|
3-5.03.128(2002)г.
Рила, с.Костенец
ИСТИНСКАТА ПРЕДАНОСТ
12,08ч.
- Няколко души приятели и още множество хора и природни обекти по техните сродни вериги напоследък преживяват много тежки изпитания. В отделни материали това може да бъде оисано подробно, ако е необходимо, но днес назря импулсът да запитаме нашия Приятел и Баща: би ли ни казал нещо по този въпрос?
12ч17м15с
- Работата за Словото и предаността към нея се измерват с определени центрови на главата, с дадени мерки и пропорции на лицето. Като знаем това, ние предвиждаме кой докъде може да стигне: една преданост трае 7 дни, друга - 7 месеца, трета - 7 години и пр.
Преданост и вярност не към отделен човек, но към Словото. Тези неща не трябва да се смесват. Всеки човек има малки и големи недостатъци и затова всички неизбежно грешат. Този, който смеси предаността към човека с предаността към Словото, към Учителя, Бога, поради липса на опит може да навреди на себе си и на общото дело.
Ако даден човек работи добре за Словото и Делото - или поне само за Словото, - в някои случаи предаността към човека и Бога са идентични. Но ако отпадне първата, не трябва да отпада втората.
Ние всички - сърцата и душите, родени от Бога - сме алпинисти на едно въже. От дълго време изкачваме най-стръмния връх почти вертикално, а понякога - и с обратен наклон. Ако в решителния миг някой се отпусне, загива друг или се осакатява за цял живот, за да задържи въжето, на което висят мнозина.
Животът е последното, още няма надежда някой да сложи Живота пред Словото и Делото. Под “живот”, т.е. безсмъртие, ние разбираме живот за всички и с всички - т.е. обмяна на Любов, Мъдрост и Истина там, където Бог ни прати. Затова Словото решава само 1/3 от проблемите, а Делото 2/3 - и то в най-добрия случай. На практика спасените чрез Слово и Дело са много по-малко, тъй като малко са хората, жадни за Слово и Дело. А за живот жадува всяко същество. Ето защо раздавайки и обменяйки живот без предпочитания и претенции, а по волята на Бога, т.е. на Любовта, ние поддържаме цялостта и съвършенството на Битието. Като раздаваме така, Бог ще насити и нашите лични предпочитания.
Сега някои казват: “Ще давам живот и помощ, само ако получавам това и това от строго определени хора. Ако аз все давам, а те си правят каквото искат, това не е живот и - следователно - си тръгвам по пътя.”
Някои абсолютни мерки в черепа прогнозират с колко капитал разполага всеки човек - колко вярност и преданост е натрупал през вековете. Ако лимитът им се изчерпи, той се оттегля и тръгва по свой път, както чувства и разбира. Божествената свобода не му туря хомот да продължава ако не иска, защото свободата е над всичко.
Наистина Любовта е над всичко, а над нея - Бог; но щом центровете на Бога и Любовта не са развити още у някого, Бог му оставя свободата, като безценно благо. В нея той ще опита ценността на представите си, на разбиранията си, на своите вкусове, теории, оценки и съждения - и по плодовете на живота му става ясно къде е прав и къде е сбъркал. Това е единственият начин съществата да се учат по закона на свободния избор.
Когато предаността към човека изтече, остава предаността към нещо по-голямо: народ, родина, човечество, Бог. Все трябва да има безкористни действия, някакво даване до края на живота без мисъл за връщане или признание, за да започне дишането на безсмъртните тела: тялото на разума, тялото душата и тялото на духа. Те имат свои центрове на главата, в лицето и в тялото на човека. Ако тези центрове функционират, човек дава повече, отколкото получава.
Ако някой е недостоен да отдаваме обич, труд или средства за него, защото според нас греши, то Словото, Делото и Животът са достойни. Затова, помъчете се да отделите в представите си грешния човек от идеалния и да подхранвате този, който живее за Словото, Делото и Живота, а другия дръжте гладен. Само където има милосърдие, човещина и разбиране, християнска любов, само там се помага и на грешните. За християнската любов има специален център - еид хълм на темето, който не се интересува дали е грешен онзи, комуто помагаш; кайто постоянно увеличава помощта си за грешните1 . Това строи тялото на Любовта, с което се отличават елохимите.
