-ма, бил той ор-га-ни-зъм на ин-ди-вид, об-щес-т-во, на-род или на ця-ло-то чо-ве-чес-т-во. Тя е кръ-во-о-б-ра-ще-ни-е-то, ко-е-то раз-на-ся кръв-та нав-ред, за да мо-же вся-ка клет-ка да при-е-ме всич-ко, от ко-е-то има нуж-да и да из-пъл-ни служ-ба-та си. Та-ка, бла-го-да-ре-ние на Прав-да-та, на то-ва ве-ли-ко кръ-во-о-б-ра-ще-ние, и най-мал-ка-та клет-чи-ца, и най-мал-ко-то съ-щес-т-во в све-та при-е-мат сво-я-та хра-на.
Прав-да-та, от дру-га стра-на, мо-же да се оп-ри-ли-чи на во-да-та. Как-во-то е во-да-та по от-но-ше-ние на твър-да-та поч-ва, то-ва е прав-да-та по от-но-ше-ние на чо-веш-кия жи-вот, за-що-то тя е, ко-я-то смек-ча-ва твър-ди-те те-ла. Хо-ра-та, ко-и-то са се оз-ло-би-ли, са се втвър-ди-ли, за-що-то ня-мат прав-да. А оне-зи, ко-и-то са ста-на-ли ме-ки, имат прав-да. Дай-те на един чо-век пра-во-то и той ще омек-не. Съ-що-то дейс-т-вие оказ-ва на рас-те-ни-я-та и во-да-та.
Тряб-ва да от-да-ва-ме на все-ки чо-век пра-во-то, за-що-то, как-то во-да-та е не-о-б-хо-ди-ма за рас-те-жа на рас-те-ни-я-та, та-ка и Прав-да-та е не-о-б-хо-ди-ма за рас-те-жа на на-ши-те умо-ве и сър-ца. Без нея рас-те-не не мо-же да има.
Ис-ка-те ли да се раз-ви-ва-те пра-вил-но, неп-ре-мен-но тряб-ва да вър-ши-те прав-да-та. И ко-га-то тряб-ва да из-вър-ши-те прав-да-та, из-вър-ше-те я, ако ще и све-тът да се обър-не с гла-ва-та на-до-лу.
Страх-ли-ви-те хо-ра не мо-гат да бъ-дат спра-вед-ли-ви. Чо-ве-кът на Прав-да-та пред-по-ла-га аб-со-лют-но без-с-т-ра-шие.
За да има мир, в ко-я-то и да е дър-жа-ва, тряб-ва да има Прав-да. Има ли без-п-ра-вие, в нея ще нас-тъ-пи без-ре-дие. От-во-ре-те стра-ни-ци-те на ис-то-ри-я-та в ми-на-ло-то, взре-те се в нас-то-я-ще-то и ще ви-ди-те, че без-п-ра-ви-е-то ви-на-ги е би-ло при-чи-на на вся-ко без-ре-дие. Нав-ся-къ-де за-ко-нът е един и същ - щом има без-п-ра-вие, вед-на-га ще се яви без-ре-дие.
Прав-да-та е, ко-я-то оп-ре-де-ля от-но-ше-ни-я-та меж-ду хо-ра-та. Тя е, ко-я-то раз-п-ре-де-ля Бо-жи-и-те бла-га - кръв-та на жи-во-та, в об-що-чо-веш-кия ор-га-ни-зъм.
Прав-да-та тряб-ва да се при-ло-жи в све-та та-ка, че да не ос-та-не ни-то един бе-ден чо-век, кой-то да въз-ди-ша и да въз-к-ли-ца-ва: "Ня-ма ли Гос-под на то-зи свят?" Ето за-що, ис-тин-с-ки-ят пра-вед-ник на Зе-мя-та, ко-га-то се мо-ли, тряб-ва да ис-ка от Бо-га да му по-ка-же ня-коя стра-да-ща ду-ша, за да й по-мог-не.
