|
Антон Глогов
Из”Богомилското учение”
(Българска апокрифна книга, представена на проф. Д-р Полоск във Франкфурт на Майн и на Ватикана през 1931г., както и на проф.Ф.Маклер в Париж през 1932г., с възторжени отзиви от всички тях и от другите учени и читатели по света, до които е стигнала. Наскоро бе преиздадена на български)
Етап 16
Създаването на първия пол на земята - Жената
Догма: Началото бе мъртва точка, а първични бяха само
Силата на Сътворението и
Силата на Разрушението
Сътворение:
В замисъла си да създаде най-съвършеното земно творение, което да може да укротява беса на животните, създадани дотогава, Силата на Сьтворението отиде до една котловина, въ която течеше кристално бистра вода, и като взе от котловината най-бяла пръст, пристьпи към изпълнението на своя замисъл. Рамеси пръстта с водата, т.е. със своите сълзи, от което се получи животрептяща смес и на която почна, чрез ваене, да придава прекрасна форма, различна от формите на всички други същества.
Така биде създаден първият пол на земята - Жената.
По-нататък Силата на Сьтворението, събирайки най-хубавото от хубостите на всички свои създания, украси с него новото си творение, което стана най-съвьршеното от всички земни създания: съ очи, светли и бистри като сълзите на Силата на Сьтворението и сини като лазура на надземните висини; с нежни, овални форми, чиито трептения излъчваха само наслада и упоение; с коси златисти, игриви и буйни като планинските ручеи. После Силата на Сьтворението потопи това прекрасно тяло в реката, за да го окъпе, през което време над него слънцето грееше, за да му придаде както топлина, така и своя блясък. По този начин в очите на това творение сякаш се отразиха и земните зеленини, и всички земни и небесни красоти! Възхитена от своето прекрасно творение, Силата на Сьтворението се обърна към него и рече:
- О, Мое вдъхновено дело на съвършенството и на последните Ми дихания, които влагам въ тебе! Макар и след това да изчезна, аз съм щастлива, че ще направя самата теб вечна и че чрез тебе ще обезпеча всички мои творения на земята, които ще можеш да укротяваш, да ги изцеряваш от бесове и да ги пресъздаваш, ако някога Силата на Разрушението, след моето привидно изчезване, поиска да ги погуби! О, Мое дело на последното Ми вдъхновение, което си надарено като Мен с милостта и любовта кьм всяко Мое създание, нека от твоя поглед на милосърдие и любов се изпарява всеки бяс, който се е вмъкнал чрез Силата на Разрушението в душите на моите творения! Нека чрез тебе бъде нанесена решителната победа над Силата на Разрушението! О, мое най-съвършено творение, което Аз къпя в моите сълзи, за да бъде чисто и невинно като тях и така навеки да носи най-великото добро, което влагам сега въ тебе, заедно с моето последно дихание! О, Мое последно творение на любов и красота, въ което влагам всичките Свои творчески сили, бъди последната и вековечна сила за сътворявяния и за пресътворявания на живот и движение на земята - бъди Пол Жена!
Пол Жена! Независима от целия общ кръговъртеж, но и заедно със земята и месеца - около центьра на Всемира и Слънцето!
Етап 17
Първият рай
Догма: начало бе мъртва точка, а първични бяха само
Силата на сьтворението и
Силата на разрушението
Сътворение:
Като свърши с благословията си над своето последно творение за вечен живот и вечна красота на земята, Силата на Сьтворението пророни последната си сълза над него и го изпълни с последните си дихания. Така то доби живот в движение и, сякаш пробудено от сън, осия с погледа си цялата околност и така създаде на земята най-съвършения живот в движение. След това Силата на Сьтворението изчезна завинаги, като за свои заместници остави Слънцето, Месеца, звездите, земята и всичко, каквото бе сътворила на земята, зедно с живота въ движение – Полът Жена.
Силата на Разрушението пък, останала само с първичните животни, сътворени по нейно внушение, и в които се бяха вмъкнали бесове, се опита да се пресъздаде, но когато силата Пол Жена се яви между тях, с красотата си така ги обая и ги укроти, щото от тях изчезна всичкият бяс и тогава Силата на Разрушението остана поразена.
От страх да не бъде омаяна самата тя и чрез това да бъде победена завинаги, Силата на Разрушението избяга, за да не се яви вече дълго време нито пред силата Пол Жена, нито между животните, създадени по нейно внушение.