Неслуженето на грешните не е грях и не се наказва от кармата, защото не е виновен онзи, който няма с какво да обича. Като нямаш този център, като не обичаш Бога повече от всичко и всички, Бог ти е дал други центрове: за любов към близкште, към себе си, към тези, които ти доставят най-много удоволствие; към сродните умове, сърца и души. И това са пътища за проява на Любовта - чрез тях човек гради смъртните си тела и две от безсмъртните.
Сега ние преживяваме предимно страдания и потресения, гложде ни предимно мъка. Не само отделни същества, но и всички същества на Земята до днес, взети заедно, не могат да проявят такава преданост, за каквато копнее Духът на Христа. Той копнее за преданост индивидуална и преданост колективна, които да струят постоянно и никога да не се прекъсват. Копнее за такъв дух и такава любов, които да развеят знамето на Словото и да дадат всичко за Делото и Живота. Той сам няма нужда от това, нито Отец Му има нужда - пълнотата им е абсолютна. Но той и Отец Му страдат наедно с другите, коато има прекъсване на вярата, прекъсване на обичта и предаността.
Божествената Любов и преданост не могат да се свършат при никакви обстоятелства! Щом някъде се прекъснат, те не са били Божествени. Тогава Духът на Христа не роптае, не се омъчнява, но благодари за това, хубавото, което е било досега. Всичсо прекрасно и хубаво, което е било отдадено, макар и да се прекъсне в един момент у по-бедните сърца, влиза във вечната житница на Духа - то е построило част от милиметъра на някой Божествен център. От мига, в който обикновеният човек, посредственияят ангел си помисли, че е глупаво повече да поддържа такава преданост, престава и нарастването на съответния център и еволюцията му за известно време се прекъсва. Настъпват нови времена на нови радости и контакти с други същества, с други ценности, но те са от по-ниска еволюция и завличат ума и сърцето към тинята. Щом тинята отврати някого и той закопнее отново за Вечността и за приятели от Ятото, той се изтръгва от нея, макар и с окаляни, изпотрошеини пера. Това именно е драмата на живота.
Бог иска от нас всичкото, там дето трябва и без забавяне нито миг. Дяволът ни съветва да дадем не всичкото, не там, където трябва и в следващия момент - някога в неопределеното бъдеще. В зависимост от това кого слушаме повече, така и изглеждаме. Това е отговор на въпроса за старостта и красотата. Христос е единственият Човек, Който няма нищо свое и Който дава всичко на всички в настоящия момент. Останалите си правят оглушки и се съобраозяват с “действителността”.
Тази “действителност”, която виждате около себе си, с изключение на някои неща и моменти в Природата, е една пълна, абсололютна недействителност! Който се съобразява с нея и нейните “закони”, е обречен на смърт, погрозняване, остаряване. Всичките гробища по света, от мига на грехопадението, ви преподават все същия урок, но вие не искате да станете като Христа. Всеки си има нещо, някаква сигурност, някакъв периметър, в който циркулира и си мисли, че живее. Христос и Христовото Начало циркулират из цялото Божествено Битие и кацат само там, където някой е разтворил обятия. Ако тези обятия се затворят, за да Го задържат, Той изчезва; ако няма обятия, Той не идва; или си отива, за да изучавате урока на гробищата.
Да обикнем вечния периметър на безкрайната Обич и Любов, в която отдаваме всичко на всички, и то в настоящия момент!
13,24ч
Верността и Предаността не са лесно нещо. Човешкото сърце е слабо, то не може да издържа дълго време на този огън. Високият идеал го изморява, своеволието и своеглавието надделяват, дребните човешки вкусове и съображения вземат връх. Какво остава за нас, след като даже първите ученици на Учителя не са разбирали с Какво и Кого си имат работа?:
НЕУСПЕШЕН ОПИТ ЗА СЪБОР
В стремежа си да въведе своите трима ученици в атмосферата на едно по-висше духовно присъствие, Петър Дънов ги приканва да направят една по-специална среща във Варна. От кореспонденцията си с Него те вече знаят, че тя е необходима, за да се постави началото на едно свято дело за Господа. Под ръководството на Духа, Петър Дънов посочва датата 6 април 1900 г., когато, събрани заедно, те трябва да дойдат до онова “пълно споразумение”, което Господ иска. В писмаото си до д-р Миркович той добавя: “Зависи от настоящото ви поведение спрямо волята на Господа. Ако Го възлюбите с пълнотата на сърцето си и се предадете напълно в Неговите ръце и сторите всичко, което Нуеговият благ Дух иска, Той, Господ-Иисус, ще ви посрещне и приеме в дома на Своето царство, дето ще ви запознае с всички Негови святи избраници. В това свято общение ще сте в тая пълна и свята Любов, Която ще ви повдига да се радвате на този велик мир, гдето всички добродетели царуват.”