Бо-жес-т-ве-на-та Прав-да из-к-люч-ва вся-как-ви по-чес-ти и сла-ва, вся-как-ви бо-гат-с-т-ва и зна-ния, за-ра-ди лич-ни об-ла-ги. До-ка-то чо-век тър-си не-ща-та вън от се-бе си, той ще бъ-де в пре-ход-ния свят и все-ки мо-же да му от-не-ме бла-га-та, ко-и-то има. Вля-зат ли те-зи бла-га в сър-це-то му, той ве-че е на-ме-рил своя въз-лю-бен - Бо-жес-т-ве-на-та Прав-да, ко-я-то пра-ви чо-ве-ка не-по-ко-ле-бим и не-у-яз-вим.
От пъл-но-та-та на сър-це-то, от изо-би-ли-е-то на те-зи бла-га, раз-да-ват ис-тин-с-ки-те пра-вед-ни-ци. Те са бо-га-ти. Те са дош-ли на Зе-мя-та да из-вър-шат ня-коя спе-ци-а-л-на ра-бо-та и да при-до-би-ят опит. Те са дош-ли от дру-га сис-те-ма и раз-по-ла-гат с ця-ла-та Зе-мя. Те мо-гат да жи-ве-ят тук, кол-ко-то ис-кат. Ка-то за-вър-шат ра-бо-та-та си, ще си оти-дат, от-къ-де-то са дош-ли.
Пра-вед-ни-те хо-ра са бо-га-ти. Те са Си-но-ве Бо-жии. А все-ки чо-век, кой-то е Син Бо-жи, раз-по-ла-га с ка-пи-та-ла на ця-ла-та Слън-че-ва сис-те-ма. Бо-жес-т-ве-на-та Прав-да, на ко-я-то те са но-си-те-ли и ко-я-то иде се-га в све-та, ще стоп-ли чо-веш-ки-те сър-ца. И в бъ-де-ще, в но-ва-та кул-ту-ра, в кул-ту-ра-та на Све-те-щи-те, све-тът ще се отоп-ля-ва и ос-вет-ля-ва от чо-веш-ки-те сър-ца, в ко-и-то Прав-да-та оби-та-ва.
От те-зи бъд-ни-ни се-га Хрис-тос из-п-ра-ща вест - Хрис-тос на Лю-бов-та, изя-ве-на в Прав-да-та, ко-я-то прос-вет-ва у оне-зи, ко-и-то Го лю-бят.
БОГ
Има Един, кой-то се про-я-вя-ва ка-то Лю-бов, ка-то Мъд-рост и ка-то Ис-ти-на. Има Един!
И ця-ла-та Жи-ва При-ро-да го-во-ри за то-зи Еди-ния, Ве-ли-кия. На-ри-чат го Бог, Гос-под, Отец.
Той из-пъл-ва всич-ко, из-пъл-ва ця-ло-то Би-тие, всич-ки све-то-ве, всич-ки слън-че-ви сис-те-ми и все пак ос-та-ва неп-ро-я-вен. И в ця-ла-та веч-ност Той не мо-же на-пъл-но да се про-я-ви. В нея ня-ма всич-ки фор-ми, чрез ко-и-то Той би мо-гъл на-пъл-но да се про-я-ви.
Сам по Се-бе Си Аб-со-лют-ни-ят, Не-пос-ти-жи-ми-ят е без фор-ма. Той е "ни-що". Но то-ва "ни-що" съ-дър-жа всич-ко в Се-бе Си. Ог-ра-ни-ча-ва се, без да се ог-ра-ни-чи. Сма-ля-ва се, без да се сма-ли. Съз-да-ва, но ни-ко-га не се из-то-ща-ва. Про-я-вя-ва се във всич-ко, но сам Той не е в про-я-ве-но-то. Кре-пи всич-ко - и от-вът-ре, и от-вън, но сам Той не взи-ма учас-тие в ни-що.
Упо-до-бя-ва-ме Го на Свет-ли-на, на Ра-зум - Ло-гос. Но сам по Се-бе Си Той не е ни Свет-ли-на, ни Ра-зум. Свет-ли-на, Ра-зум - то-ва са Не-го-ви про-я-ви. Бог не при-със-т-ва по един ма-те-ри-а-лен на-чин в све-та. И на-и-с-ти-на, ко-га-то един ху-дож-ник на-ри-су-ва ед-на кар-ти-на, той в кар-ти-на-та ли е? Ко-га-то един ва-я-тел из-вае ед-на ста-туя, той в ста-ту-я-та ли е? Ала ко-га-то Ве-ли-ки-ят Не-поз-нат ни се изя-вя-ва, Той ни се изя-вя-ва ка-то Свет-ли-на без сен-ки, Жи-вот без пре-къс-ва-не, Лю-бов без про-ме-ни, Зна-ние без греш-ки, Сво-бо-да без ог-ра-ни-че-ния.
