Всъщност, това е първия том на културолога Атанас Славов от четирилогията му за Петър Дънов. Мисля, че по отношение на биографичните данни за Учителя, книгата е най-трезвото и задълбочено проучване досега, което освен че внася много нови данни и яснота, демистифицира много непроучени моменти в живота му. Останалите изследвачи често са злоупотребявали с тях, обвивайки събития, особено от пребиваването на Беинса Дуно в САЩ, със свръхестественост, загадъчност и тайнство. Нещата от годините на учене в Бостън не стоят така - авторът внася доказателства, изследвайки на място цялата документация, както и духовната атмосфера в Америка, свързани със следването на Петър Дънов в богословския и после в медицинския факултет. Много е интересна връзката с традициите, оставени от Дейвид Торо и неговите последователи.
Ценно е и друго: трудът дава достатъчно ясна представа, че Петър Дънов - един от най-интелигентните и образовани хора в България за времето си - не се е взел от нищото, а е син на един от най-влиятелните и достойни възрожденци в страната /Константин Дънов/, който буквално изнася борбата за независима българска църква във Варненско на плещите си и е духовна опора на просветителите от северна България.
Става ясно и още нещо важно. Петър Дънов не започва пътя си на Учител с група отчаяни, бедни селяни, както смятат мнозина. Първите му ученици, които го припознават, са богати и ПРЕУСПЕЛИ в живота хора - търговци, лекари, учени - всички много по-възрастни от него. През търновския му период се включват и офицери, учители, музиканти.
Всъщност, делото на Беинса Дуно е един опит да продължи с други средства най-светлите традиции на българското Възраждане, на което страната дължи бързото си процъфтяване след Освобождението. В годините, в които се появява като Учител /началото на века/ българската църква е просмукана от корупция, а просветителското отношение към младото поколение вече е изчезнало.
Прочетете книгата. Препоръчвам я.
|