Оттогава силата Пол Жена заживя с всичкия си пламък и с всичката си дарба за творчество. Само поради появата й между живите твари и от милувките й те се превръщаха в нейния пол и добиваха женска нежност и красота, според вида на самото животно.
Така, чрез тази промяна на земните и хвъркати животни – явявянето на женски пол, - те заживяха само с кротки, леки игри и ласки и между тях настъпи мир и щастие. Въ това състояние на мир, на щастие, на леки игри и на милувки между животните, у тия от тях, които оставаха непогалени от силата Пол Жена, като воплъщение на Силата на Сътворението, се извърши първото творческо дело на земята.
Защото първичния живот без интензивно движение, създаден по внушение от Силата на Разрушението, бе несъвършен, безполов и вьн от кръговъртежа за сътворяване и пресътворяване, въ който Силата на Сътворението е предопределила да тече живот в красиво и бодро движение на земята.
Поради несъвършенството на почти неподвижните животни на земята, които бяха извън творческия кръговъртеж и бяха въ застой, в мъртва точка, въ безполовост и бяс, Силата на Разрушението поиска да им отнеме завинаги възможността, като създания на Силата Сътворението, да се пресъздават. Силата Пол Жена обаче осуети завинаги този замисъл на Силата на Разрушението, кята създаде пола въ тях, а с това Тя победи и самата Сила на Разрушението, която вече нямаше друг противник на земята, освен силата Пол Жена.
Въ изпълнение на своята мисия, силата Пол Жена продължи да се любува на мира и на щастието, сред които заживяха всички земни твари.
Когато тя се явяваше между рибите във водата, за да се опресни въ сълзите на Силата на Сътворението, рибите я приемаха като тяхна другарка и най-гальовно играеха около нея, защото те бяха сътворени със същата нежност, каквато притежава и силата Пол Жена.
При това милуване на рибите около силата Пол Жена, с допирането им до нея, и у тях се създаваше женския пол, който пък предизвика противопола – т.е. мъжкия пол у рибите, които не успяваха да се допрат до силата Пол Жена.
Защото първите животни във водата, като създадени по внушение от Силата на Разрушението, бяха също безполови; но запазвайки вечността си, предадена им от Силата на Сътворението, се пресътворяваха въ своята първичност чрез деление, т.е. чрез разпадането им на части за създаване на нови животни като тях.
Когато пък силата Пол Жена тръгнеше между зеленините из полята и по горите, при всяко нейно помирисване на която и да било зеленина, тя се разцъфтяваше; от тия цветове се раждаше плод за ново пресъздаване и ново размножаване на зеленините - и по тоя начин се създаде прекрасният рай на земята, която получи вид на най-съвършенното творение на красотата. Върху този земен рай слънцето изсипваше обилно своите лъчи, за да му предаде пълно съвършенство.
Така на земята не остана никъде място за Силата на Разрушението. Навред се възроди любовта на силата Пол Жена, а заедно с това - и любовта на самата Сила на Сътворението.
Тоя земен рай изпълваше с радост не само силата Пол Жена, но и всеки живот в движение и в растеж на земята. Трептенията на тази всемирна радост почнаха да се изразяват въ звукове и така се явиха първите чуруликания, първите песни на птиците, а за другите животни – в първичният звуков език.
Зачуруликаха тогава птиците из висините на земята, за да възхваляват блясъка и красотите на всички създания на Силата на Сътворението; забляха стадата по полята и по горите, затрептяха листата на дърветата, за да отдадат и те чрез своя шепот хваление на своята Сътворителка, а слънцето пращаше предвечерния си привет на всички земни твари, както и на луната и на звездите, които идеха след слънцето, за да хвърлят всички създания в неизразимо блаженство и в блянове за други, още по-дивни радости и творчества, които може да им даде тяхната възлюблена - силата Пол Жена.
Силата пол-жена дълго се наслаждава от този съвършен рай на земята, но, с течение на времето - при всяко закриване на слънцето и при всяко показване в трепет на първата звезда - тя почна да изпитва някаква мъка, непозната преди това. Измъчваше я мисълта, че докато всички животни, които от предишното си несъвършенство бяха минали в съвършенство и изпитваха радоста на пола и противопола, за нея тази радост бе недостъпна и непозната. При тази мъка на силата Пол Жена и при чувството на самота, което бе я налегнало, тя се отдаде на нов плач, пред който замря целия земен рай, чиято Царица беше тя, но който не разбираше болката й.
|
”Богомилското учение”