И ко-га-то каз-ва-ме, че Бог е Лю-бов, ние под-раз-би-ра-ме ед-но изяв-ле-ние на Бо-га. За-то-ва, къ-де-то е Лю-бов-та, къ-де-то е доб-ро-то, ко-е-то е не-ин плод, там Бог се про-я-вя-ва. Го-во-рим ли за Бо-га ка-то Лю-бов, ние под-раз-би-ра-ме оно-ва Съ-щес-т-во, от Ко-е-то про-и-з-ти-ча всич-ки-ят жи-вот във Все-ле-на-та и ко-е-то свър-з-ва всич-ки жи-ви ду-ши в ед-но ця-ло, без то да се из-ме-ни.
Има са-мо ед-но съ-щес-т-во в све-та, аб-со-лют-но доб-ро в пъл-ния сми-съл на ду-ма-та - то-ва е Бог. Той вся-ко-га е благ. В то-ва със-то-я-ние на бла-гост, у Бо-га ня-ма аб-со-лют-но ни-как-во же-ла-ние да сто-ри и най-мал-ко-то зло, ко-му-то и да е. И пок-рай най-мал-ка-та му-ши-ца да "ми-не" Гос-под, Той ще й се ус-мих-не и ще й да-де всич-ки ус-ло-вия за жи-вот и раз-ви-тие.
Бог ни-ко-го не съ-ди. Той ни-ко-го не въз-пи-ра, ни-ко-го не ог-ра-ни-ча-ва. Кра-си-во-то у Бо-га е то-ва, че Той пом-ни са-мо доб-ро-то, ко-е-то сме нап-ра-ви-ли. Зло-то Той не пом-ни. Бог ос-та-вя всич-ки съ-щес-т-ва аб-со-лют-но сво-бод-ни. Той ни-ко-га до-се-га не е ка-зал на ни-кое съ-щес-т-во във Все-ле-на-та, кол-ко-то и мал-ко да е то: "Нап-ра-ви то-ва!" или "Слу-жи Ми!" Той му по-каз-ва пъ-тя, но го ос-та-вя сво-бод-но, са-мо да нап-ра-ви своя из-бор - да из-вър-ши оно-ва, ко-е-то то счи-та за доб-ро.
И на-и-с-ти-на, как-во се пол-з-ва Бог, ако Го по-чи-та-ме, ако Му слу-жим? Той пол-з-ва ли се от то-ва? Зна-ние мо-жем ли да Му да-дем? - Не, Той всич-ко знае. Си-ла мо-жем ли да Му да-дем? - Не, Той е най-сил-ни-ят. Всич-ко мо-же да пре-ми-не, всич-ко мо-же да се раз-к-ла-ти, но Той ни-ко-га не се по-ко-ле-ба-ва. Един-с-т-ве-но-то не-що, с ко-е-то ние прив-ли-ча-ме Бо-га, то е на-ша-та не-мощ, на-ша-та ни-ще-та. Ко-га-то Той ни гле-да та-ка дреб-ни, та-ка стра-да-щи и не-ве-жи, у Не-го, във ве-ли-чи-е-то Му се за-раж-да ед-но же-ла-ние да спус-не ръ-ка-та Си и да ни ка-же: "На-го-ре се-га!" Стре-ме-жът на Бо-га е да ни ос-во-бо-ди, да ни очис-ти, да прос-ве-ти умо-ве-те ни, да об-ла-го-ро-ди сър-ца-та ни, да вне-се в ду-ши-те ни она-зи свет-ли-на, чрез ко-я-то да поз-на-ем, че Той е Лю-бов.
