|
Аз си давам сметка в кой клуб съм и нямам намерение да го превръщав в клуб "Самопознанието" но си позволявам да пусна един превод от програма на моя Учител Мараджи, който направих днес подготвяйки серия програми в Б-я това лято.
Ако някой прояви интерес нека се обади на моя е мейл, за да не се
дразнят хора като Селеста и да ме набеждават, че съм се опитвал да спасявам света. Е мейла ще видите, ако чукнете на ника ми.
" Красотата на живота
Красотата на живота е в това, че той е приятен и
пълен. Красотата не е в откриването на това,
което липсва, но във вкусването на това, което е.
Това не е една реалност, която зависи от доказването,
че всичко друго не е реално.
Отвътре ти можеш да почувствуваш безкрайния
момент - от никъде в някъде и отново навън
в никъде, дъх след дъх. Чрез всеки дъх, живота
се разкрива като една красива и интересна игра,
в която ти изпълняваш ролите на режисьор, на
критик, публика и актьор.
Като режисьор, режисирай с увереност.
Променяй това, което е за променяне и работи
със замах, но най-важното:
Помни какво режисираш !
Като критик, критикувай това, което би трябвало
да се критикува, но не забравяй да похвалиш,
когато си заслужава.
Помни, че ти си режисьор също.
Като публика, бъди тих и гледай, защото не искаш
да пропуснеш каквато и да било част от играта.
Като актьор, играй своята роля леко и с достойнство,
защото ти имаш една много важна публика - ти.
Разбери представянето на всеки актьор и на себе си.
Това не е една несериозна игра просто за убиване
на времето. Всяка съставка бе донесена и сглобена
да я направи най-задоволяващата игра за тебе. Не
прави тази игра прекалено повтаряща се. Това е
скучно. Не я прави прекаленно бърза, така че ти -
публиката да не схванеш нейния смисъл. Нека
играта да бъде реална. Тя няма нужда да бъде една
комедия или една трагедия. Когато дойде смешната
част - смей се, а в тъжната част - учи !
Наслади се на нейните промени и се променяй с тях.
Всяка част е написана за тебе да се трансформираш.
Трансформирай се с нея !
Гледай с отворени очи, но също и с затворени очи.
Слушай музиката със своите уши отпушени, но и с
запушени уши. Тази игра става както отвътре така
и отвън - в това е нейната дълбочина. Тя те обгръща.
Гледай със своите очи, но вярвай със своето сърце.
Танцувай със своето тяло, но слушай със своето
сърце. Учи се да се наслаждаваш на всеки скъпоценен
и неповторим момент. Нека твоето сърце се изпълни
с възторг и признателност - това е единственото
възнаграждение достойно за тази игра.
Дали аз вярвам в този дъх ? Знам ли аз, че досега
в моя живот това бе най-преданното нещо за мен ?
Вярвам ли в него ? Разбирам ли неговата сила ?
Знам ли, че всеки път, когато преминава през мен
един подарък ми се дава ? Дали разбирам, че същата
тази енергия, която поддържа вселената в движение
идва при мен под формата на този дъх и ме докосва ?
Аз вярвах в много неща и сега аз имам нужда да
започна да вярвам в тези, които са мои. Аз се уповавах
на много неща а сега имам нужда да се уповавам на
нещата, които са мои. Аз видях много неща и сега се
нуждая да видя тези неща, които са мои.
Аз почувствувах много неща и сега аз трябва да започна
да чувствувам тези неща, които са мои. Аз разбрах много
неща. А сега ми е нужно да започна да разбирам себе си.
“ Отвътре, ти можеш да почувствуваш
безкрайния момент.
От никъде в някъде и после отново
навън в никъде. Дъх след дъх.....”
California USA
1995
  
" Open your mind for the Beauty inside "
|
"Красотата на живота"