Петър Дънов изпраща персонална покана на всеки един от тримата - Пеньо Киров и Тодор Стоименов в Бургас и д-р Миркович в Сливен. Първите двама отговарят без колебание. Пеньо отговаря веднага: “Благодаря Богу, че ни радва с определяне на време за почване светото
Му Дело. Аз искам да служа за името и славата Божия. Приготовлявам се за път!” Отговорът на бащата на спиритизма в България, д-р Миркович, обаче, не показва същата готовност. Той моли, ако е възможно, да отложат тази среща, “докато се постопли времето”… По този начин той осуетява идването “до пълно споразумение”, така желано от Петър Дънов. Той отнговаря на Миркович: “Аз от самото начало взех всичко предвид и даже не щях да ви безпокоя, но за да не останете вътрешно огорчен, реших да ви съобщя, и с това наедно изпълних едно задължение. Има много неща, в които още не сте ме разбрали добре.” Другите двама поканени не се влияят от Доктора и в уреченото време тръгват за Варна. Пеньо Киров пристига там още на 30 март. Толкова е нетърпелив за срещата, че пише писмо до П.Дънов в Нови Пазар и споделя радостта си от наближаването на “този ден, защото от много време се чака и мъчно се постига!” Причината Дънов още да не е дошъл, са ограничените му финансофи възможности. Пеньо разбира това и проявява жест: “Казваш ми, че имаш някои малки спънки. Господ ги промисли: изпращам ти при това един бон от 10 лева…”
(Срещата се провежда, но без д-р Миркович)
Из “Учителят Петър Дънов”, Кибеа`2001, стр.29
5.III.128, след 00ч.
- Ето, от този пример се вижда (а той не е единствен) колко трудно е дори за най-напреднал ученик да осъзнае важността на всеки акт на Учителя; колко сложен е животът на един Миров Учител на земята, който понякога няма средства да пътува от един град до друг или да се нахрани, въпреки че без никакви проблеми може да се телепортира или да намери гърне със злато когато си поиска. Не става ли ясно защо Посветените тъй често играят ролята на крайно бедни и безпомощни? Толкова ли трудно е да се разбере истината, че Бог никога не престава да работи на земята и че Словото никога не се прекъсва? Защо Му се отказва и една самостоятелна керемида над главата? Вечно ли си остава изречението “А Син человечески глава няма къде да подслони”?
Не са ли по-важни сърдечните покани за гостуване и високият идеал, всяко селище да осигури 10 квадратни метра за Словото? Или страданието си остава главният метод?
- Всеки сантиметър самостоятелна площ за Словото, Делото и живота, подсигурен от едного или едно човечество, струва повече от 100 хиляди молитви, 500 хиляди песнопения и един милион тома с чисто Слово Божие, подвързани съвъшено и четени денонощно.
Всеки сон пълна тишина, осигурен на Словото, струва повече от 12 милиарда паневритмии и 5 квадрилиона слънчеви изгреви!
Всяка покана и всяко гостуване, при които присъствието е на всички полета и обмяната - напълно Божествена, струва повече от 13 хиляди възкресения по стария начин. Пълно сливане с Бога се получава, когато гостуванията са краткотрайни и разнообразни и когато демокинът периодично отсъства.
За тези неща сме си говорили много пъти, но Отрицателният Герой предпочита да ви прави болни, стари и грозни, предпазвайки ви с всички средства от практическото християнство.
Каквото и да четат хората, каквото и да слушат, те простоянно поддържат стария ред, който е ред на ада, т.е. пълен безпорядък. Ще ги видите вечно по двама, сами или на несменяеми кармични групи, постепенно слизаци под земята. Възлизат, обещават, връщат се - и пак почват да живеят за себе си, а не за Бога.
Природата е решила сега да поднесе още по-тежки изненади, обратно пропорционални на сантиметрите Божия жилищна площ, където спонтанност и самота се редуват с ритъма на безсмъртието.