В Бо-жи-е-то сър-це има не-що ве-ли-ко. Той е, Кой-то въз-ди-га це-ли на-ро-ди, как-то и от-дел-ни ин-ди-ви-ди. Всич-ки бла-га се дъл-жат на Не-го - и зна-ние, и мъд-рост, и ис-ти-на, и сво-бо-да. Всич-ки ве-ли-ки хо-ра, Той ги е въз-диг-нал. И те пред-с-та-вят един под-тик на Бо-жия Дух. Бог е, Кой-то ис-ка чрез тях да вне-се Лю-бов-та, Мъд-рост-та и Ис-ти-на-та в све-та. А в Бо-жи-я-та Лю-бов, Мъд-рост и Ис-ти-на се зак-лю-ча-ва Це-ло-куп-ния Жи-вот през ця-ла-та Веч-ност, как-то и бла-го-то на всич-ки ду-ши. Щом Лю-бов-та, Мъд-рост-та и Ис-ти-на-та се про-я-вят, Бо-жи-ят Дух при-със-т-ва меж-ду хо-ра-та и то-га-ва жи-во-тът се про-я-вя-ва в сво-я-та ре-а-л-на съ-щи-на.
Чо-век тряб-ва да знае, че има са-мо един Бог и ед-на Лю-бов, ед-на Мъд-рост и ед-но зна-ние, ед-на Ис-ти-на и ед-на сво-бо-да, ед-на Прав-да и ед-на аб-со-лют-на мяр-ка, ед-на Доб-ро-де-тел и един из-вор на бла-га за всич-ки. Вън от те-зи еди-ни-ци мер-ки, ня-ма дру-го ме-ри-ло за ве-ли-ка-та ре-а-л-ност. А ре-а-л-но е са-мо то-ва, ко-е-то при-над-ле-жи на Еди-ния, жи-вия Бог.
Мно-зи-на оба-че пи-тат: "Съ-щес-т-ву-ва ли Бог и ако съ-щес-т-ву-ва - къ-де е Той?" Ця-ла-та Все-ле-на пред-с-тав-ля-ва "Гра-дът Бо-жи", къ-де-то Бог оби-та-ва. Не-го-во-то съз-на-ние, Не-го-ви-ят ум е тъй ве-лик, че об-х-ва-ща и най-мал-ки-те съ-щес-т-ва и уреж-да жи-во-та им.
Всич-ки ан-ге-ли, всич-ки ве-ли-ки съ-щес-т-ва, ко-и-то са жи-ве-ли ми-ли-о-ни го-ди-ни пре-ди нас на Зе-мя-та, зна-ят що е Бог. Те зас-та-ват със све-щен тре-пет пред то-ва ве-ли-ко Съ-щес-т-во, от чи-е-то сър-це из-ти-ча Лю-бов-та, ко-я-то пов-ди-га и кре-пи це-лия Кос-мос. И ако ги по-пи-та-те: Къ-де е и що е Бог? - Те ще ви от-го-во-рят на ваш език:
"Ня-ма съ-щес-т-во, ко-е-то да е по-бли-зо до вас от Бо-га. Ня-ма съ-щес-т-во, ко-е-то да има по-бу-ден ум, по-от-зив-чи-во сър-це и по-мощ-на во-ля, за ко-я-то ня-ма ни-що не-въз-мож-но. Ня-ма съ-щес-т-во по-бла-го-род-но, по-свя-то, по-чис-то, по-мъд-ро, по-сил-но, по-мо-гъ-що от Бо-га. Нав-ся-къ-де е Той. И на Не-бе-то - във всич-ки-те слън-ца, и на Зе-мя-та, зад всич-ко: и зад въз-ду-ха, и зад во-да-та, и зад ка-мъ-ни-те, и зад рас-те-ни-я-та, и зад жи-вот-ни-те, и зад чо-ве-ци-те. Ня-ма ни-що на све-та, зад ко-е-то да не е Бог."
Всич-ко, ко-е-то е в нас и вън от нас, всич-ко, ко-е-то ни за-о-би-ка-ля, пред-с-та-вя фон, зад кой-то се крие Бог ка-то Ве-лик ху-дож-ник. Той е дъл-бо-ко скрит, за-що-то ис-ка да ни ос-та-ви сво-бод-ни.
