|
"...Едно време, когато се създавал света, Господ направил небето и земята, с всички растения и животни по нея.
Тогава магарето имало много малка форма, не било като сегашното. Господ нарочно му дал малка форма, за да прекарва тих и спокоен живот. Като се огледало между всички животни, магарето намерило, че в сравнение с тях било
толкова малко, че минавало незабелязано. Затова един ден то се обърнало с молба към своя Създател: Господи, моля Ти се, дай ми друга форма, по-голяма от тази, да бъда по-забележително. Сега никой не ме вижда, никой не ми обръща внимание. Пък и глас нямам. Дай ми такъв глас, че като отворя устата си, всички да ме чуват. - Добре, и това може, но ти запита ли се дълбоко в себе си, че ако имаш голяма форма и силен глас, ще бъдеш щастлив, ще тръгнат ли работите ти напред? - запитал Господ. - Всичко обмислих добре. Ако задоволиш желанието ми, вярвам, че ще бъда щастлив. - Да бъде според вярата ти! От този ден магарето придобило такава форма и такъв глас, каквито днес виждаме. Да, но и досега магарето е пословично със своята форма и със своя глас. Когато работите не стават както трябва, всички казват: Магарещина! Магарешка работа!
Господ създал магарето, както трябва, но когато не било доволно от себе си, то внесло корекция в своя живот. Тази корекция, именно, това ново положение, което изискало за себе си, е причина за страданията, които и днес магарето прекарва. Магарето реве много пъти през деня. Със своя рев то казва на хората: Бъдете внимателни, опичайте ума си!
Ако не сте доволни от положението в което се намирате, ще ревете като мене."
^ Всяка прилика е неприлична^
|
Не правете сравнения....