Омръзна ни да чакаме някой да се осъзнае и да сложи Бога на първо място. Затова танцът на Съдбата сега ще бъде необикновено поучителен; сълзите и стоновете - повече от всякога; навикът да сте груби и жестоки с Божественото - окастрен и подсечен из основи.
Няма, няма пък да позволим скоро да се подигравате тъй сляпо и невежо с Божиите постановления, които искат покрив, свобода и любов за всички!
Охраненото самодоволство на “подсигурените” се свършва. Окаяните, “некадърните”, унижените и оскърбените ще се утешат. Охранените ги мислят за безумни, но пилците се броят още по-рано от есента.
Като свършат предстоящите “танци”, елате пак и кажете на Господа: “Сантиметър за Божия Дом - или три аршина в земята?”…
Не е вярно, че няма средства да се построят 10 квадратни метра! Това е най-наглата лъжа в човечеството, която някого се и появявала! От 2 до 10 метра и нагоре притежава всеки един, чиято наглост не му позволява да отсъства, да се сгъстява периодично с други. Сега се съди именно тази наглост на хората - всички останали грехове са по-малки.
Социологията на Рая побеждава и в деветия кръг на ада, ако се приложи този принцип. Самите дяволи в ада моментално ще изхвърчат, ако някой там присъства и отсъства ритмично, отстъпвайки педята си земя на други. Понеже отстъпване и обятие са двете страни на Бога, които стопяват Дявола за част от секундата. Това е истината, която проповядва Иисус от толкова време, а враговете Му строят къщи и черкви - свърталища на тъмни духове.
Колкото повече сърца се пуснат от Божествненото Хоро и тръгнат по двойки или със съмнителни глутници, толкова повече побратими и посестрими ще паднат и ще се размажат доброволно. Това е неизбежно, за да не се пръсне планетата. Сега обаче процесът е неудържим, защото болките и тъгите на чистите се умножиха до безкрайност.
Когато позволите Работата да спре, Съдбата почва да потропва. Когато изберете съмнителни партньори и учения, Съдбата събаря канари!
- Хиляди ятаци и свръзки на много нелегални движения са съумявали да подсигурат за часове нелегални квартири за техните хора, а в едно движение с милиони пъти по-висок морал и по-велики идеали не може да се намери за 40 години един “ятак”, който да подсигури една квартира с действаща “радиостанция”. Там хората са залагали живота си и живота на близките си за такъв риск, а тук жертвата и усилията биха били много по-малки…
- Родолюбец, служител на човечеството, който жертва имот и род и собствената си глава, дори и с една политическа цел и с кървави ръце, е от много по-високо посвещение от окултиста и религиозния, които спят спокойно. За кръвта първият ще си плати, но ще види Бога, докато пъплещият по широкия път на “сигурността” и безразличието тепърва ще си има работа с дяволите.
- Не е ли целият този текст продиктуван от лично огорчение и новата порция лични страдания? С какво право ще го пращам пак на хората, които са много по-способни да се оправят в живота и много по-уравновесени? От дълги години те чакат мнаого по-възвишени текстове - както началните. Не вярват, че такива като този са от Тебе; не обичат гневен и сърдит Бог. Считат, че това въобще не си Ти, а е нещо съвсем разстроено…
- Разстроените днес ще се настроят утре. Настроените от света и егоизма после ще имат проблеми. Да бъдем милостиви къвм тях - те не знаят какво ги чака. Като дойде техният ред, пак ще станат добри и мили и ще потърсят приятелството ни. Свива се сърцето ни, защото и с тях ще страдаме, пак ще поемем голяма част от дълга им, без да им казваме. Това е нашият път.
“Този Бог, в Когото аз вярвам, е дал всичко. Ти най-първо трябва да се отречеш от всичко това, което ти е дал. Ти няма да го употребиш за себе си, за своя живот, а ще го употребиш за Него - за благото на всички хора, за своите ближни. За себе си няма да го употребиш. Ти ще бъдеш последен. След като свършиш всичката си работа, ако ти остане 1-2 минути, може да помислиш и за себе си. Ако не ти остане, няма да мислиш. Туй значи самоотричане. (т.”Приготовленията на сърцето”, Жануа`98:124, неделна б.”Наяве” от 15.IV.1934г., 10ч.сутринта)
|
"ISTINSKATA PREDANOST"