И по-не-же Бог е та-ка дъл-бо-ко скрит, за-то-ва хо-ра-та пос-то-ян-но Го тър-сят от-вън и ис-кат по вън-шен път да се до-бе-рат до Не-го, да до-ка-жат съ-щес-т-ву-ва-не-то му. Бог оба-че не е ед-на съ-щи-на, ко-я-то мо-же да се до-каз-ва. Да ис-ка-ме да до-каз-ва-ме съ-щес-т-ву-ва-не-то на Бо-га, зна-чи всъщ-ност да твър-дим, че ня-ма Бог. Вся-ко до-ка-за-тел-с-т-во за съ-щес-т-ву-ва-ни-е-то на Бо-га е един ме-ха-ни-чен про-цес. Ис-ка ли чо-век до-ка-за-тел-с-т-ва за съ-щес-т-ву-ва-ни-е-то на Бо-га, той е пре-къс-нал - в съз-на-ни-е-то си, сво-я-та връз-ка с Не-го. Въз-с-та-но-ви ли се та-зи връз-ка, жи-во-тът за-поч-ва неп-ре-къс-на-то да те-че от Бо-га към чо-ве-ка и от чо-ве-ка към Бо-га. В ума, сър-це-то и во-ля-та на чо-ве-ка има то-га-ва един неп-рес-та-нен при-лив от Бо-жес-т-ве-но-то съз-на-ние. И то-га-ва прес-та-ват всич-ки оне-зи праз-ни и не-ле-пи въп-ро-си: Има ли Бог, ня-ма ли Бог? Оби-ча ли ни Бог, или ни е заб-ра-вил?
За-що-то Лю-бов-та към Бо-га, от ко-я-то про-и-з-ти-ча жи-ва-та връз-ка меж-ду Не-го и чо-ве-ка, е мис-ти-чен, вът-ре-шен опит, кой-то се про-я-вя-ва в най-раз-лич-ни фор-ми и сте-пе-ни. Ма-ги-чес-ка-та си-ла на то-зи опит се крие в он-зи мо-мент, ко-га-то чо-век от-п-ра-ви ума си, сър-це-то си, ду-ша-та си и ду-ха си към то-ва веч-но На-ча-ло без ни-как-во ко-ле-ба-ние, без ни-как-во съм-не-ние. Дой-де ли до то-зи мо-мент, чо-век всич-ко мо-же да пос-тиг-не. Са-мо то-га-ва той мо-же да раз-бе-ре сми-съ-ла на жи-во-та. За-що-то са-мо Бог мо-же да му раз-к-рие то-зи сми-съл. И то-га-ва чо-век ще раз-бе-ре, че той се е ро-дил, за да лю-би Бо-га и да за-пе-ча-та жи-во-та си с та-зи Лю-бов, а не да бъ-де слу-га на чо-веш-ки раз-би-ра-ния. А то-ва му на-шеп-ва и не-го-ва-та ду-ша. За-що-то - не заб-ра-вяй-те то-ва, - въз-лю-бе-ни-ят на чо-веш-ка-та ду-ша, то-ва е са-мо Бог. Ето за-що, аз на-ри-чам чо-век са-мо он-зи, кой-то е въз-лю-бил Бо-га. Мо-мен-тът, в кой-то той се е са-мо-о-п-ре-де-лил и е въз-лю-бил Бо-га, го оп-ре-де-ля ка-то чо-век. Та-къв чо-век прив-ли-ча вни-ма-ни-е-то на всич-ки доб-ри и ра-зум-ни хо-ра, и те каз-ват: "Днес ста-на не-що Бо-жес-т-ве-но."
Да въз-лю-би чо-век Бо-га, то-ва е най-слав-ни-ят мо-мент в не-го-вия жи-вот. То-ва зна-чи да цъф-не и да раз-на-ся на-да-леч сво-е-то бла-го-у-ха-ние. То-ва зна-чи да бли-ка пос-то-ян-но ка-то из-вор, кой-то знае да да-ва. При то-ва със-то-я-ние всич-ки ра-зум-ни же-ла-ния на чо-ве-ка са пос-ти-жи-ми. Са-мо то-га-ва чо-век ста-ва ис-
|
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ
